сряда, 23 декември 2009 г.

последната Коледна Звезда...

Телефона звъни:
-Утре вечер, най-официално те каня на вечеря.
Не каза официална вечеря или официално облекло, а че ме кани най-официално... почувствах се гадно, бях забравил рожденият ден на майка си.
На другият ден с настъпването на вечерта все по зле се чувствах.
Портмонето ми напоследък доста отъня и успокоението, че е криза въобще не ми помагаше.
Сякаш това не беше всичко, ами ме беше обхванало отчаяние.
Извадих 20 лева от спестените пари за щрангове в блока и реших да й купя Коледна Звезда.
Не зная защо всяка година и подарявам по една.
В първият магазин цените не ми харесаха.
На всичкото отгоре нещо ми се струваха хилави.
В следващият бяха много красиви.
Отворих ръката си и с мъка погледнах самотната двайсетолевка.
В импровизиран моно-джаз-вокал шепата ми се сви, а краката ми се отправиха към последният магазин.
Спрях пред него и си тананиках джингъл-белс.
Бях почти на седмото небе.
Прекрасни Коледни Звезди.
Червени.
Огромни.
Евтини...
Харесах си една по овехтяла и с риска да не задоволя собствените си очаквания протегнах ръка да погаля цветовете й.
Тя беше.
Нея я исках.
-Извинете, тази Коледна Звезда на каква цена е ?!...
Очаквах, че ще се смилят над мен и заради състоянието на цветето да ми отбият от цената...
-12лева...
Вдигнах очи.
Почти се бяха насълзили.
За тези пари в предишният магазин можех да си купя пъти по-красива и поне два пъти по-голяма.
-Но на саксията пише 9лв. Нямате ли нещо по-евтино ?!...
-12лева. Искате ли я?!...Отглеждана е в България... Няма евтино вече миличък...

Засуканата червендалеста лелка се опитваше да флиртува и въртеше очи.
Явно беше видяла 20-те лева в ръката ми и искаше насила да ми ги отмъкне...
Закъснявах с 10-15мин. и нямах време да се връщам в предишният магазин.
Избрах си друга.
Още по-зле изглеждаше.
Надявах се цената да падне под 10лв.

-Искам ето тази.
-Готово миличък, 12лв...

Направо ми се насълзиха очите.
Има-няма и стомаха ми се обърна.
Искаше ми се да я хвана за гушата и да и изтръгна червивото сърце през него.
Без да ме пита повдигна саксията и се отправи да я опакова.

-Целофан или хартия ?!...
Една от клонките се отчупи и падна в краката й.
-Оуу... ще ви дам друга, тази не става за продаване вече...

Замислих се дали да не попитам колко струва сега без тази клонка.
Дали този път цената от 12лв. щеше да се промени.

Исках да изкрещя и да погълна една голяма водка да сподави мъката ми.
Да изгори гърлото ми.
Да задави всичко изтръгващо се от мен...

Не зная на кого повече бях ядосан.
На себе си.
На кризата.
На Коледните Звезди.
На празниците.
На наглата продавачка...

-За колко ще ми дадете отчупената клонка?!... - извадих от джоба на дънките си шепа стотинки.
Почти 2лв и малко отгоре.
Протегнах напред ръка, треперейки.
-За 2лв ще ми я дадете ли ?!...

Нямате си представа, какво усещане изпитах от погледа, който ме прикова на там горе на Голгота, че дръзнах да създам грях.
Едвам наведе тромавото си тяло и почти с мъка се изправи.
Но усмивката й грееше на лицето.
Явно щеше да изкара някой лев от мен въпреки бракуваното цвете.
Погледна ме хитро и с две ръце счупи клонката на две.
-Миличък, сега вече можеш да я вземеш за 2лв...

Ако ви кажа, че очите ми се напълниха със сълзи, няма да е истина.
Просто се обърнах и се върнах в предишният магазин.
Струваше ми закъснение от 30-40мин.
Повече от 20лв.
И разплаканите очи на майка ми.

Едвам ги видях зад най-голямата Коледна Звезда, която имаха в магазина.

Чак тогава очите ми се напълниха със сълзи.
Не зная защо обаче.
От мъка ?!...
От ярост ?!...
От безсилие...

Обещавам догодина, да не й подарявам Коледна Звезда.
Може би до тогава ще измисля по-подходящ подарък...

петък, 18 декември 2009 г.

№...

едно от нещата заради, което винаги съм се връщал тук е - тя
и... не е удобно постоянно да казвам, че не я познавам
виж, че не съм чувал гласа й, това е друго
но съм я виждал
в сънища
в мечтания
в надежди...
будейки се сутрин с усмивка
галейки ме слънчеви лъчи в следобед
и дори в случайните докосвания...
тогава зная, че е тя
в онези мигове, които така дълго се опитвам да обясня
с еди кой си № чувство
с пореден № усещане
дори с незопомнящи се думи
изпратени в нищо то с адрес бъдещо доставяне
със специална поръчка, да се четат след чаша вино
червено
ароматно, като устните й
гъсто, като буклите й
тайнствено, като очите й
и въпреки, че за вас съм неразбираем
за себе си мога да кажа, че...
скоро пак ще се върна
и този път...
ще кажа, че я познавам
защото
съм докоснал усмивката й...





