да се вмъкват, да ни се ровичкат
в пепелта. Във тишина за себе си
какво запазих, или с чувствата
на вятъра се разпилях. Позволих им
да ни докоснат нощем, с мръсните ръце
из нашите мечти. И в мрака тягостно
обременени, откраднаха остатъка
на сънищата ни. Позволих им обичта ни
да ги обгърне, макар за тях да е
светлина с лъчи. В очите им сълзите
полъх да достигне, от Красотата ти всичко
в тях да замълчи. Позволих им ризата
да ти отнемат, да раздърпат
разрошените ти коси. Обезумели в краката ти
да падат, да крещят
в задавящите ги сълзи. Позволих им болката
да ги обгърне, да си търсят
непрестанно радостта. Любовта ти
Самодивска си запазих, да я докоснат...
...Не Позволих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар