четвъртък, 15 март 2007 г.

сълзи на китари

Чашата е пълна, кубчетата лед монотонно се удрят и тракат в нея. Издават допълващи звуци към ритъма на фламенко звучащо през уредбата.

Водката е студена и изглежда до свещите сякаш е натежала и окъпана от слънчеви лъчи като ябълки на есен. Стените и са потни и с пръсти те си рисувам по тях. Времето е спряло .Спомените ми се завръщат пръстите ми потрепват, сякаш още държа грифа на китарата и танцуват по нея...

...вървях по улицата, носех китарата си на рамо и безцелно се лутах. Стигнах да центъра и пак го видях, старецът който всеки ден седеше и свиреше следобед на преливащото слънце под навеса на бистрото си.

Свиреше бавни и тъжни песни. Удивлявах се от способности те му и ми се искаше да мога да свиря бавния ритъм с такава страст, каквато той влагаше.

Като че ли с музиката рисуваше устните на жена, извайваше фигурата й, обсипваше прелестите и с похот.

Застанах до него и се унесох в музиката, следвах ритъма и си представях къртините който излизаха от звуците. Обикновено свиреше един час, събираше тълпата пред заведението. И когато приключеше влизаше вътре и започваше да обслужва клиентите си, те го очакваха мълчаливо, вслушани в музиката която излизаше от душата му.

Понякога имах пари и влизах след него, сядах на бара и слушах стари истории от стари мъже за жени, вино и китари.

Днес обаче, той ме забеляза как седя до него и следя ръцете му. Галеха китарата и издавах нежност от звуци. До него на пейката имаше място и ми кимна да седна при него. Не чаках втори път да ме покани.

Свиреше един бърз рефрен постоянно, погледът му се спря на китарата ми и ми кимна мило. Затвори очи и когато ги отвори в тях слънцето като че ли показваше следи от сълзи.

Подхванах ритъма, знаех песента, беше бърза и започнахме да свирим едновременно. Той бързо се нагоди с моя ритъм и сякаш две китари започнаха да пеят. Вече се бяха събрали няколко човека около нас и в захлас слушаха и гледаха.

Не го бях виждал да свири толкова бързо. Не бях виждал лицето му да издава чувствата му. За първи път го виждах да се усмихва и сълзите му се стичаха по загорялото и обсипано лице с бръчки.

Аз бях радостен, усмихвах се и моите сълзи също се стичаха, но от щастие.

Тогава те видях за първи път, стоеше отстрани и се поклащаше, повдигаше бавно обувките си и потропваше с крака. Ръцете ти се спускаха по полата и пристъпи напред. Хората се дръпнаха малко назад и ти направих място да танцуваш.

Някои от тях пляскаха с ръце и ритъма се сливаше с потропването на широките ти токчета. Ти си прелестна , красива дългокоса и имаше големи кафяви очи. Усмивката ти е заразителна и всички който я гледаха бяха пленени от нея. Повдигаше ръцете си, пляскаше в такта и се въртеше в стъпките на музиката.

Имах чувството, че свиря много по-бързо, бях се изправил до теб и обикаляхме в кръг следвах те. Ти ме обсипваше с погледи, а аз те носех с мелодията, забравих всичко, отдадох се на усещанията си. Следвах интуицията и сякаш музиката се вля в мен имах силата да направя всичко със струните. Имах способността да я накарам да говори. Китарата ме слушаше, а аз я галех все едно галех лицето ти...

Ти танцуваше, развяваше косата си и се наслаждаваше унесена, превъзбудена за първи път от събудените чувства се сляха в теб. И всичко около нас изчезна, бяхме само аз и ти.

Когато акордите свършиха, пуснах китарата. Ти седеше точно пред мен и ме гледаше с диви горещи очи, имах чувството че потъвам в тях. И потънах в красотата им.

Тогава чух как ръкопляскаха всички, приближиха ни и ни прегръщаха. Забелязах старецът на пейката оставил нежно китарата си, беше скръстил ръце отпуснат назад и ми се усмихваше. Кимна ми с глава и една сълза се търкулна, тогава усетих как в мен напират непознати чувства към този човек. Усещах как нещо току що ми е дарил и то си търси място в душата ми. Стана бавно и влезе в бистрото си, махна ми и се скри.

След това тълпата ни подкани да продължим и унесен от красотата ти забравих за тъжните очи на този стар човек и неговата вечна любов към музиката която сега живееше вече в мен...

...След толкова години спомените ми припомнят забравени моменти, гледам в огледалото и виждам същите очи, като на този старец. Държа студената чаша и отпивам с наслада, трябва ми това питие за кураж защото тази вечер ще ми е последната пред публика. Ще свиря на моята стара китара и ще слея фантазията си със музиката.

Остават 5 минути до започването на последният ми концерт, като професионален изпълнител на фламенко музика. Допих си чашата, оставих я внимателно и освободих пръстите си до студеното стъкло на милиметър и ги задържах. Не докосват стените, не треперят, спокойни са, аз също. Ставам и разкопчавам ризата си до средата. Внимателно повдигам китарата и се отправям към сцената. Последното шоу можеше да започне.

Не чувам публиката , завесата се вдигна и тъмнината остана глуха. Един прожектор освети само китарата ми. Бавно започвам да я галя. Лицето ми остава скрито в мрака и не се виждат сълзите, спускат се по обсипаното ми лице с бръчки.

Свиря бавно и обсипвам сцената с танцуващи жени, който се въртят в ритъма на моята китара. Няколко прожектора ги осветяват и те започват да повдигат поли ,тракат с токовете си и пляскат с кастанети, развяват ветрила...

И спомените пак се завръщат...

...Първото ни излизане пред публика. Залата е пълна, тихи усмивки ни приветстват. Кръвта ни бушува, неспокойно чакаме да раздадем страстите си. Китарата нежно се е прилепнала до тялото ми, готова да те завърти в твоите танци.
Застанала си в центъра на сцената, приковани с поглед ще започнем началото.
Струните треперят под допира ми на нежно докосване, понасяш се унесено в моите фантазии с преливащите се ноти...

...гледайки в кафявите ти очи, като в магия виждам как се приближавам зад теб, надушвам нещо да те гори от вътре искащо да те изпепели. Усещам огъня ти пърлещ в ноздрите ми, а в зениците ти виждам пожара. Искаш да се приближа по-близо и да продължа ли ...
-ДА!!!ПО БЛИЗО!!!
...затворила очи, усещаш допира ми до твоето тяло. С две ръце докосвам кожата ти, тръпка преминава през теб.
-НЕ СПИРАЙ!!!
...да спирам? Защо, когато с музика запалих огън които не искам да угася. Защо да искам да спира, трябва ли да ми разрешиш да продължа? Защо, ще стане горещо, ще продължа ако ти поискаш...
-ДА!!!ИСКАМ!!!

Звуците от китарата в стихия от чувства вибрират. Пренасят мислите ми към теб и потъвам в големите ти очи. Погледът ти ме е хипнотизира. Усещаш ли сега какво мисля, фантазирам и с усмивка те подканям да продължиш.
-ДА!!! ПРОДЪЛЖАВАИ!!!
Колко много неща искам да ти кажа, внимателно следвам всяка твоя стъпка. Бъди готова, с поглед ще те водя. Искаш без страх да ме почустваш, да танцуваш омайно и да се носиш във бликащи те ми от фламенко страсти...
...искаш да изгорим, не те е страх. И да си дявола пак ще те провокирам, след това ти ще си готова да се отдадеш и ще поискаш да разбереш защо горим...
Кастанетите ти тракат, развяваш пола. Струните ми те повдигат и се чувстваш жигосана от магията на танц вплела двете ни горящи души. Сякаш сблъскали се, проникнат една в друга и запали ли пожар...
-ДА!!!
...усещаш ли ме,... да ти дишам зад гърба, във вадичката пот която се стича от косата ти по кожата. Замръзваш ли при допира ми с дъха, каращ те да настръхваш, ...това ли искаш...да продължа ли?
-ДА!!!

Повдигаш ръце, широките ръкави се свличат, показват бялата ти кожа, докосваш лицето си с пръсти ...
...и усещаш как те галя по косата. Пръстите допират устните ти. Разтворени и мокри, облизваш с желанието за предстоящо удоволствие, спускащо се надолу по тялото ти...
Повдигаш косата си, вплела пръсти в нея...
...и усещаш как те целувам, шептя...
....със струните нежни и вибриращи звуци излизащи от китарата...
...по нежната кожа , усещаш докосването ми бавно и влажно... как устни те обсипват с целувки. Ръцете ми пълзят по гърдите ти, притискат се и докосват...
Обсипвайки с огнени звуци танцуващи по тялото ти
...зърната на гърдите ти...
...с плясъка на кастанетите отекват силно...
...ръцете ми слизат по теб към слабините, докосват те по корема и като тръпка пълзят надолу изгарящи...
...пръстите ми закачливо се движат по грифта...
...и те докосват по твоите устни и ги притискат една в друга. искаш да извикаш... да изкрещиш ...
...но се носиш в танца и забиваш силно краката си в пода токовете отекват силно сякаш изпращаш в земята пламъка който гори в теб...
...от затоплянето и притискането една в друга, тази топлина преминава през теб, стигайки в едно набъбнало зрънце и ток преминава събран в слабините ти към стомаха. Всичко трепти, а пръстите ми сътворяват нежност с която те обгръщам...
...затворила очи, стискаш силно в длани кастанети, повдигаш краката си и в бавен ритъм на нова песен се понасяш в...
...в мекотата на леглото, плувайки в завивки те и по устните ти отворени жадно, искащи да получат всичко на веднъж. Захапваш ме и не искаш да ме пуснеш. Ръцете ти ме придърпват ме към теб, целувам те жадно по раменете, докосвам нежно гърдите ти, обгръщам с пръсти талията ти, вдишвам аромата на кожата ти, галят зърната ти с клепачи , стенание се надига и повдигаш нежно тялото си, захапвам те нежно. Тялото ти се свлича надолу, прехапваш устни, всички неврони пулсират, пращайки ти сигнали към слабините...
...звуци носени от китарата ми, миг като истинско докосване, струните пеят от върховете на пръстите в страстни желания...
...бавно се спускам по корема ти, докосвам те с устни, обсипвам те с целувки пълзя надолу и галя бедрата ти и с длани. Топлата вътрешност по краката ти ме привлича да разтворя бавно бедрата ти, целувам те в гънките и свивките на повдигнатите ти крака, докосвам нежно и те заобикалям, като току що разцъфнало цвете, събрало капчиците на росата, доближавам с топъл дъх и толкова желая да го докосна...
...никога не съм докосвал толкова нежно грифта, нотите ми сякаш се въртят във въздуха, в магия и се повдигат краката ти и с плавна стъпка по стъпка, ръцете ти повдигат полата и плавно се приближаваш с тропот към мен и...
...и с устните по бедрата ти, усещаш как пълзя надолу по коленете, притиснал глезените ги обхващам, целувам те страстно...
...китарата ми плаче и пее, пръстите ми докосват всяка струна и...
...като първия допир на устните ми в мекота на устните ти между бедрата ти , по вътрешната част която се спуска и стига до твоето съвършенството, целувам те и усещам как пулсираш...
... забиваш токовете във пода и се въртиш на един крак...
...усещам те влажна и отпивам соковете ти, разтварям те като сутрешното цвете да събера росата
-СПРИ...