събота, 12 декември 2009 г.

помниш ли...





забравила си
какво крия в ръката си
отдавна те няма до мен
мълчиш
сляла си се с тъмнината ми
и беззвучно разкъсвам се
в бяла риза
на петна от сълзи
забравила си
моите докосвания
шепота ми нощем
липсата ми през деня
било е някога
но не е и сега
забравила си
да се радваш
да даряваш усмивката си
и ми липсва утрото
да го споделяме
на чаша кафе
забравила си
какъв съм
лесно мога да те завържа
след това да мятам
ножове по теб
а ти да се страхуваш
че не нож
а любов ще те прободе
забравила си ме
това е
за последно
фанфари
манеж
стискам острието
капе дланта ми
и не теб целува полъх в лицето
мен ме разкъса в ...

петък, 11 декември 2009 г.

иронично е

иронично е
не мислиш ли
както пее Morissette
какво е да обичаш
когато знаеш
че безнадеждно е
да скачаш в дълбокото
да мечтаеш
и да!... - пак - иронично е
да знаеш
че - сън е
е добре де - пак - иронично е
и тогава поисках...
нещо ново
без очаквания
нито живот
просто чувства
и капка любов...
иронично е
не мислиш ли
живота се промени
изневеряват ти близки
любими
любовници
жени...
иронично е
приятели те предават
предават те мислите - помисли
чувствата ти танцуват
жалко е нали
почти - иронично
отново - нали

а сега обърни се
там където съм стоял
избледняла сянка
сбогом
печал
това ще остане
спомен
навярно
шум на врата
скърцат панти
тъмнина
дали съм си тръгнал
иронично е
но те изпълва сивота

а за мен иронията е
ден без усмивка
когато съм щастлив
миг без целувка
когато нямам късмет
и това е отново иронично
когато обичам почти
и всеки ден да докосвам
нейните любящи очи...
без да мога да целувам
нейните прекрасни
омагьосващи ме гърди

иронично е
но когато обичаш
различно е

четвъртък, 3 декември 2009 г.

и е толкова хубаво да знаеш, че го има...

за да обичаш някого, не е задължително да го виждаш
...е, хубаво да знаеш, че го има
и дори когато те обземат притеснения
пак можеш да се щастлив, защото има за кого
прекрасен е и момента в който се улавяш да се усмихваш
жест издаващ радостта на чувствата ти от очакванията
за които така дълго копнееш, да споделиш в мислите си
че мечти и желания се преплитат за миг с илюзията
а очите те предават, докато сърцето ти е в друга вселена
тогава се чувстваш глупаво, опитваш се да си чаровен
замазваш положението и гледаш да се отдалечиш бързо
и докато едвам си поемаш въздух, а паниката те завладява
се обръщаш и улавяш мига
секунда преди да ти се усмихнат
и ... да обичаш някого, не е задължително да го виждаш
той е навсякъде
и е толкова хубаво да знаеш, че го има...

понеделник, 30 ноември 2009 г.

разказвач на сънища

не ме интересуват хорските проблеми
не ме интересуват бъдните ви дни
нито ваш'те интереси
камо ли копнежи или пък мечти
имам си
едно мечтание
зеленооко е
танцува ми
усмихва се
и дарява ме с мечти
понякога сънува
и с лунички се покрива чипото й малко носле
след това
нацупените устни събуждат я в зората
и настава
бой с възглавници
и какво ли още не
естествено с палачинки мога да успокоя момента
но на обед настъпва същински глад
вечер след - следобедната дрямка
нямам сили в спор да влизам
все пак неделя е, и от водка имам нужда
порок ми е това
но ще ви издам една тайна, или две и 3
обичам я
такава - каквато е
нищо, че с рога ме боцка постоянно
н'ли съм си теле, не ме боли
играя си със думи сред жарава
и увличам я
във стъпки
с усмивки я прилъгвам
а понякога с мечти
но обещая ли й нещо
до последно го преследвам
и го изпълнявам
ако ще и дявол да ме гони
макар, че длъжник ми е
...дявола де...
обрах го оня ден на карти и пак ми е сърдит
така, че мила ми приятелко
зеленоока си
това го знам
знам й, къде танцуваш нощем
и с какво облечена си
и как сънуваш ме
понякога с усмивка
понякога в сълзи
но едно не знаеш, все ти убягва
бдя до теб
пазя те
и разказвам сънищата ти...

неделя, 29 ноември 2009 г.

още...

