петък, 18 април 2008 г.

Не Позволих...

Позволих на много хора
да се вмъкват,
да ни се ровичкат
в пепелта.
Във тишина за себе си
какво запазих,
или с чувствата
на вятъра се разпилях.
Позволих им
да ни докоснат нощем,
с мръсните ръце
из нашите мечти.
И в мрака тягостно
обременени,
откраднаха остатъка
на сънищата ни.
Позволих им обичта ни

да ги обгърне, макар за тях да е
светлина с лъчи.
В очите им сълзите
полъх да достигне,
от Красотата ти всичко
в тях да замълчи.
Позволих им ризата
да ти отнемат,
да раздърпат
разрошените ти коси.
Обезумели в краката ти
да падат,
да крещят
в задавящите ги сълзи.
Позволих им болката
да ги обгърне,
да си търсят
непрестанно радостта.
Любовта ти
Самодивска си запазих,
да я докоснат...
...Не Позволих...

Няма коментари:

Публикуване на коментар