...не мога, искам и ти да се докоснеш до мен, да почустваш моя огън
-ДА ...
...с ароматния дъх от напрежение и тръпнене в усещане от едно преглъщане на цялата вечност събрана в устата ти пълна от желание. Гърдите ти са повдигат и преглъщаш, усещаш как пълзи вълна в гърлото ти към гърдите, корема, слабините. Цялото ти тяло праща сигнали напиращи в удоволствие да ги
пускаш да изтечат от теб...

...кастанетите са като ромон на поточе ,спускащо се бавно от високите планини...
...и бавно те отпивам, отварям, пръстите ми те галят, ръцете ти ме притискат към теб, натискат ме силно да отнема пожара който те разтърсва при допира ми всеки път, когато минавам с върха на езика си...
...спряла на място ръцете ти са над главата, токовете ти барабанят, китарата ми плаче, струните издават любов, а музиката се лее в страст...
...усещаш ли преливащата тръпка как преминава като екстаз през тялото ти, как попивам потната ти кожа, изсмуквам соковете ти в събрала се влага, следвам вадичката, която се е спуснала надолу и стенанията ти ... покана да вляза в теб...
...танцуваш в кръг ръцете ти са повдигнали полата, правиш широки крачки приклякаш и разтваряш тялото си да усетиш музиката, ритъма да влезе в теб...
...усещам влагата, пропълзявам, двете ми ръце обгръщат лицето ти, целувам клепачите, а ти не смееш да ги отвориш, ръката ми пълзи надолу, повдига левият ти крак, усещаш ме да те докосвам бавно и нежната ми кожа те притиска в слабините, обирам влагата ти между бедрата и прониквам дълбоко, ръката ми е някъде между бедрото и хълбока ти и те стискам силно, повдигаш още крака си, няма болка , продължавам да се намествам и ...по-дълбоко, боли ли те... чувстваш ли как тялото ти се стяга, вече не усещаш болката, всички мускули стегнати като въжета...
...изтъкана си като струна, всяко докосване на музиката , всеки поглед на кафявите ми очи те карат да танцуваш във кръг на място в стъпки различни в движения от водени в удоволствия...
...а тялото ти е извито като дъга, ноктите ти са забити в кожата ми, всичко пулсира , приковава те... Преминавам през устните ти, слабините ти горят, бавно дълбоко и толкова навътре и боли приятно и усещаш всяка грапавина и си на път да усетиш мощен екстаз който да се превърне във вик и...
...и превъзбуда от това да се движиш, да се носиш от звуците създадени от душата ми с която те обсипвам, с дълбоката ми страст, така палеща и проникваща и опожаряваща , ти пожела от мен да се подпалиш... предупредих те, а сега уморена танцуваш в средата на сцената , въртя се с теб и следвам стъпките ти, унесени от магията очите ти изгарят от страстта с която ще останем завинаги заедно...

...това са само спомени, нахлуващи моментно за жената която обичам. Прожектора бавно угасна и цялата сцена се освети в синкава светлина. Бялата ми риза блести, ставам и се приближавам към танцуващите жени изваяни от музиката ми. Едната си ти, толкова съвършена, единствена и толкова много още те обичам.

Продължавам с теб и сега онзи танц от преди 30 години. Влагам в това изпълнение всичко научено през годините за музиката. Само как палех сърцето ти. Сега оставам сам след този концерт и ще се оттегля. Ще замина в онова местенце, в което за първи път те видях. Там където непознат старец ми дари с най-желаната дарба... да мога всеки път, с китарата да разпалвам ... любовта ни.

Остава ми една песни до края, това ще е най-трудния ми момент до края на живота ми. Публиката пляска и ме подкрепя, щастлив съм, а очите ми ме предават и сълзите се спускат едри, преливащи, отронващи ...

...след време...

...Върнах се преди 15 години и купих бистрото на стареца, от негови далечни роднини. Беше занемарено и полу-разрушено, възстанових го без да го променям. Изглеждаше по същия начин, както в спомените ми. Единствената разлика беше, че стареца зад бара бях аз. Над бутилките имаше закачена стара китара, много захабена и ожулена. Знаех на кого е, беше в един висок шкаф зад бара, извадих я и й сложих нови струни. Тя принадлежеше на един човек, който отдавна го нямаше. Вече колко години се грижа за нея, но нито един път не съм се докосвал до струните й.

До нея съм закачил и моята първа китара с която си правят компания на стената. Следобедите излизам да свиря на пейката под навеса, вдигам крак, опирам китарата, облягам се и бавната музика в ритъма на фламенко започва да те създава.

Виждам как токовете ти тракат в пепелта, краката ти нежно се повдигат и загатват понякога за красивите ти бедра, скрити под дългата ти пола. И онази блуза с която показваш част от прелестите си, провокирайки мъжките погледи, какво е скрито в нея, и онази коса с която понякога закриваш красивите си кафяви очи, а усмивката ти ... в нея винаги бях влюбен и заради която още те Обичам.

От две седмици са се появили момче и момиче на площада. Често идват до бистрото, присядат тихо и ме слушат. След това се преместват от другата страна до фонтана и тя започва да танцува, а той страстно докосва струните. Раздават се на хората, дошли да оценят това което ще им покажат...

Следобедът прелива и ги виждам да се задават. Седнаха в сянката на дървото и зачакаха. Поглеждам зад мен в двете китари, пресягам се но се спирам за момент и без капка съмнение, взимам старата ожулена китара, която не свирила от много години.

Натягам и отпускам струните и след минутка изплуваха стари познати акорди, бавни и бързи редувани в ритам със страстта на фламенкото.

Припомням си различни мелодии от стари години, виждам как момчето се е приближило до мен. Посочвам му пейката, както едно време постъпиха с мен, двете ни китари започват леко темпо, което се синхронизира, а мелодията ни се сляа в едно. Неговата китара е сърцето, а моята душата.

Доволен съм и вътре в мен напира познато чувство, което задържам прекалено дълго. Време е да го предам нататък, неговите очи изгарят и са щастливи, а аз усещам моите сълзи да се търкалят по бузите ми.

За последен път пръстите ми докосват грифа с такава нежност и струните ми танцуват във вълшебни звуци. Започваме една песен, която той винаги свири. Бърза и мелодична, преди години я изпълнявах за теб, а ти ме даряваше със щастие и танцуваше.

Музиката ни отнесе и всичко започна от начало. Ти си до мен и гледаме как това прекрасно момиче танцува влюбено на своя приятел, който така разпалено свири за нея. Няколко човека са застанали и гледат двойката и ръкопляскат в такт, отпускам бавно струните и спирам. Момчето продължава, сякаш свири на две китари. Получи моя дар и заслушан в него си затварям очите, представям си красотата с която звуците му рисуват страстта...

Седя зад бара и се усмихвам за поздрав. Заслушан изпитам удоволствие с каква жар свири на китарата си, а момичето като омагьосано танцува. Хората продължават да им ръкопляскат в ритъма и всички са с весели лица. Нима това не е любов ,нали и ние това създавахме...

След толкова години, разбирам онзи поглед в очите на стареца, сега и аз изгарям от щастие и знам, че скоро ще бъда при теб и не е нужно да се видя в старото огледало сълзите си и да разбера, че чрез очите ни са излизали сълзите на китарите.




на беб 08.03.07

Усмихнати кафяви очи

Всеки път когато влезеше въздуха спираше, хората замлъкваха, а тя с плавна походка се отправяше към джубокса. Пускаше любимата си песен и идваше към бара. Наблюдавах с периферното си зрение всяка нейна стъпка и се правех на много зает. Момента в който започваше песента й, аз заставах до високия празен стол и започвах да се приготвям да направя един от най-известните и прословути коктейли, станали емблематични в толкова филми, книги и фантазии.
Повечето котейли ги смесваш и сервираш, но сегашният който щях да и приготвя за да я изненадам щеше да ме забави малко. Време през което можех да я наблюдавам скрито.
Беше красива и чаровна с гъста коса и прекрасни очи. На тъмното осветление не се виждаше цвета им, но бяха големи и изразителни, толкова много ме привличаха. Бяха влажни и усмихнати, караха ме да се чувствам спокоен.
Избърсах си ръцете, извадих една чаша за коктейл, широка и висока.
Гребнах с нея натрошен лед и я оставих на една салфетка, ледът ще изстуди стъклото, в домашни условия замествах леда с намокрянето на чашата и две минути престой в камерата да хване скреж. Тук всичко беше представление, което разбрах, че на нея и харесва. Извадих един малак зелен лимон, нарязах го на четири. Вдигнах чашата и излях леда и пуснах четирите парчета вътре. От една чаша с вода избрах няколко свежи листа от мента, скъсах ги на малки парченца и ги пуснах. От кутия с кафява захар гребнах с една лъжичка и я изсипах, добавих 2-3 капки Angostura bitter. След това се пресегнах взех една дървена шпатула и започнах да размачкам съдържанието без да го правя на пихтия, само колкото да си пуснат лимоните сока си и да се смеси с ментата и захарта. Извадих шпатулата, гребнах пак от натрошения лед и напълних чашата, извадих най-хубавия светъл ром BACARDI Carta Blanca , отмерих на око 50ml ...и долях малко повече.
Погледите ни се срещнаха. С плавно движение дръпнах бутилката, завъртях я и я оставих на бара. Извадих една метална бъркалка заврях я в чашата затиснах всичко с една салфетка за да не се допира до ръката ми и започнах да разбърквам съдържанието на чашата енергично. Тя ме гледаше без да изпуска нито едно движение, чудех се дали и този път ще познае коктейла.
Водехме един интересен разговор с мимики и жестове, но се разбирахме прекрасно с усмивки. След 15 секунди спрях да разбърквам, изхвърлих салфетката, а чашата беше пълна със зелена хомогенна смес. Взех малко сода долях до под ръба на чашата, гребнах натрошен лед и допълних до горе. Забих нова дълга зелена бъркалка, а след това и една сламка в бяло. С нова подложка сложих коктейла на бара, преместих чашата внимателно и я оставих на около половин метър от нея.
Кимнах и за поздрав, все едно се виждахме за първи път. Повдигнах вежди очаквайки да ми каже нещо. Тя се пресегна с лявата ръка, малко и остана да достигне чашата, повдигна се леко от стола и я стисна, откривайки ми прекрасна гледка към гърдите си. Деколтето и беше отворено, гърдите и се люшнаха напред и назад и докато се усетя тя пак беше седнала на високия стол. Завъртя чашата, огледа я внимателно като критик на изложба, отпи бавно, погледна ме... усмихна се и веднага разбрах, че е познала :
-Мохито!?!?!
Кимнах с глава, отново безпогрешен отговор. Завъртях се, извадих една чаша и сложих две бучки лед, напълних с водка. Повдигнах чашата към нея, кимнах й за наздраве без да продумам и се усмихнах... Отпих солидно съдържание, което изгори гърлото ми, почуствах се добре, даже много добре, тя ме наблюдаваше внимателно в мълчание.
Тази вечер бара беше празен, имаше няколко редовни клиенти, нямаше на кого да изпълнявам поръчки и да я отбягвам. Приближих се и застанах срещу нея и продължих да я наблюдавам, усмихнах се и като че ли това решаваше всичко.
Музиката продължаваше, джубокса беше настроен да не спира и да изпълнява желанията на клиентите, нейната песен беше свършила и започна друга. Тя слушаше песента затворила очи и унесено си тананикаше все едно, че бяхме в кареоке бар...