още ли танцуваш по зелени морави, развяла букли в лунни лъчи с усмивка докосва ли те полъха, милва ли те нежно с шепот нощта
още ли надбягваш белите облаци, скрили всички изгубени мечти, дето толкова болка са носили, че на вятъра са ги захвърляли с мокри затворени неми очи
още ли пазиш в пазвата си, това което отдавна отне, свита боли ли я душата ми, не те ли изгаря поне
още ли стъпваш в сънищата ми боса, търсиш ли ме сред хиляди езера, не намери ли по-дълбока пропаст, да ме захвърлиш сред чужди ръце
още ли в гората нощем се връщаш, има ли още бели цветя, още ли маргаритки тихо в краката ти се раждат, търсиш ли още прекрасни мечти
тихо още се лутам в деня, нощем още излизам със вятъра, а слънцето сутрин още се буди в тъжните ми очи, крия ги още зад слънчеви очила, нахлупвам качулката и с лека усмивка сред набола брада, отново бягам още от теб надалеч...

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

и с въображение - много ми е трудно да отгатна...


кое винаги съм харесвал в теб
-Не ти пука за мен
и между другото, понеже започнах
ти си от онези жени
за които не съм - тъмна любов
нито пък - светла в сърцето
не изпитваш тръпка към мен
иначе щеше да ме пазиш само за себе си
щеше да пребродиш точно 9 земи - или може би 7
да убиеш 2-3-няколко дракона
да откраднеш/заемеш/ златната ябълка - дори
и да я споделиш с чаша вино
или мартини
с малко вермут за цвят на очите
и сухо бяло вино по - устните
щипка съблазън по - пръстите
и аромат от смокини в косите
щеше да има толкова много любов
а когато утихне - да се превърне във обич
да се разнася нечуплива със вятъра
и да оставя спомени - зад очите
и в сълзите им - да се крият надеждите
а моментите - да се развяват с вълните
дълго някъде след края на хоризонта
там където - няма море
даже и - маските ми са излишни
и там - толкова лесно е - да казваш - обичам те

а ти какво харесваш ?!...
много ми е трудно да отгатна


събота, 21 ноември 2009 г.

интервю в асоциации...

-студено бяло вино ?
-препълнена чаша с печал...
-червено вино ?
-спомени без морал...
-опиянение ?
-цвят или мирис на идеал...
-аромат на целувка ?
-прилив на страст...
-докосване с устни ?
-екстаз...
-любов ?
-много лимон с нотка ананас...
-обич ?
-водка с малко секс...
-а секса ?
-средство...
-истината ?
-абсолютна лъжа...
-доверието ?
-последният бастион...
-цинизъма ?
-е всичко...

-и последен въпрос - да завършим с нещо хубаво :
-надежда
-да, познавам една Надежда...

вторник, 17 ноември 2009 г.

Скрити-Подбуди...

-Тя е мръсница !...
-Но... ме обича !
-Тя те използва...
-Но - го прави с финес...
-И ти я чукаш ?!...
-Да! Защото ме обича !
-Но... сте толкова различни?!...
-И това ни привлича...
-Защо с мен не се държиш така ?!...
-Не си мръсница...
-Защо ме чукаш ?!...
-Защото и ти ме обичаш...
-Аз... аз не те използвам
-Защо не...
-Обичаш ли ме ?!...
- А ти защо се чукаш с мен ?!...





понеделник, 16 ноември 2009 г.

"Академия за Кучки"! ПЕРВЕРЗИЯ!... и Книги...

Да мразиш превзети кучки, в днешно време си е нещо "Естествено"...
Но... пък да им се "Възхищаваш" - виж това си е чиста порнография, и не говоря за буквалният смисъл, а за нуждата да се опиташ да изкажеш мнение разграничаващо се от всеобщата насока на споделяне на мироглед...
Научих се да игнорирам такъв тип жени - след доста - "Случайни-Не-случайности" ... пресекли по един или друг начин пътя ми...
-Баба направи място да седна...
...а бях само на 6, и се возех в трамвая... И ТО - с моята БАБА!!!
-КУЧКААААААААААААА !!!!!!!............ дърта /с извинение/
Що ли се извинявам... КУЧКААА !!! ДъртаиБЕЗЗЪБААААКУЧКА ...
-Ей! Сладур! С тоя рус перчем, баща ти да не е Скандинавец?!... - Има ли Долари?!...
Беше доста страшна "Лелка" и набързо изскочих от фришопа на Църна Маца и се шмугнах в старата Шкодичка на баща ми 100C , като че ли това беше шега, ако след няма и месец-два подобна "Лелка" ме спря на фришопа на Божурище, след това и на Калотина...
-Извикай баща ти утре, не може така дете с твоите данни да си губи времето в "Обикновено" у-ще, ти си за спортно... баща ти бил ли е СПОРТИСТ ?!...
-Интересна фамилия, да не ми да си от онези ".......-ови" ?!... по майчина или по бащина ?!... - като усмивката беше по ... "БАЩИНА"-ми линия...