...първият път когато я видях беше тъжна. Очилата скриваха мокрите и очи, беше сама. Свали си бялото сако на Маргаритки и го закачи на облегалката на високия стол. Поръча си бира и се отправи към джубокса, изучава го няколко минути и пусна на Sam Brown "Stop". Чудесен избор!
Остана заслушана на място клатейки се едвам в ритам, повдигна очилата и ги забоде като диадема върху главата си. Бавно се настани срещу мен и тогава видях най красивите очи! Пресегна се към чашата си, но преди да я достигне я дръпнах, поклатих с глава, вдигнах си ръката в знака на стоп. Усмихнах се и вече знаех от какво питие се нуждае...
Извадих една чаша с широко гърло, стесняващо се към високо столче, напълних я с натрошен лед и я поставих върху салфетка. Тя учудено и безмълвно ме наблюдаваше. Извадих шейкъра отделих стъклената чаша, пресегнах се избрах най-хубавата Текила която имах в момента, отмерих 35ml и я изсипах вътре. Извадих една бутилка със Коантро отлях 15ml, взех един зелен лимон отрязах половината и го изстисках в шейкъра. Смачках го на две, изцедих го отново и го пуснах вътре. За малко баланс и вкуса добавих кафява захар. Взех чашата за коктейла, изсипах леда обърнах я наопаки да се изцеди, а с другата половинка от лимона внимателно натърках външния ръб на половината чаша. Взех една солница със едра сол и започнах да въртя долната и част и солта почна бавно да се полепва върху намазаната повърхност. Когато покрих всичко в бяло я оставих, взех шейкъра поставих вътре няколко бучки лед затворих го и започнах да го разклащам енергично.
Видях я как ме наблюдава. Бях с прилепнала тениска, очите й ме изучаваха и попиваха всяка част от тялото ми. Късите ръкави позволяваха да се видят всички мускули който се включиха при разбиването. Погледът и започна от талията ми ,там нямаше какво да се клати, тя отбеляза това с повдигане на веждите и доволна усмивка. Продължи да наблюдава движенията ми и поклащаше главата си въпросително. След 10-тина секунди спрях да разбивам, отворих шейкъра взех една цедка и през нея изсипах течността в чашата. От останалата половинка на зеления лимон отрязах една четвъртина разцепих я на половина с ножа до кора и я поставих на ръба на чашата срещу солта. Сложих нова салфетка завъртях чашата огледах я, изглеждаше перфектно и я оставих до чашата й с бира.
Скръстих доволно ръце показвайки мускулите си, усмихнах се и започнах да чакам какво ще реши. Очите и бяха вече спокойни, каквото и да и се беше случило вече не мислеше за него. Понякога така въздействам на хората, нали затова съм барман, да се отпускат и да разговарят, да си излеят това което им е на душата. Аз съм добър слушател и помагам винаги с алкохол, а тази красива жена заслужаваше нещо наистина добро за което току що се постарах. Очаквах нейният избор в който почти не се съмнявах.
Пресегна се взе чашата с коктейла... завъртя я от към солта и отпи със затворени очи. Когато ги отвори с тях отвори и устните си и за част от секундата ги облиза. Усмихна ми се, кимна дяволито и отпи още веднъж без да продума и без да изрази нищо. Завъртя чашата, върна я обратно, повдигна очите си, приготви се да каже нещо, но пак само се усмихна. Сведе поглед... За миг останах разочарован, мислех си, че е познала...
...бях на другия край на бара, когато я видях да се приготвя да си тръгва, беше се наметнала и ме чакаше с отворено портмоне, приближих се бавно:
-Колко ви дължа за тази МАРГАРИТА ???
...усмихнах се и поклатих глава отрицателно, тя разбра жеста ми, стана от стола и се отправи към изхода. Наблюдавах плавната и походка и се хипнотизирах, без да се усетя я зяпах открито. На вратата тя се завъртя и ме дари с най-ослепителната усмивка, която бях виждал. Вдигна ръка и излезна в нощта, с този жест си плати коктейла. Бяхме квит...

...за момент спомена ме беше отнесъл, тя беше до джубокса и си пускаше различни песни.
Оправих сметките с последните клиенти и те напуснаха бара, обърнах се към нея, а тя с усмивка почука празната си чаша с жест за още едно Мохито...
Направих нов коктейл, но този път го оставих точно пред стола й. Взех празната си чаша изстисках останалият зелен лайм и го пуснах вътре, стар навик. Сложих си лед и сода и добавих доста водка. Преместих чашата си до нейната, изгасих осветлението на бара и оставих само една стара светеща неонова реклама за бира да свети в червено. Излязох зад дългия бар и обърнах всички столове по масите, заключих вратата и седнах на съседният стол до нейният. Отпих бавно и дълго, чак тогава се обърнах към нея на дансинга. Започнах да наблюдавам движенията на тялото й докато танцува.
С едната си ръка държеше новия коктейл, а с другата разрошваше косата си, докосваше лицето си. Прокарваше я по врата си, докосваше кожата си, разкопчаваше бавно копче по копче ризата си. Движеше се плавно със затворени очи, отпиваше от време на време и продължаваше да се върти на едно място унесена в танца. Наблюдавах всяко нейно движение, виждах прилепналите й дънки, формите да гърдите, бедрата й, всичко беше прекрасно. Отпивах бавно от чашата си и се наслаждавах в приглушената тъмнина на алкохола, музиката и движенията й.
Поредната песен свърши и започна нова. Няма да кажа коя, но когато я чу се усмихна, отвори очи сякаш нещо гореше в тях или нещо и беше щукнало току що. Остави си празната чаша и започна бавно в танц да се приближава към мен. Отпих, задържах течността в устата си, оставих чашата и се обърнах към нея. Стъпих на пода леко разкрачен все едно всеки миг тя ще ме прегърне. Продължаваше да се приближава и застана на една педя, докосна гърдите ми с длани, надигна се на пръсти... Преглътнах водката и усетих устните й...усетих вкуса на лимон с ром и ментата... усетих езика и как облиза моя вкус на водка... усетих я как се потърка в мен.
Плавно се дръпна на около два метра и започна с двете си ръце да докосва тялото си. Плъзгаше ги по бедрата си, талията, гърдите, врата, лицето. Повдигна разпуснатата си коса, тръсна глава и я разпиля. Разкопча останалите копчета на ризата си, показа се гладката и потъмняла кожа от слънцето. Разтвори ризата и я пусна зад себе си. Гърдите и бяга едри, ореолите свити, зърната настръхнали. Ръцете докоснаха плоският и корем, спуснаха се надолу между слабините на дънките. Леко приклекна свила ръцете между краката си, завъртя дупето назад и люшна гърдите си...
При тази гледка ми спря дъха, забравих да дишам. Нямам представа колко време се случваше това, но изведнъж гърдите ми започнаха до горят лишени от кислород и чак тогава се усетих, че не дишам и се задъхах...
Бавно се приближих към нея и я докоснах, тя хвана тениската ми и я изхлузи през главата. Останали голи до кръста двамата се притиснахме и се вкопчихме в прегръдка. Тя докосваше голата ми глава и набола брада, беше сложила ръцете си на бузите ми и се беше отдала на целувката.
Подхванах я под дупето и я повдигнах, тя бързо ме обкрачи и кръстоса краката си около мен. Беше лека, повдигнах я още малко и без да си разделяме устните я понесох към бара. До него имаше врата и стълбище за горният етаж където живеех. Изкачих стълбите и преди да се усетим бяхме над бара в голямо помещение без нито една стена.
Всичко беше събрано в него от кухнята до хола и банята, пуснах я до дивана пресегнах се с дистанционното включих уредбата и със тих саксофон се вкопчихме един в друг в тъмнината...
Бързо разкопчах дънките й, заедно с прашките ги изхлузих бутайки я на дивана в който с вирнати крака успях да я освободя от всичко. Придърпа ме към себе си, целуна ме, заби си ноктите в гърба ми и натисна главата ми надолу към гърдите си. Усетих аромата на кожата й, опитах вкуса на гърдите и зърната й. Целувах я по корема, по гладкия венерин хълм, за пореден път ме натисна към слабините си... Разтвори краката си и ги кръстоса зад главата ми, започна да повдига таза си и да го спуска пред лицето ми... Разтворих я, докоснах я бавно, попивах влагата й, продължих да я целувам и галя, нежно да вървя към нейното женско начало... Момента в който го докоснах, тя ме издра по гърба, натисна таза си към лицето ми, придърпа ме към себе си... Започнах да я докосвам нежно, при което тялото и се мяташе. Надвикваше с крясъци музиката...
Продължавах все по бързо и по бързо, езика ми се въртеше с нея, а тя пощуряла ме задушаваше със слабините си...
Изведнъж без предупреждение стана блъсна ме назад и изправен пред нея тя разкопча дънките ми и ги изхлузи заедно с ластичните ми боксерки.
Освободих се с две движения на краката си и застанах възбуден пред нея...
Тя се наведе пое ме с плавни топли и мокри движения, стисна го здраво в основата, завъртя го внимателно и усетих острите и зъби как се търкат по кожата ми...
След секунди ме избута на дивана и седна в мен, разтворих я внимателно, тя си намести и с плавно движение влязох в нея... Останахме така, целуваше ме и се въртеше на едно място с таза, без да се движим нагоре и надолу. Държах с шепа гърдите й, докосвах тялото й, започнах бавно да я повдигам и да влизам и излизам в нея. Това прерасна в бързо движение, което ни възбуди още повече и започнах диво да прониквам в нея.
Тя увеличаваше темпото, аз я догонвах в синхрон. През тези няколко седмици от както тя идваше при мен всяка събота вечер, желанието и страстта ни бяха завладели. Точно сега и двамата май не мислихме за любовна игра, искахме да изживеем и наваксаме наведнъж това което гори в нас от толкова време. Фантазиите и реалността ни се сляха в едно и тя избухна в крясък и спазми на тялото си, веднага свършех с нея, сякаш бях чакал този момент години.
Тя се отпусна, целуна ме нежно, прегърна ме и остана така. Галех я по гърба и наблюдавах отсреща в огледалото как се е свила в мен. Виждах голямата й татуировка на таза... Много наподобяваше моята, която беше по-голяма и беше високо на гърбът ми. Започваше от двете ми рамене и слизаше в плетеници надолу. Представих си за момент как вървим по плажа с еднотипните си татуировки хванати за ръка...
Останахме 5 минути в тишината на нежна музика... После я повдигнах, занесох я в банята. Водата отми всичко. Увих я в една кърпа и я отнесох до голямо легло, подсуших я внимателно и я положих върху ленените чаршафи. Обърнах я покорем отместих косата й и бавно я целунах по врата... Легнах до нея и докоснах тялото й, точно в този момент реших да я даря с всичката нежност която имах...и играта започна отначало ...
...когато се събудих, от джубокса в бара под нас кънтеше Sheryl Crow- If It Makes You Happy... След това я чух как се качва бавно по стълбите. Доближи се до леглото и пред затворените ми очи тупна една възглавница. Тя скочи върху нея, скривайки лъчите на слънцето които ме огряваха през отворения прозорец.
Усетих аромат на праскова, без да отварям очи се извъртях в скута й... Напрегнах си ръцете и започнах бавно да се надигам използвайки всяко мускулче по тях. Все още беше гола, допрях устните си по гладката и кожа, докоснах венериния хълм, усетих собствения си аромат... Докоснах гърдите й, след това достигнах и до устните й... И те имаха вкус на праскова, целунах я и усетих вкуса му... Явно беше намерила моите праскови в хладилника. Едно студено сочно парче от тях докосна отворените ми устни, захапах го наполовина, тя го пусна и отхапа другата част, потече сок помежду ни и се разсмях ме. Слушайки я как се кикоти се сетих, че още не е чула гласът ми. Нямаше какво да й кажа до сега, чувствата ми се изразяваха във всичко което правех.
Застанах срещу лицето й, отворих очи... Видях най-красивата усмивка, разчорлената й коса и кафявите и очи. За първи път ги виждах на дневна светлина, бяха дълбоки и весели. Бавно се приближих към ухото й, преглъщайки прошепнах:
-Какво ще правим този неделен ден? Искаш ли да е Нещо по специално?!?!
... естествено отговорът и беше двузначен, не се учудих нито за секунда, усмихнах се, легнах по гръб и нямаше сила която да ме спре да се смея... оставих го да кънти в ушите ми...
-"Sex on the Beach"...!?!?