Мале колко секс е отнесъл баща ми от мое име...
А колко секс е "раздал", докато ме е развеждал по градинките ?!...
/трябва да го питам/

Та стигнах до ден-днешен, след толкова перипети в срещи с МрЪсници и КуЦ-чки и "производни"-те им...

Та дали ги мразя ?! ... ДА!...
Дали им се възхищавам?!... За какво ?!... Че те освен дребни нужди знаят ли нещо друго?!...
Да не би случайно да има "Академия за Кучки"... и всичките да са я завършили с Отличие?!... няма ли повтарящи ?!...
И от къде се пръкват?!... та с моя "КУЦ" късмет все на тях да попадам?!...
Нима аз съм "Сбъркан"?!... че книга за готвене не мога да си купя в книжарницата, без да ме гледат СТРАШНО!!!
-Ало, това е книга - не е Перверзия! ... Възмутен съм! ... от вас ни Кучки става ни Продавачки ...
Ето ви тема за размисъл...
-Къде започва ПЕРВЕРЗИЯТА и къде Любовта към Четенето?!...

събота, 14 ноември 2009 г.

аспирация...

















желанията бяха сграбчени в пръстите и подтиснати
заровила коси в чаршафите криеше лицето си
тялото настръхнало - голо, докосваше хладно нощта
адреналина изпреварваше хаоса изпълващ мислите й
а усмивката й остана скрита някъде в тишина
допира до кожата й напомняше топло отпиване
разтворило слабостта на момента, потопен...
в леко нагарчащо насищане с остатъци на какао
преглъщащо жадно в аспирация за проникване
подканващо копнежи в скрити наклонности
свършващи в трепетни терзания за повторения
подклаждащи за дълго импулси за страст в съня...

чашата му беше празна, но не забелязваше
просто гледаше усмивката й на сън
а луничките й, започнаха да се появяват
знаеше, че ще ги види... отново

петък, 13 ноември 2009 г.

5 Things About Me...


1
През м. Май - най-вероятно отсега няма да зная къде ще бъда ?!...
Интересното е, че все към морето ме тегли...
Едно е ясно обаче - зодията ми наистина е Чревоугодническа...
Започнах съвсем наскоро да се интересувам силно от "кухнята" ... ъъъ - имам предвид собствената ми и в преносен - "Готварската" - с акцент върху рибните отрасли...
Нямам сладък "зъб", както напоследък чета за разни кулинарни величия.
Но определено от както се помня все към "соленото" ме тегли.
И така се отправям на пътешествие към необятното ми бъдеще, в което така незнайно се изправям все пред различни препятствия...
Уреди?!... уффф - най-важната тема, свързана с материалните устои на личността в момент по време на криза...

Печка - Има / 1 брой/
Тави - Има /алуминиеви и стъклени/

Тигани - Има /Загарящи за жалост - как искам един нов ТЕФАЛ/

Тенджера - Има / 1 брой - но е "Железен"/
Хладилник - ЧЕК / демек "железен" ... бе има го + камера - и то работеща при минус температури по Целзий/

Аз - Чек ...

Желание - ЧЕК /преливащо/

И като започнахме с точка 1 - ми допреди годена и половина исках да отида в Бургас, сега искам в Дружба...


2
Нещата, които харесвам ?!...
Ако започна с това кое Харесвам и кое НЕ, ще стане много дълга точка ДВЕ... по-скоро мога да се насоча в един аспект на моите предпочитания...

Оууу - и това е дълга тема, но понеже и сезона е подходящ, на първо място:

Червено вино

Наскоро открих тип музика съчетана с лек Джаз

Фотография - това трябва да е в отделна точка, но пък е нещо, което подлежи на развитие и тепърва ще трябва да влагам пари в него, за да стане отделна точка... до тогава - ще дерзая...

Спорт- и то строго дистанциран в две насоки... crossfit и любимото ми ..."бягство"


3
Занимавал съм се единствено само с едно - да си губя времето.
Вече почти 15 години се опитвам да отблъсна всичко, което се докосне от мен.

Имах прекрасна жена до себе си.

Загубих я...

От 7 години се чудя как се получи...

Промених се и съжалявам за толкова много неща... а статуквото все още е непроменено.

Наскоро се видяхме, беше ... доста неловко... учудвам се обаче от реакцията си.
Дали тя беше повлияна от измененията около мен или просто вече живота ни е в различни пътища...?!
Не зная, може би ще трябва да я питам следващия път...
Ако отново не я игнорирам.


4
Езиците ми...
Винаги са ми били слабост...
Телешки особено - паниран, варен, печен... /нЪл съм Теле/.

Е добре де, това е голяма спънка за мен - бариера, която с течение на времето все повече се задълбочава...
И кое не е наред... да разбера /на 40-50%/ какво се говори на Енглиш или / на 20-25%/ да съставя що годе разбираемо изречение с прости думи...?!... ми мъча се... но не се оплаквам, някой ден ще догоня по голЕмия %...