на беб 10-02-2007г.

срещата...

Събудих се с крясък дерящ гърлото ми...
...сънят ми беше толкова ясен...сънувах как влизам в шумно заведение, в което музиката избиваше през тон колоните...чак ми се нарушаваше ритъма на сърцето...и там, в едно от празните сепарета, се надигна тя...не знам защо знаех...че е тя...беше гола до кръста...завита в някакъв воал и като...че ли и за нея беше чудно...че се събужда там, насред заведението, сама в сепарето...това обаче въобще не я притесняваше. Приближих се към нея...а тя знаеше кой съм и ме придърпа към себе си...имаше малки, но добре оформени гърди...алвеолите й се бяха свили...зърната й бяха щръкнали...хвана ме за ръката, а с другата си ръка разтвори воала и я видях- съвършено гола и...приказна! Нямаше никакви косъмчета по себе си. Придърпа ме към себе си...целуна ме с език...накара ме да захапя зърната й, а след това насочи ръката ми към срамните си устни...Беше мокра...Наведе ме надолу...натисна главата ми към себе си...Спомням си, че през цялото време ме дереше по гърба с ноктите си и ги забиваше дълбоко...чувах я през музиката как крещиш...След това ме дръпна, свали тениската ми и дънките и ме възседна...Спомням си как ме хапеше по рамото и врата...и как зъбите й се забиваха в мен...Крещях от болка... почуствах как от веднъж седна в скута ми...и бях в нея...И след това си спомням виковете и крясъците в ушите си...как надвикваше тон колоните... Спомням си, че я държах с една ръка за дупето, а с другата бавно и леко обхващах гърдите й...И си спомням как спря да вика и ме целуна, и захапа силно езикът ми...и от болка се събудих...Събудих се с крясък, дерящ гърлото ми. Това е сън.......Преследваше ме вече няколко нощи, познавах я, открихме се преди няколко месеца в един сайт за запознанства, време беше да се видим на живо, знаех каква е лудетина и диване като мен, трябваше да да я провокирам и изненадам.... Знаех че обича високите скорости и повишеното количество адреналин в кръвта си.Аз също бях любител на високите скорости и екстремни спортове. Взех си един студен душ, сложих на машинката за подстригване приставка номер едно и свалих косата си до дъно.Затоплих водата в душа и постоях така още 5 минути, нямаше да се бръсна -брадата ми беше на четири дни и имаше сега същата дължина като косата ми. Само по хавлия се отправих към кухнята, взех една водна чаша, от хладилника извадих кутия с портокалов сок, налях си и го изпих чист, макар че след снощния ми запой много ми се искаше да прибавя и значително количество водка. Само че главата ми трябваше бистра. Взех две хапчета ефедрин, това е вид амфетамин ,забранен да се продава свободно, използва се за лечение на много неща, но при мен подтискаше чувство за глад, ободрява ме, привидно повишава дееспособността ми, стимулира алфа- и бета-рецепторите ми и влияе върху сърдечната функция на тялото ми, ускорен пулс, повишено артериално налягане, а и най-важното -щях да шофирам и трябваше да съм буден. Навлякох спортните широки дънки, тъмно синя тениска и суичър с качулка, обух маратонките, избрах от очилата си тези с най-големи стакала, сложих ги на голата си глава (изглеждах като муха), ухилих се, нахлупих една шапка с козирка, минах до компютъра, извадих диска на които си бях записал един албум на Faithless и излязох. Таксито ме чакаше, качих се и му дадох точния адрес. След 10 минути спряхме и видях спортния модел на AUDI ТТ 2,0 TFSI, платих на шофьора и влезнах в отсрещното кафе. Поръчах си силно еспресо, двойно, без захар, черно и горещо, с много кофеин. Когато минах покрай колата, капака и беше още топъл, щях да изчакам малко преди да я взема. Този модел беше в производство от април месец 2006 година, само че беше открадната и докарана в София преди 1 месец, а вече беше с бг номера, странно но ... сме в България. Тя беше от онези коли, за който ти трябва специален ключ, иначе нямаше да можеш да я запалиш. И да вкараш шперц или копие, компютъра ако не е настроен и не го разпознае, нищо не ставаше. Рискуваш да те видят и да се провали всичко. От четири дни седях тук и виждах как ниската блондинка слиза от колата, вади покупките и се отправя към входа пред който спира. Качваше се на втория етаж и след сутрешните си занимания от 40 минути интензивно ТАЕ-БО се прибираше и взимаше дълга и отпускаща вана. Разбрах го една вечер на случайна среща в един бар в нощна София на няколко питиета, след това се разделихме и не се видяхме повече. И сега нямаше да се видим. Измина половин час откакто бях пристигнал, усещах ефедрина, сърцето ми биеше бързо, пулса ми беше ускорен, кофеина ме държеше, бях в страхотна кондиция и готов. Минах през улицата влязох във входа с няколко скока се намерих на площадката на втория етаж. Даже не се задъхах, клекнах до двете ключалки на блиндираната врата. Преди няколко дни видях с какво ще си имам работа и си подготвих шперцовете. Знаех че ще ми отнеме около 30 секунди горната ключалка, а долната около 40 секунди, пресметнат риск, колкото да си поемеш дъх и да го задържиш под вода преди да започнат да ти горят гърдите за кислород. Успях да отключа горната ключалка почти веднага, понякога хората не заключват вратите си с две ключалки когато са си вкъщи. 50/50 реших да проверя преди да се заема с долната брава, натиснах дръжката и зачаках да видя дали ще се отвори и алармата ще писне. Вратата се открехна, алармата тихо сигнализира отварянето на вратата и настана абсолютна тишина, изчаках 10 секунди преди да отворя напълно вратата и слухът ми да свикне с тишината. Тогава чух как душат капеше. Зад вратата на малка масичка до телефона намерих ключовете от колата. Нямах работа повече тук, слязох надолу и още от фоайето изключих алармата. С излизането ми през входната вратата и сядането ми в колата отне само 4 секунди. Ключът влезна в мястото си, завъртях и изчаках миг, компютъра го разпозна, двигателят запали и събуди новата подобрена версия на 255 конски сили, включих мигача и с бавна скорост изчезнах от тихия квартал на Лозенец. Не ме интересуваше на кой беше тази кола, някой друг се нуждаеше от нея, аз само щях да я доставя . Първата ми спирка беше търговският център СИТИ срещу хотел Хемус, влязох в подземния паркинг и паркирах в дъното до малката Хонда. Спокойно слязох отворих багажника на малката кола, извадих инструментите и клекнах зад AUDI-то, свалих номера, подмених го с друг, извадих маркиращите клещи, смених болтовете и капсуловах на ново, отне ми по малко от две минути. Отпред нямаше номер, но се бях подготвил за два така че след още една минута имаше вече два номера, върнах всичко в багажника, извадих новия талон с отговарящите нови номера и седнах зад малкия спортен волан на колата, която още работеше тихо на ниски обороти, чакащи да издухат всеки осмелил се да натисне педала, закопчах предпазния колан. Сложих диска с музиката, увеличих малко музиката и се отправих към изхода. На първото кръстовище на булевард България свалих шапката си и я подарих на момчето, което искаше да измие стъклата на новата кола.След това натиснах педала и до околовръстното шосе успях да дигна 220км/ч, а по дани на производителя дигаше 247км/ч. Завих надясно на детелината и поех към Божурище. Вече бях закъснял, минаваше 11,30 часа, с внимателно и бързо шофиране успях да стигна до неделните гонки на пистата, на който се събираха тунинговани коли, пистови и състезателни коли, мераклии и зяпачи на високи скорости. Там някъде трябваше да е и жената която сънувам. Тя не знаеше, че ще дойда и се надявах да не ме познае с тези големи очила и къса прическа. Платих входа, паркирах в дъното, заключих колата и се отправих към старта. Там в две колони по двойки се бяха събрали вече шофьорите с колите си, организираше се шумно надприказване и изтъкване на преимуществата на колите. Някой залагаха пари и след като колите тръгнеха се разбираше кой е по добрия. Въздуха беше изпълнен с бензинови изпарения и мирис на изгорели газове. Глъчката изведнъж утихваше когато колите готови да тръгнат натискаха педала на газта. След това този кошер пак започваше да бръмчи. Видях няколко познати, кимнах си с тях с уговорката за по-късна среща и продължих да се оглеждам, търсех я, знаех че ще е тук. Това беше предпоследната неделя, в която се организираше това... надбягване. Имаше много хора дошли да се полюбуват на последното за сезона слънце и да поприказват на любими теми. Вече 30 минути обикалях сред тълпата и я търсех. Изпих още два Ефедрина и едно капучино. Трябваше ми адреналин за срещата ми с нея, знаех че няма да е лесно. Отворих нова бутилка с Кока-Кола от 0,5л и преди да отпия я видях. Беше ослепителна, косата и беше пусната, падаше под раменете й, беше със рокля малко над коляното разкриваща прекрасни оформени бедра и прасци. С ниски и спортни обувки в тон с десена на блузата, която беше преметнала през кръста и вързана отпред. Говореше с един доста добре изглеждаш мъж, който много приличаше на нея, сигурно беше брат й. Беше ми разказала за него, че е много запален по този спорт. Той се отдалечи на някъде и тя се завъртя към мен. Седях на около 50 метра от нея и я наблюдавах зад тъмните си очила. Надигнах бутилката и отпих, не виждах накъде и гледат очите зад нейните тъмни очила, виждах как тялото и излъчва напрежение и сила. Видях голите и рамене и ми се прииска да я прегърна. Кръстоса ръце на гърдите и скри приятната гледка на току що настръхнали зърна. Тя отмести поглед от мен и с нищо не показа, че ме е забелязала. Тогава тръгнах към нея, бавно без да я изпускам от поглед, движех се плавно, към нея и когато стигнах на 1 метър зад гърба и спрях, направих малка крачка и подуших аромата й. Глъчката от стартовете и пищящите гуми не и позволяваха да ме чуе, освен ако не извиках. Съвсем бавно и тихо допрях лицето си до ухото й. Прошепнах нещо, дръпнах се назад в готовност ако се завърти да не съм в обсега на ръцете й. Първоначално не реагира, помислих си, че не ме е чула и тъкмо си мислех пак да се доближа когато тя се обърна и скочи към мен в прегръдката ми. Явно тези четири месеца сме си казали всичко, защото сега ме целуваше страстно и жадно. Повдигнах я и я прегърнах силно. Ръцете й свалиха очилата ми и ме погледна за първи път в очите, в тях се четеше обич към нея, а тя я видя и се усмихна нежно и ме прегърна. Усещах как сърцето и бие по-бързо дори от моето, а уж аз вземах доза адреналин под различни форми. Очаквах тя да се изненада от появата ми, очаквах някаква друга форма на среща, но и очаквах и нежността й. Свалих я на земята, пуснах я от прегръдките си и за първи път чух гласът й, нежен и мил топъл и поглъщащ: -Здрасти слабост !!! Сега беше мой ред да се подкося от нежността която изпитах към нея. Тогава се появи брат й и тя ни запозна, неловкото начало бързо отмина, той знаеше кой съм както и аз него. Попита дали е готова да се състезава днес тя вместо него,нямал желание, тогава тя грабна ключовете от протегнатата му ръка и с усмивка ме хвана за ръката и повлече като хлапе за захарен памук. Стигнах ме до едно Subaru ImpreSSION червено на цвят с черен кожен салон, седнахме закопчахме предпазните колани, отправихме се към старта и колата стъпи на линията. Тя пусна волана докосна ме нежно и се целунахме за неин късмет. Увеличи басовете на уредбата които малко ме оглушиха, и до нас спря кола, обърнах се и видях как на лентата стъпиха осемнадесет цоловите гуми на Honda CRX , знаех че нямаме шанс с тази кола срещу нея, но когато се обърнах и видях здраво стиснатия волан, щастието