Но пък в /Югославия/ Сърбия нЕАм проБлЕм... "добъЪр дАн" ... и съм си у нас.


5
Вече не Мечтая.
Трябва да си сменя мотото на блога...

Това отблъсквало и създавало грешени впечатления, за несериозност на МЕЧТАЕЩИЯ тип, че бил несериозен и - не моЖело да му се "вдъхва" доверие... камо ли да се разчита на него...

Ми ... добре де, не "мечтая".. но сънувам...

Една такава хубава нестинарка, с рошави коси, все се крие в клонаци и "Мраци" и ...мълчалива - и колкото пъти се опитвам да я доближа, все по-далеч се озовавам... но това поне са сънища, добре че не са на ЯВЕ...

Но пък някой ден може и да успея да я снимам и да ви Изненадам...


А изненадах ли някой сага ?!...

С 5 неща - които са си лично мои...



неделя, 25 октомври 2009 г.

-Никой съм!...



Когато моето "развинтено" въображение не контролира мислите ми, тогава се появява моментът в който:

Понякога, започвам отначало...


-Никой съм!... - не следвам правила и обичам да обръщам статуквото с думите си в полза на моментното ми настроение...
-Понякога - съжалявам за грешките си, в следващият момент се крия зад слънчеви очила и оставям света зад гърба си.
-Понякога - бягам, но се усмихвам много... в повечето случаи мълча, а отвътре напират думи, думи, думи...
-Понякога - обичам и в повечето случаи съм мнителен, с което се опитвам да вляза в синхрон и да го преодолея, и различно е - няма правила и пътеки, и всеки път е - като първи.
-Понякога - вярвам, че имаме нужда от втори шанс, но - само вярвам... Втора шанс е за хора, които са го заслужили, аз не съм тази група.
-Понякога - истината е като огледалото, трябва да я погледнеш в очите, а с това трудно се живее. Да видиш лицето на лъжец и да осъзнаеш, че ти не си нищо по различен от него.
-Понякога - забравям, какво е да ти липсва някой и притъпявам болката в целувки по мръсни чаши с вкус на червено вино и остатъци от жал и вина. Заблуждавайки се, че съвестта е правопропорционална на опиянението.
-Понякога - съм толкова наивен и вярвам дори в собствените си мечти с които се опитвам... Да се самозалъгвам и да продължавам напред.

-И защо ?!...

Когато стъпя бос, усещам студена суха земя - Не мокра топла трева...
Когато отворя очи, ме изпълва мрак и сивота - Не слънце и радост...

Понякога!...
-Никой съм!...










събота, 24 октомври 2009 г.

Неделно словоблудстване в събота или...


За лъжите ми, грешките и "празните" очаквания ?!...

С настъпването на есента, всяка година аромат от билки с привкус на канела с усещане за уют, под звуците на китарен блус чаши с чай топлят премръзналите ми пръсти в полунощ.
Миг от деня, когато всичко е потънало в тишина и само вятъра танцува нежно с тъжните гами на отдавна остарели музиканти се чувствам спокоен. Небрежно мързелувам и необезпокояван се наслаждавам на топлината пълзяща в тялото ми.
Напомня ми очакване на нещо хубаво да се случи. Като отрони частици в очите ми щастие и усмивки. Като допир до нежна кожа в неделна утрин преди денят да се събуди. Като дълго чакана гальовна прегръдката на някой който те обича.
Може би Ехинацеята в чая ме опиянява приятно и като извор разнася из тялото ми стихнал от много време темперамент от страст възбуждайки адреналина ми в дози граничещи с фатални последици.
Нещо, което съм загубил напоследък и с нетърпение очаквам напрежението в пръстите да нарасне, превръщайки се в желания да докосвам и обгръщам с шепи фантазиите си в късните часове, когато задръжките чинно отстъпват място на своеволията ми да правя грешки...

Да!... правя много грешки. Дори и в момента. Инатя се и отказвам да взема правилното решение. По-добре ли ще се чувствам виновен - отколкото "прав" ?!... ми въпрос на гледна точка и принципи, а както се доказало до момента... първо действам, после мисля.
Жалко, че не вярвам как щастието само ще ме намери и ще ме изпълни с душевен мир?!...
Да бе!...
По-скоро ще изпитам нова вина и болка от това -Какъв съм?!... но поне няма да изневеря на себе си.
Само как се мразя да бягам и да загърбвам чувствата си. Нима ще превъзмогна "бариерите си" и ще се откажа от опитите си нарочно да разочаровам всички...


Ми - ще го обясня по следният начин:

-Така никой няма очаквания към мен, което напълно ме устройва...



неделя, 18 октомври 2009 г.

Ябълки, Маски и Ева с няколко килограма в повече...