и усмивката й, разбрах че ще направи всичко за да победи, ако ли не винаги можех да и дам ключовете от AUDI-то. Сега се отпуснах в седалката, в очакване, да ни пуснат по 400 метровата отсечка до финалната права на самолетната писта която продължаваше още много. Преди да ни дадат сигнала усетих как двигателя изрева, как превключиха скоростите, гумите подскочиха и започнаха да пищят на място. Явно добре познаваше колата и я владееш, беше свикнала с нея. В момента който ни дадоха зелена светлина тя пусна спирачката и колата подскочи нагоре и напред. Въздухът ми спря, седалката ме удари в гърба, докато тялото ми залитне и се върне от коланите последва втори удар на седалката, беше превключила. Мощният двигател ни изтласкваше все по напред при нова смяна на предавките. Honda-та изостана малко зад нас, но с периферното си зрение я усещах как ни настига, чувах смеха си, чувах я как се смее и тя, докоснах я нежно. Не ме интересуваше как ще свърши гонката, аз бях в момента с едно изпълнено със щастие дете, една жена която живееше на ръба на удоволствията и адреналина. Макар че ми се струваше цяла вечност всичко това, успяхме да пресечем финала първи. След няколко метра Honda-та ни подмина и отнесе. Когато спряхме и двигателя започна да работи на празни обороти, тя вече се беше прехвърлила при мен на седалката беше ме възседнала и ме целуваше страстно, явно адреналина я възбуждаше, също и мен. Когато се поуспокоихме и двамата и излязохме от колата, към нас се приближиха няколко човека да я поздравят. Тя подскачаше и раздаваше на всички целувки, но през цялото време я държах за ръката и бях до нея. Тогава брат й, ни каза че се организирало състезание до Пловдив. Няколко човека се били навили, входа е 1000лв за участие, правила -няма. Кола която вече била тръгнала ще чака на табелката на входа на града, който пресече първи, печели парите, ако те подгонят ченгетата, оправяш се сам. Проблема беше, че и брат й ще участва и нямаше да може да вземе и двама ни в колата си, а виждах как в очите и напират сълзи, че няма да може да участва като шофьор, а камо ли след толкова кратка среща да се разделим. Пусна ръката ми и се обърна да събере явно сили и да не и проличи как сълзите текат по лицето й. Спортното AUDI трябваше да е в понеделник вечер на пристанището в Бургас и да го затворят в контейнер. Да пътува един месец по море към новите си собственици. Но до утре вечер тази кола беше моя. Извадих от единия си джоб пачка с пари, преброих и отделих нужната сума и с ключовете от мощното AUDI TT застанах пред нея и... и ги подадох, с уговорката ако спечелим, тя черпи една седмица на морето. Имахме един час да се подготвим преди тръгване. За сега щяха да участват 9 автомобила, тя щеше да бъде шофьора, така че трябваше да свикне с колата. Участва в три старта с различни коли на 400 метровата гонка. Първите два ги загуби, закъсня на старта, а на втората при превключването на скоростите се забави прекалено дълго. На третата гонка се уговорих с трима човека срещу 500лв, че ще победи Honda CRX, същата с която се състезавахме заедно, би я с повече от 20 метра. Беше готова за състезанието, да премине през София и да достигне до Пловдив. Старта щеше да е към 15,00 оставаха ни 15 минути, сложих й три хапчета ефедрин в кафето. Щеше да отдаде големия приток на адреналин в кръвта си от състезанията. Натъпках я с шоколад и кока-кола, бяхме готови, целунахме се, седнахме в колата и се наредихме до останалите. Грееше слънце, времето беше ясно, всички бяха доволни. След десетина минути адреналина й ще започне да се покачва значително, но тя като чели беше спокойна и доволна. Държеше ме за ръката и мечтаеше за нещо. Съставихме стратегия как ще се кара в неделя след обяд, пътищата са много натоварени и щяхме да избегнем околовръстния път. Да минем напряко през сърцето на София, през булевард Европа,булевард Сливница на булевард Константин Величков десен завой после ляв по булевард Т.Александров до ЦУМ, през площад Княз Ал.Батенберг по Цар Освободител, пл.Народно Събрание, Орлов мост, булевард Цариградско шосе и след околовръстното шосе по международен път Е80, ще се отправим по магистралата към Пловдив. Двигателят работеше безупречно, беше много по мощен от необходимото за това леко 1250кг аеродинамично купе. Според фабричните дани ускорява от 0 до 100км/ч за 6,0секунди. Сега щяхме да го изпробваме и в градски условия. Когато колоната стигна караулката при входа на София от към Люлин старта беше даден. Повечето коли завиха на ляво, решили че пътят от долната страна на околовръстния няма да бъде натоварен от движение, трасето се удължаваше от там но можеха да се развият по високи скорости и да се вземе преднина. На дясно на кръстовището тръгнаха само две коли, решили да преминат през натоварения вече Горнобански път, надявайки се на пролуки да преминат по бързо напред. Ние продължихме напред, след нас се залепи брат й, и още един сребрист Голф. С плавни маневри успяхме да навлезем между потока прибиращи се софиянци. На няколко пъти влизахме в насрещното движение и създавахме суматоха и ни огласяваха вой от клаксони, който бързо изоставаха назад. Превключваше внимателно скоростите, промъквахме се през потока бързо и сигурно, следваше ни колата на брат й, неотлъчно без да ни изпуска и метър. Бързо се движихме, хванахме зелена светлина, до кръстовището с Константин Величков и на Т.Александров поради липса на коли направихме ляв завой на червен светофар и бързо поехме към натовареното движение към ЦУМ. На кръстовището на университета с Ялта потока коли ни блокира. Изостаналия Голф ни настигна и премина покрай нас без да спира на червената светлина, осемте камери на стълбовете със сигурност го заснеха и щеше да получи по пощата акта за нарушение и дупката в талона, погледнахме се в очите и й кимнах да го последва, навлязохме в насрещното движение следвани от колата на брат й, червеният цвят на AUDI-то вещаеше опасност всеки шофьор видял ни как се носим ни пропускаше пред себе си във вой на клаксони. Създаде суматоха на Орлов Мост, преминахме на зелено в насрещното движение с най-малко 120км/ч. Новите камери ни засякоха, но на кой ли щяха да напишат акта. По Цариградско шосе не беше толкова натоварено с няколко маневри и превключване на скоростите успяхме да пробием напред, изоставихме назад Голф-а и Subaru-то на брат й, поехме с висока скорост. Преминавайки през входа на двореца Враня скоростомера падна от 180км/ч на 150км/ч движихме се леко и плавно, колата се носеше, а усмивката и на лицето беше заразителна и пленителна. Когато минахме детелината на околовръстното шосе, през караулката и Църна Маца остана от ляво назад, тя включи последната предавка от щестстепената ръчна скоростна кутия, колата подскочи като ужилена скоростта бързо се вдигна над 220км/ч и продължаваше да расте. Като чели това състезание вече не я интересуваше, виждах как се е средоточила върху пътя и управлението на колата. Бързо достигнахме и преминахме отклонението за Елин Пелин, двигателят работеше с пълен капацитет според производителите максималната му скорост беше 247км/ч но ние се движихме с повече от 250км/ч, а най-учудващото беше, че оборотомера показваше че до края му остават още около 1600 оборота в секунда, колата имаше още скрита мощност които не използвахме. От уредбата в колата звучеше Maxi Jazz от Faithless пеше God is a DJ тон колоните раздвижиха въздуха, адреналина който течеше във вените ми ме възбуди. Откопчах колана на седалката, увеличих музиката и се завъртях към нея, внимателно я докоснах без да я разконцентрирам. Докоснах голото и рамо и го целунах, прокарах влажният си език до основата на врата й, видях как зърната й са щръкнали под леката памучна материя на роклята. Този път тя не го прикри, държеше здраво волана, скоростта беше малко над250км/ч и гледаше пътя напред. Пресегнах се под дясната и протегната ръка и докоснах гърдата й от към мен. Въпреки силните басове я усетих как стене, не я чувах, езикът й облиза устните й, продължавах да я целувам по врата, отметнах настрани косата й от дясното и ухо и прокарах езика си по него. Дясната ми ръка докосна плоския и стегнат от напрежение и адреналин корем, роклята и се беше вдигнала нагоре и дългите и бедра се виждаха, прокарах ръка по външната страна на бедрото й към коляното й, прошепнах нещо в ухото й. Левият и крак който седеше на педала на съединителя застана до широкия педал на газта, пое натиска от десният и го задържа, тогава десният й крак се повдигна и разтвори краката си, освобождавайки ми място да прокарам от вътрешната страна на бедрото й, ръката си. Плавно без да я изпускам от поглед и все още дишайки в ухото й, докоснах и отместих прашките й. Набъбналите срамни устни от възбуда бяха мокри, прекарах пръст по тях и докоснах с езика си ухото й. Тогава докоснах с двата си пръста клитора й, с периферното си зрение усетих как неволно левия й крак натисна педала на газта, колата подскочи оборотомера удари стрелката на 8000 оборота и я подмина. Скоростта се увеличи но километража нямаше възможност да ни покаже с колко се движим, разграфената скала свърши и стрелката с подскоци седеше на едно място в края му. Тя затвори очи за момент от удоволствие, колата летеше напред и в един момент усетих как се завъртя пътя. Обърнахме се на 180градуса и продължавахме да се завъртаме и в следващия момент започнахме да се преобръщаме в през тавана. Чуваше се музика заглъхнала от звука на смачкани ламарини, ударите на колата в асфалта, искрите който купето изкарваше при докосването на мантинелата която не ни задържа и преминахме в отсрещното платно и следващи я миг видях в огледалото посребреното си слепоочие, живота ми не мина на лента като по филмите. Виждах как се носим по покрив летящи към удара с микробуса който идваше срещу нас, бях без колан, при удара излетях с предното стъкло чупейки го. Въздушните възглавници се бяха отвори ли, но не ме задържаха и полетях навън. Усещането за летеж беше дълго, въртях се, преобръщах се в пълно съзнание, усещах сълзите който капеха по лицето ми, целия бях плувнал в тях, гърлото ме заболя от крясъкът ми и тогава започнах да пропадам,......паднах,..... Събудих се с крясък дерящ гърлото ми...бях паднал от леглото, гол и увит в чаршаф, потен и мокър и продължавах да крещя... Намирах се все още във вилата на крайбрежната улица в залива на Сан Себастиян в Испания. Нея пак я нямаше. Кола нямаше. Беше поредният ми налудничав сън, тази жена ме беше обсебила, не можех да мисля нищо друго освен за нея. Изправих се и знаех какво трябва да направя. От 6 месеца висях тук и я чаках да се появи, сега аз трябваше да я потърся, беше свършило времето на чакане, запътих се в банята взех машинката, сложих приставката и се подстригах първи номер, избръснах си и погледнах в огледалото... Срещу мен беше човек, който рядко правеше грешки, последният ми удар в София беше направо класика, но някой беше предупредил полицията и тя ме чакаше там, искаха ме извън играта. Никога не се интересувах кой ме наема. Не се интересувах и от мишените. Следвах собствените си правила, изпипвах до най-малка подробност всички детайли. Но този път, не виждах изход, налагаше се да разбера кой искаше да ме държи настрани. Вече половин година полицията по случая беше объркана, не знаеха коя е била целта ми и в кой съм се целел. Тяхното объркване работеше в моя полза. Време беше да се прибера. Тревожех се от факта че някой ми беше възложил този удар като.....капан...

Очакване...

Имаше една вила на края на на скалата. Някой си беше направил труда да я построй на самото било върху камъка, но пък за това гледката към залива и океана беше прекрасна... Най интересното в нея беше подземието. Имаше два етажа в самия камък, издълбани като пещера, с гледка през панорамни прозорци: доближавайки се до тях, усещаш височината и скалите под себе си, сякаш си стъпил на самия ръб на скалата и се каниш да полетиш. Макар и отдалечена и построена по този начин, тя беше обзаведена от дизайнери, имаше ток и топла вода... Тази вила беше животът и мечтата на един човек, сега временно беше моя. Щях да я споделя с една жена, жена, която ме беше пленила и омагьосала. Напоследък много мислех за нея и вече много ми липсваше. Затова се подготвях, когато се появи да и предложа едно незабравимо преживяване, ако се постараех може би щеше да остане с мен за по дълго... Близо до панорамния прозорец имаше малка кръгла маса с два стола, ленена покривка, ваза, пиринчен свещник за пет свещи, прибори за двама, една ледениера за шампанско, за сега празна, но ледът и леко алкохолното шампанско бяха в хладилника и чакаха реда си да заемат своето място... Знаех от предишната ни среща каква чувствителна жена е и исках да я впечатля, постарах се да създам една вълшебна и почти прекрасна обстановка и среда, и да се докосна до нейната фина настройка и сетива, за това щях да използвам всички външни стимули... Щях да завържа очите и и да я сваля в най-ниското ниво , не предполагаща пред какво ще се изправи, всичко щеше да бъде изненада. От едната страна, стената беше цялата издълбана с над 30 дупки, в който имаше свещи, които не осветяваха цялата стая, но се усещаха всички горящи пламъчета. Всичко щеше да е в приглушена светлина, от която зениците и ще се разширят и ще направят очите и по големи за да изглежда още по привлекателна. Кожата й ще засияе матово, ще се изостри слухът и в тази обстановка. През стерео уредбата ще пусна Simply Red, достатъчно мелодичен, но и достатъчно бавен, за да се почуства целият комфорт от обстановката. Избрах и по друга причина тази вила на върха, пред хотелската стая или къщата на крайбрежната улица, в която за първи път бяхме заедно. Тук горе бяхме най-малко уязвими, от някой, който можеше да прекъсне перфектната ни романтична вечеря. Чувствах, че това усамотение е от голямо значение. Панорамният прозорец ни предоставяше възможността да не се чувстваме изолирани от света, но същевременно, да сме на километри от всичко и всички. Докато се ровех в нета намерих един сайт с известни кулинари, даващи множество рецепти и съвети за приготвянето им. Запознах се с един френски готвач, обясних му какъв е случая и стигнахме до един единствен вариант: филе от патица и задушени зеленчуци, залято със специален сос. Доста продукти се искат за тази рецепта, вече един месец се опитвах да я приготвя, държах филето в специална марината, соса беше с екзотични и ароматни подправки: щях да се опитам да възбудя в нея първичните женски усещания. Не знаех дали ще е гладна, но ми се искаше да и покажа, колко много ми е липсвала, и моята грижовност към нея - всичко това имаше голямо значение за мен. Всеки ден минавах през магазина, купувах продуктите и бутилка бяло вино, и по обяд се качвах до вилата, за да приготвям новата специална вечеря. Първо зареждах новото вино в хладилника, вадех вече изстуденото и с порциите от предната вечер на патицата, сядах да слушам чайките и прибоя ниско под мен. Обядвах и се надявах да се появи по скоро. Може би тази вечер! След това се заемах с готвенето - напоследък ми доставяше удоволствие, а когато съкратих и времето, придобито от рутината, започнах да готвя и други неща. Една рецепта с филе от риба, майонеза и кисело мляко, беше идеална за чаша бяло вино, трябваха ми само 40 мин. Наблюдавайки океана всеки ден, тя все повече ми липсваше и все повече почнах да осъзнавам какво съм изгубил, но не губех надежда. В отдалеченият ъгъл срещу панорамния прозорец имаше камина, която щеше да ни осигури нужната топлина. Пламъците хвърляха много малко светлинна, но всяко едно щеше да достигне до душите ни и да ни стопли. Всеки ден идвах, чистех я, пълнех с нови дърва и привечер, когато си тръгвах, я палех. Дървата стигаха за цялата нощ, огънят създаваше романтика и уют, уют, който много ми се искаше да усети. Тръгвайки, всеки ден се отбивах в цветарския магазин, избирах букет от диви, ароматни полски цветя, свежи и разнообразни, е, вярно, че след два-три дни ще увехнат и да ги захвърлят на боклука, но така щях да имам възможност да и подаря нови, може би червени рози. Така поне щях пак да се опитам да се докосна до романтичната и душа и да и покажа вниманието си, нежността си. Може би ще потанцуваме. В танците има магия. Едно докосване, притискане, завъртане и няколко стъпки с прилепнали тела в бавно темпо и ритъм. Едва ли ще предизвикам фурор, но ще се опитам да се докосна до една малка частица от сърцето й. Наричат танците вертикално осъществяване на хоризонтално движение, четох че това било еволюирал ритуал с цел по близък контакт между мъжкото и женското тяло, първи стъпки към ухажването. Защо да споря с тях, щях да им се доверя и да танцувам с любимата ми. През деня бях купил хубав швейцарски млечен шоколад и ново френско шампанско. Това съчетание обикновено свързваме с романтика, но малцина знаят значението му. Да си призная и аз също не го знаех. Истината обаче е, че шампанското съдържа едно хим. вещество неприсъстващо в никоя друга алкохолна напитка, то повишава нивата на тестостерон в кръвта. Шоколадът пък съдържа финилетиламин, който стимулира центъра на любовта в женския мозък. Според изследвания в шоколада били открити три нови хим. вещества, който въздействат върху наркотичните рецептори на женския мозък и карат жената да се чувства възбудена и окрилена. Сега бях подготвен с информация, място, средства, оставаше да я дочакам и да импровизирам. Бях се погрижил за почти всичко, за да имаме една прекрасна романтична вечер. Може би за нея щеше да е обикновена, но за мен щеше да е вълшебна! Сега трябваше да се прибирам в крайбрежната къща до бара, в който се бяхме запознали. През деня помагах на бармана със всякакви неща, а нощно време седяхме и си приказвахме. Бяхме станали добри приятели през изминалите месеци, докато чаках да се върне при мен. Сега, когато сезонът свърши и туристите намаляха беше много красиво да се разхождаш и разглеждаш залива на Сан Себастиян. Тази вечер имаше нещо във въздуха, което ме наелектризира. Очаквах нещо да се случи! Изключих печката с филето, сложих соса и зеленчуците в хладилника, сложих бутилката с виното в полицата до камерата, заредих ледениерата и приготвих шампанското. Запалих камината, нагласих стерео уредбата, запалих поредните свещи. Оставаха две неща. Първото беше облегнато на стола. Тръгвайки си, взех превръзката за очите й и се отправих към градчето. След няколко часа щях да съм на любимият си стол и щях да направя второто нещо... да я чакам, трябваше само... магия.