През последните години направих толкова много грешки... не, че не мога да повярвам това аз ли съм ?!...
За съжаление в тях открих, че една от лошите ми черти е да не страдам от подобен род неща. Просто "отминавам" и рядко съвестта ми ме "гризе", камо ли да ме дарява с неспокойни дълги нощи.
Едно към безброй е нещо да ми се случи и това да повлияе на душевният ми смут...
Обаче, като се замисля БЕЗБРОЙ не е чак толкова голямо число и вероятностите не са чак толкова неслучващи се.
Мислех, че имунизацията ми е еволюирала, а се оказа - мутирал щам на нещо толкова ... ъъъ как да го кажа ... естествено нещо.
Всъщност, обръщам се назад доста често. Опитвам се да разбера, какво съм крил под поредната Маска, която съм изоставил...
Чувства, страхове, надежди ?!...
Едно от многото ми анонимни лица - прикриващи вътрешният ми Хаос, изпълващ сетивата ми - не с красота - смешно е - а с опит да запълня празнини, които и аз... като всеки друг дълбоко в себе си пази...
Научих се, да ги...
...Превръщам в мечти, понякога в измислени копнежи, игри на думи, очаквания... за които не си правя труда да давам нещо в замяна.
А то - си иска своето. Като ябълката на Ева...
Претекстът да я - уж изгонят от Рая ?!...
Ми ?!... Като е имало ябълки... Що не са имали, като нас - Маски ?!...
Днес си един, утре друг... можеш да задоволяваш себичната си потребност, да преоткриеш забравени чувства и да се наслаждаваш на бягствата си от реалността, защото прости искаш да споделиш... мисли, докосвания, любов...
А как да споделиш Обич към някой?!... когато не можеш да го/я видиш. Да докоснеш. Да усетиш аромата на прегръдката му/й. Да чуеш за първи път гласа му/й. Да те плени прекрасната му/й усмивка.
Ами - ако я откраднеш ?!...
Утре, пак ли ще си ти ?!... ще можеш ли отново да затваряш очите си от блясъка на слънчеви зайчета... да свеждаш притеснен погледа си от това, че са те хванали тайно да ги наблюдаваш ?!... търсиш, желаеш, чакаш...
/Ето пак - още едно - "Всъщност"/
"Всъщност" - от кого ще откраднеш нещо - което не споделят с теб - ми... от себе си. От времето си. Пак от онези мисли, които те навестяват, когато си сам. От това, че вече за една ябълка никой не ти обръща внимание...

А като си с Маска, можеш да бъдеш дори най-малкият от братята опазил "Златната ябълка" от Ламята...
...уффф все за ябълки говоря, а то - толкова много захар има в тях...
/Монозахариди, Дизахариди, Олигозахариди... - тринтири-минтири/
...кой знае Ева може и да е "попрекалила" с ябълките и фигурата й - да не е отговаряла на изискванията за съвършено тяло и за това да са я изгонили, а не за РАЗДОРА... примерно, аз колко раздора съм всял и още никой не ме е изгонил... то пък как ще ме изгонят е друга приказка, ма да си кажа де...

Та за Маските ?!... Ми - не ми пречат. Нито Ева и ябълките...

Нахлупвам си качулката върху слънчевите очила и се усмихвам, пък времето ще покаже дали съм прав...
/стискам палци да съм/


сряда, 7 октомври 2009 г.

За мокрото и за сухото куче...

Все съм се чудел на изречението:
"Мокрото куче тича толкова бързо, колкото и сухото куче!"

Интересна фраза, нали?!..

Какво да ви кажа, в средата на септември бях на едно събиране. От онези които се стремиш по всякакъв начин да пропуснеш. Нямаш оправдание. Присъствие задължително.

Събудих се с махмурлук, жаден, с болки в сухото ми гърло.
Грешка номер ЕДНО!... - Голяма чаша вода.
Грешка номер ДВЕ!... - Повторих чашата.

Бърз сутрешен душ, единственото ми кафе за деня /350-400ml почти/ новини в нета, няколко писма и преди обяд ми дойде гениалната идея да изляза да направя първия си крос за сезона, за да изхвърля токсините и остатъчните отрови от вечерта.

Грешка номер ТРИ!...
Старите ми маратонки все още са ми толкова удобни колкото и когато си ги купих. Екипа ми е чист и изпран, прилежно сгънат. Шапката с козирка - също. Плеара зареден. Слушалките към него. Нямаше една мъничка причина заради която да отхвърля идеята.

Температура + 16 градуса, слънчево... 11:30 , в града който мразя...

Заинатих се и... излязох. Едвам се прибрах. Не можех да си поема въздух, камо ли да си кажа името. Телефона звънеше на пожар. Оставих го да изгори...

Грешка номер ЧЕТИРИ!...
Лъжица захар и две глътки вода. След 30 сек повърнах всичко.
Но... поне се - "Почувствах" по-добре.