Реквием за непозната...

Имах де-жаву, седях си на люлеещия се стол, на който седях и преди две години, разликите бяха няколко за да се различава тази вечер от предишния път, някой беше оставил в аудио-уредбата диск с албума на Bon Joui -Have A Nice Day 2005. Потърсих сред дисковете нещо леко и намерих албум с фламенко на Jesse Cook, исках тази вечер да съм сам, да слушам музика и да релаксирам, как щеше да се получи не знаех, домакините които ми бяха дали ключовете от вилата на крайбрежната улица явно ме бяха разбрали погрешно. Бяха приготвили вилата за романтично преживяване, всяко свободно кътче от входа до терасата бе със свещници, някой тихо горяха, други чакаха да им дойде времето, както нямаше да е тази вечер. Набързо си бях събрал багажа и тръгнах, пристигнах късно, ключът ме чакаше при любезният барман от съседния бар на улицата, минаваше 1:00 след полунощ. Бармана искаше да ме почерпи питие, но след този дълъг ден му отказах, а и в камерата на хладилника знаех, че има бутилка с водка ABSOLUT. Взех ключа, прибрах се, пуснах водата да се източи в банята, измих една чаша и я сложих в камерата до водката, стар навик на който ме бе научил един барман преди години. Изкъпах се за 5 минути, не се бях бръснал цяла седмица явно и тази вечер нямаше да го направя. Извадих чашата от камерата, вече имаше скреж, прибавих 2 бучки лед и долях два пръста водка, прегърнах ледената чаша и се отправих към люлеещия се стол, слушах и се наслаждавах на звука от китарата в акомпанимент на едвам чуващо се пиано. Чувах прибоя, вълните се удряха една след друга и унасяха отпуснатото ми тяло. Верандата беше голяма и вратите бяха широко отворени, имаше лек повей, който разклащаше завесите, седях и слушах, дори и чайките спяха, само аз не заспивах. Отпивах леденото питие и се наслаждавах на музиката, шумът от водата, плясъкът от всяка вълна, играта на всяко пламъче от свещите, хвърлящо странни сенки по стените, сякаш разказваше някаква история. Погледнах часовника: минаваше 2:00, бара до вилата още работеше, реших, че умората няма да ме остави да заспя скоро, обух тъмносиния си панталон, който бях захвърлил в съседство върху широкото легло, извадих нова бяла риза, сложих си дезодорант, разкопчах горните 4 копчета и я нахлузих през главата. И това беше стар навик, от който не можех да се отърва, оставих я така разкопчана все пак температурата беше повече от 35 градуса, прекосих алеята за паркиране и влязох в бара. Тук там имаше посетители, единият край на бара имаше 4 празни високи стола, настаних се на най-крайния, барманът без да ме пита ми донесе чаша с две кубчета лед и наля водка. Той знаеше какво пия, говореше ми нещо, аз кимах но въобще не го слушах, усмихвах се глупаво и чаках края на репертоара му. Забелязах как в бара влязоха мъж и две жени, двамата бяха двойка, личеше им, другата жена се настани през един стол до мен. Бармана се появи със запотена чаша бяло вино и я постави пред нея, явно и тя като мен е идвала и преди, барманът се отдалечи да обслужва на другия край някакви шумни клиенти. Следях жената как с наслада бавно отпи от чашата, беше свела поглед, косата и леко падаше на лицето, беше с очила от много тънка рамка, бяха на мода титаниеви рамки , бях виждал няколко модела но не бях сигурен дали и нейните са такива, беше с бяла рокля с тънки презрамки, който разкриваха прекрасните и рамене, гърбът на роклята беше повечко изрязан и откриваше гладка кожа, на луминесцентната лампа изглеждаше леко влажна и лъскава, нямаше сутиен, гърдите и бяха перфектни и изпълваха роклята отпред. Светло кестенявата и права коса покриваше изящните линии на вратът й, беше седнала на високия стол странично, късата й рокля се беше повдигнала и разкриваше красивото й бедро, запитах се как такава красива жена е сама тази вечер, нейните приятели нещо спореха вкопчени здраво на дансинга......тя се огледа барът беше приятно местенце. Отпусна се отдадена на хладината вътре и на божественото усещане от срещата на топлата й ръка със запотената повърхност на чашата студено бяло вино. Загледа се в плуващите кубчета лед, които се почукваха едно в друго и резултатът от това беше тръпчиво-приятното усещане от всяка глътка. Приятелите й бяха на дансинга, тя не скучаеше. Дори така беше по-добре, погледа и мина невиждащо по масите, върна се обратно и тогава го видя, седеше сам, бялата му риза беше разкопчана. Не виждаше лицето му. Повдигна питието към устните си и си представи как пръстите и докосват гладката кожа на загорелите му гърди, как устните и следват пръстите и оставят влажни следи ...вдигна очи за да срещне погледа му и чу тихия стон на очакването... отпи, а очите им се срещнаха, езикът и докосна ъгълчето на устните все още под зависимостта на фантазията й. Тогава той й кимна за наздраве. Усмихна му се и отпи нова малка глътка... Аз не отлепях очи от нея, по едно време жената в бяло ме следеше с поглед, после аз кимнах и тя вдигна чаша към мен и двамата отпихме, следващият ход беше съвсем в реда на нещата, затова и не го направих, само продължих да си седя. Чашата й беше празна, бармана изникна отнякъде и погледна въпросително към нас: -Същите питиета в някое сепаре... Слязох от столчето и зачаках, можеше и да ме прати по дяволите, но можеше и да не го направи, хареса ми и започна да ми пука какво ще направи, от време на време се случваше да се срещнат един мъж и една жена, без да намесват леглото в разговора си. Случаят можеше да е такъв, но можеше и да помисли че я свалям. Тя се поколеба, но не за дълго, взе фината си ръчна бяла чантичка от бара, запъти се към едно сепаре в дъното и седна, без да пророни дума. Настаних се срещу нея. Представих и се!Тя се разсмя искрено и весело, разчупих леда само с две думи, все още ме биваше. Усмихна се още един път с неопределено изражение, бармана донесе напитките , постави ги, изчаках да си отиде и чак тогава се обадих. Заговорихме за времето, морето, храната , виното, водехме лек и непринуден разговор, всичко излизаше от нейната уста с финес, имаше стил, възхищавах и се, бармана повтори още няколко пъти поръчката, не се бяхме докоснали до новите питиета когато повея на вятъра леко ни охлади. Станахме платихме сметката и оставихме голям бакшиш на бармана, той се погрижи за нас и ние се погрижихме за него, на това разчиташе. Вървяхме по крайбрежната улица, сега за първи път имах възможност да я огледам, не бях забелязал прекрасните малки бели сандали с малко токче и само две кръстосани каишки , разкриваха великолепно оформените и глезените и прасците. Ноктите на краката и като че ли имаха същия цвят лак като на ръцете, но на луната светлина можеше и да се бъркам. Кожата и имаше лек загар и открояваше бялата и къса рокля, смееше се весело и при всяко вдишване изпълваше роклята с гърдите си. Тя беше толкова тънка, че очертаваше всяка извивка по тялото й, явно носеше прашки , защото роклята нежно галеше дупето и без да очертава бельо, беше много красива и секси . Стигнахме края на улицата , когато тя се сети, че си е забравила малката чантичка в бара. Тръгнахме обратно, приказвахме си и тя постоянно се смееше, беше като хлапе, и аз се смеех с нея. Макар да минаваше вече 3:00 беше много задушно, кой ли знаеше какъв ден ни чака, морето се плискаше леко но вече нямаше повей, дрехите ми бяха залепнали за мен, от време на време отлепях панталона си, но ризата нямаше как, беше полепнала и нищо не можеше да я изтръгне, макар да бях отворил още едно копче отпред и да разкривах гърдите си пак ме задушаваше, беше тънка, а я чувствах толкова тежка, нямаше вятър да ни охлади. Новата ми приятелка също се беше сгорещила, роклята беше полепнала по тялото й и очертаваше формите му , луната вече падаше и хвърляше коси лъчи които още повече оформяха фигурата й, явно не се притесняваше, че я наблюдавам и ми се усмихваше. Стигнахме до бара, но беше вече затворен. Нейните приятели си бяха тръгнали, трябваше да си хване такси но нямаше никой, оставаше да я поканя във вилата. Преминахме алеята и влязохме вътре, показах и къде е банята, хавлиите и къде може да спи. Бяха ме научили на първа среща нищо да не правя, а на втора задължително целувка: странно е какви неща понякога помним. Това обаче не беше първа среща, не знаех какво е, стана ми весело.Тя ме видя и ми се усмихна, едва ли знаеше за какво се усмихвам, може би алкохола беше премахнал всички задръжки помежду ни, излезе на терасата и се приближи до парапета, намерих едно неотворено бяло вино в хладилника на най-долния рафт, забравено от някой или нарочно оставено. Отворих го, сипах в две чаши, не беше много студено, но достатъчно да разхлади устата ми. Приближих се с чашите, беше събула чехлите си и седеше боса с гръб към мен на същото място на което я бях оставил. Подухваше вятър, който си играеше с късата и бяла рокля, седяхме така 5 минути без да проговорим, слушахме вълните. Явно нещо мислеше, оставих я така, влязох и запалих и останалите свещи, беше дошъл техният ред да изгорят, смених дискът с албума на James Blunt, имаше много хубави песни , бях ги слушал често напоследък, тя влезе остави полу празната си чаша до единият от свещници, заслуша се в песента You're Beautiful... Все още седеше с гръб към мен, приближих се, леко повдигнах презрамките на роклята и ги пуснах покрай раменете й, роклята се изхлузи и падна до глезените й. Без да се обръща с единия си крак я отмести настрани. Остана гола и опря гърбът си в мен. Почуствах вълни на страст да се надигат в мен, тя също усети и се завъртя с отворени устни, вкопчих се в нея и се целунахме, провря ръце под ризата ми и прокара нежно пръсти нагоре към гърдите ми, движеше ги много нежно. От време на време забиваше леко ноктите си в мен. С леко движение разкопча ризата ми и я изхлузи назад зад гърбът ми, остави я да падне зад мен, така близко до мен усещах как гърдите и се докосват до кожата ми, беше цялата настръхнала. Свалих нежно очилата й и ги оставих до неизпитата и чаша, отметнах правата й коса зад ушите, имаше прекрасно лице, целунах брадичката, забелязах много тънко и изящно синджирче на врата й с някакво малко камъче. Беше нежно, фино и изглежда с него двете се допълваха, за да са съвършени, ръцете и минаха по плоския ми корем насочиха се надолу и разкопчаха панталона ми. И той отиде при ризата. Прегърнах я, седяхме вкопчени един в друг по бельо, с малки миниатюрни прашки, които едвам я закриваха, завря ръце и бавно изхлузи ластичните ми боксерки, клекнах пред нея и много бавно започнах борба за свалянето на нейните фини прашки, внимавах да не ги скъсам, а точно това ми се искаше. Махнах ги внимателно и започнах да целувам мястото което до сега е стягал ластика и е оставил следи по кожата,завъртях я на 180 градуса и целувах талията и хълбоците, двете полукълба на дупето, беше изящна и перфектна с плавна походка се отправи към стъклената кабинка в банята... Не я затвори, остави я открехната , чакаше ме, водата течеше върху нас и отмиваше потните ни тела, покрихме телата си със сапун и душ гела , за първи път обгръщах с ръце гърдите й, гърдите, които бях наблюдавал цяла нощ, целувах устните които бях гледал цяла вечер, толкова сладко ми се бяха усмихвали, а сега бяха и толкова сладки на вкус, ръцете й, които цяла вечер стояха тихо, сега докосваха кожата ми. Тя се притисна в мен и усети - както преди това беше видяла - желанието ми, посегна с ръка към лицето ми, погали го с върховете на малките си пръсти, целуна ъгълчетата на устните ми и ги облиза с малкото си езиче, ръцете, последвани от устните и тръгнаха през врата ми, погалиха и целунаха бавно и нежно гърдите ми, спуснаха се на долу покрай пъпа и докоснаха, онази част от мен, която я желаеше неистово. Погали я с ръце и устни... с език дълго... бавно... и безкрайно нежно... когато вече нямах сили да се сдържам спрях водата... Повдигнах я и я занесох на голямото легло, както бяхме мокри, положих я внимателно върху хладните чаршафи, затворих очите й с устните си, прошепнах й да слуша вълните, целувах нежно лицето й, и бавно, със всяка вълна, която се разбиваше, я целувах. Вълна –Целувка! Вълна –Целувка!Целувах скулите й, бузите й, устните й, крайчеца на устните й, брадичката й, отметнах мократа й коса назад и я целувах дълго и внимателно зад ухото, стана й приятно, изопна цялото си тяло пръстите се забиха в чаршафите и ги стиснаха, леко обърнах главата й и я целунах зад другото ухо. Целувах я нежно и виждах как тялото й се извива нагоре, търсейки допира до моето, повдигнах назад главата й, целунах гладката кожа на гушата й, беше още мокра и влажна. Целувах и попивах с устни, целувах я вече по врата, от време на време подухвах леко там, където се беше събрала вода по нея, усещах как гърдите й се втвърдяват, как зърната й се извисяват, докосвах ги внимателно. При всяко мое докосване до тях, тя се разтърсваше, вдигнах двете й ръце над главата й и ги стиснах с едната си ръка, исках за момент да останат там, с другата ръка започнах бавно да галя кожата й, където ми минеха пръстите целувах с устни мястото. Целувах кожата и със всяка вълна, галех я с вълните. Галех и целувах с вълните, раменете й, мишниците й гърдите й , корема й, хълбоците й. Леко хапех и захапвах кожата й. С всяка вълна, целувах и се спусках надолу по нея, по кожата й като приливна вълна. Лазех и целувах тялото й, бавно и постепенно, устните ми я докосваха, преминах през пъпа, лекичко си задържах езика в него. Целувах го и го захапвах. С всяка една вълна! Не бързах за никъде, ръцете ми докосваха и обгръщаха бедрата й, устните ми се спуснаха към венериният й хълм, гол венерин хълм, гладък и мек, с влажна и ароматна кожа, с вкус на праскова. Прекарвах устни през свивките на краката й, през четала й, ръцете ми обгръщаха външната страна на бедрата й галеха кожата й. Спуснах се още надолу, галех я с устните си по вътрешната страна на бедрата, леко я докосвах и с брадата си. Тя беше омекнала не беше остра, по-скоро я гъделичкаше, виждах как се повдига тялото й при докосването ми, след това целувах с вълните там, където минаваше брадата ми. Милвах я отвън по бедрата целувах и захапвах с вълните. Целувах коленете й, обгръщах с две ръце прасците й, глезените й, целувах я по прасците и по глезените, повдигах краката й, един след друг и целувах стъпалата й с... вълните. Обърнах я по корем, а ръцете ми леко стискаха твърдото и дупе, кожата беше еластична и влажна и ме възбуждаше толкова много, докосвах талията, целувах я и бавно рисувах по нея с език. Тя се завъртя и с две ръце хвана главата ми, и я насочи към своето женско начало, ток премина през тялото й, после започна да притиска главата ми към слабините си по силно, качи и двата си крака на гърбът ми и с всяка вълна ме стискаше между краката си. С всяка вълна натискаше лицето ми, усещах биенето на сърцето й, не чувах вълните, чувах тялото и, чувах я как стене. По зачестените и вдишвания и стонове разбирах, че идва кулминацията й, аз бързах още повече с нея, бедрата й, започнаха да ме стискат по силно, ръцете й започнаха все повече да ме натискат към нея, едвам си поемах въздух. Дишах и пиех от нейната кожа и тяло, сърцето и щеше да се пръсне, с неговия ритъм и аз я докосвах, усетих първите спазми как разтърсват тялото й, после цяла се разтресе и ме издърпа нагоре. Тялото й продължаваше да се тресе лекичко, сложих си ухото малко под корема й и се заслушах в тялото й, чувах сърцето й ,как се успокоява , чувах стомаха й, как кълкочи, чувах мускулите й, как се свиват и отпускат , дадох и миг покой да дойде на себе си. Лежах и я слушах, след две три минути тя си разтвори краката и ме придърпа по плътно , беше готова де ме приеме в себе си , започнах с талазите на вълните , беше се отпуснала и оставила в ръцете ми . С всяка вълна навлизах в нея и я целувах, докосвах тялото й, докосвах с шепи гърдите й, сляхме се в един ритъм, ритъма на вълните, като прилива и отлива, не сменяхме позата, продължавахме да се сливаме и дишаме в едно, унесени в удоволствие, не бързахме да свършваме, щяхме да продължим, докато телата ни не грохнат от умора. Усетих я как започна да се стяга , знаех че наближава края, постарах се да влизам по бързо и по бързо в нея, докато двете ни тела не свършиха заедно, запъхтяни и останали почти без дъх и сили... станахме един след друг и се измихме. Допихме останалото вино, докато гледахме изгрева на слънцето, издигайки се над залива. След това си легнахме, тя затвори очи и след няколко минутки заспа, аз седях и я гледах , надявах се, когато се събудя, тя все още да е до мен, да лежи и да спи, унесена в съня си, сгушила се в прегръдките ми. Беше забравила да ми каже името си, тогава се сетих, че на излизане от бара, бармана ми беше подал скришно бележка, която бях пъхнал в джоба на панталона си . Пресегнах се и я извадих, на нея имаше едно име. Вече знаех как се казва тази красива жена, която спеше в обятията ми, не исках това да е де-жаву, а нещо реално, гледах я как спи, и заспивайки, се надявах на чудо. ...когато се събудих, нея я нямаше... но възглавницата беше запазила аромата на парфюма й... а върху бялата ми риза метната небрежно на стола, стоеше нежен отпечатък от бледорозово червило... тя беше сън... наяве...:)))))