Много рядко си позволявам след крос да консумирам или приемам нещо различно от вода в следващите 3 часа. Кардио, нали трябва и аз да изгоря малко мазнини...

Хубавото от всичко което успях да сътворя беше:
3 обиколки, без спиране и време за което силно се надявах да не е повече от 22мин.
Времето беше :

00:19:56

Крос на пияна глава и то под 20мин. Обикновено е малко отгоре.

Та се сетих за "Мокрото куче тича толкова бързо, колкото и сухото куче!"
Е аз ще перифразирам...
"С махмурлук тичам толкова бързо, колкото и без махмурлук!"

След това стомаха ми стържеше на умряло. До вечерта.

Бира?!... - мислех, че повече няма да опитам, но само си "мислех" 4 дни, след това опитах...

понеделник, 31 август 2009 г.

да си се измечтеш - на воля...

не обичам да псувам
това... не го знаеш
/да си ме чула/ ?!...

пия водка с лед ?!...
това е метафора
предпочитам бира

дали съм с маска на лице ?!...
и това не го знаеш
макар да съм безразличен

очите ми... са ?!...
ясни
без злоба
без следи
без остатъци на каквото измислиш

чувствам се добре
понякога се усмихвам
зад очила
крия се
защото ми писна

но... не псувам
така ми е добре
просто съм си... аз
мисля си
мечтая

понякога вървя напред
купувам ти цветя
хвърлям ги - в страни
и пак се връщам
букет да ти избирам

и...
шепна
в далечните земи
неразбираем съм
но... това е от времето
утре Слънце ще изгрее

и то ще е за мен - пъстрооко...

а за теб - ти каквото си измечтеш...


вторник, 11 август 2009 г.

скок без парашут...

Каквото и да си въобразявах изчезна в момента в който я видях. Страховете ми за миг се изпариха с поклащането на дългите й бедра.
Беше с издължени кости и мускулите създаваха форми, каращи душата ми да стене, а въображението да открива нови светове от чудеса.
Метна сака в багажника и ме прегърна. Не обичам да показвам чувствата си, но мисля, че този път се поувлякох. Седнахме в колата и потеглихме.
Спонтанно пътуване в края на седмицата и без да разбера, то се превърна за мен в преломната точка от сблъсък на усещания и интереси. Време в което си дадох сметка, че ако се налага да разчиташ на някого, то трябва да е някой, когото обичаш.
Дали я обичах го разбрах в мига, когато висях на ръба на скалата и единственото, което можеш да ме накара да помръдна беше гласа й. Крещеше от болка. Бях на края на силите си. Изтощението ми късаше мускулите, а параноята си беше направила купон с хаоса и адреналина в мен.
Протегнатата ми ръка беше изтръпнала. Едвам се държах закрепен с един единствен карабинер. Чувах гласове отгоре, какво трябва да направя, но виждах единствено страха в сините й очи.
Пуснах се от скалата внимателно и увиснахме само на обезопасяващото въже. Свободната ми ръка стисна внимателно края на повода и започнах да я изтеглям към себе си. Успях да я прегърна през раменете и да я повдигна. Прегърнах я след цяла вечност. Усетих дъха й в лицето си. Сълзите й пареха бузите ми, а сърцето й, като чели беше парен чук блъскащ за последно.
Тъмнината ми обви и желанието ми да се потопя в море от халд, запълни болката с празнина. Имах чувството, че се нося легнал на повърхността на вълните. Слънцето ме пареше в очите и... те смъдяха от болка в момента в който ги отворих сред мрака.
-Пусни я приятел. Държим я...
Бяха се спуснали до нас и се опитваха да я освободят от мен. Борех се с всичко в себе си и в последствие разбрах, колко сили съм положил да я запазя в прегръдката си.
Време в което неадекватно съм изключил мислите си, но рационално инстинктите ми за самосъхранение са включили нещо повече. Нещо, което разбрах в последствие в болничната стая.
Пещерата беше едно моментно настроение и желание, в което се спуснахме надълбоко. Не бяхме подготвени, какво може на и очаква в действителност, но и с любовта е така.
Изпитваш чувства. Обичаш някого. А когато се наложи да го докажеш си готов на всичко и това е последното нещо в света от което се страхуваш.
А как разбираме, кога да скочим в дълбокото? Да допуснем някой до себе си? Има ли формула срещу разочарования и болка?...
Не зная...
Дори тогава не знаех. Исках да запазя една частица от себе си. Нещо, което живееше в мен. Тя живее в мен. Може би, това е истинската любов, когато без да се замислим взимаме решения, които ни променят и търпим последствията.
Учим се да превъзмогваме страховете си, само когато се нараняваме, а живота ни се отдалечава без да се замисляме за грешките си.
Бях седнал на леглото й. Стаята беше отрупана с цветя, а тя се усмихваше.
-Гадна пещера. Повече няма да те водя там!... - и стисна ръката ми, докато сълзите й се докоснаха с усмивката й... - Благодаря ти!...
Единственото нещо, което исках в момента е да ми благодари. Исках да я изведа, колкото се може по-скоро от тук и да я заведа на едно място... Слънце... Пясъци... Коктейли... Но с нашият късмет...
-Имам една идея?!... повдигнах очите си въпросително към нея.
-Не съм скачала с парашут?!...
А какво е любовта, ако не скок без парашут?!... Усмихнах се и всичко, което си въобразявах изчезна в момента в който я целунах...

-Здрасти! Аз съм!...

-Здрасти! Аз съм! Спиш ли?...
Не я бях виждал цели осем месеца, а сега звъннеше в един и половина през нощта.
Странна птица е. Един ден се появи и започнах да и я засичам да пуши цигари между етажите. Отвореният прозорец. Чаша с кафе в ръката. Полъха в късите й, руси коси. Слаба. Висока. Няма как да не я запомниш. Особено погледа й, попиващ движенията ти.
Всеки път в който се качвах по стълбите, дима от цигарата й преминаваше през тези вперени и огромни сини очи. Изкачвах се бавно, а с всяко стъпало спортната й фигура се разкриваше и оформяше в прекрасна гледка.
Често копнеех да разтворя ръце и да я обгърна. Да повдигна и притисна тялото й. Да впия устните си в нея и да проникна в очите й.
Но получавах единствено само погледа й. Търсех я и жадувах за вниманието й. Започнах леко да се привързвам към тази игра и се страхувах да не свърши скоро.
Всяка среща ме изпълваше с радост и чувства, които отдавна бях преодолял. Все едно тепърва се влюбвах и трябваше да преживявам всичко отначало.
Нямаше трийсе години и предполагах, че всичко това за нея е забавно и търси развлечение. Пет-шест години може би имаше между нас, в които се научих, кога флирта и играта прерастват в нещо повече. Държах се на дистанция от нея и като чели това и харесваше.
Усмихваше се докато се разминаваме по коридора и с часове този миг ме преследваше. Нямах нищо против. Блуждаех през прозореца и си мислех за нея. Единственото, което ме притесняваш, че с подобен род жени, нищо хубаво не ме чака. Тепърва предстоеше да го разбера...
Беше петък. Края на финансовата седмица. Всички анализи и отчети бяха разпратени на клиентите. Доклада с техническите прогнози очакващ одобрение от шефа, а следобеда все още не беше привършил.
Върнах се от барчето с няколко парченца лимон и бутилка тоник. Смачках лимона с лъжичката за кафе и го покрих с два пръста водка. Нямаше лед, но поне тоника беше леден. Климатика работеше тихо и се отпуснах на стола отпивайки с наслада в усещащото се присъствие на алкохол.
Бях на втората чаша, когато се почука на вратата. Обърнах стола и две сини очи се появиха през вратата. Безшумно тялото и се вмъкна в офиса прикривайки гърдите си с една синя папка.
-Имам един въпрос относно фундаменталните ти прогнози.
Останах с впечатлението, че това е риторичен въпрос и зачаках да продължи. Остави папката на бюрото без да я отваря. Изправи тялото си и гърдите й се очертаха под фината материя. Имаше малки и остри гърди. Зърната й напираха да изскочат и с нищо не спираха погледа ми да им се любувам.
Седеше пред мен и се усмихваше, все едно отново играем и всеки очаква другият да направи погрешно движение и да спечели.
Имаше приятен и тих глас. Леко се носеше и създаваше усещане за спокойствие. Може би водката допълнително ме беше отпуснала, защото не се притеснявах да я гледам право в очите.
Почти не я чувах, какво говори. Въображението ми крещеше -СЕКС!СЕКС!СЕКС... и като че ли това можеше да се прочете по лицето ми. Усмихвах се, и спокойните ми очи я поглъщаха.
Тя се беше преместила до прозореца и наблюдаваше улицата. Слънцето все още грееше и прозираше през вискозната й пола, разкривайки прелестно оформени бедра. Какви да са и бедрата всъщност? Не съм очаквал нищо друго. Наблюдавах я, прекрачвайки границата на играта.
Премести един стол до мен и се завъртя с гръб към бюрото. Повдигна краката си по посока на прозореца върху един празен контейнер за документи и взе пълната ми чаша.
Отпи бавно. Не бързаше. Виждах как преглъща и облиза устните си. И да беше усетила алкохола с нищо не се издаде. Обърна се и се усмихна.
-Имах нужда! Добро е! Искам да те попитам нещо лично? - и прекрачи границата...
Оказа се, че имаме сходни виждания по много въпроси. Водехме леки разговори и за първи път се усетих, че ми е приятно да споделям неща за себе си без грам притеснения.
Петъците се превърнаха в наша тайна за следобедни срещи, и с часове обсъждахме вълнуващи ни неща. Притегателната сила витаеш между нас, но се засилваше в моментите ни на среднощни забавления. Сякаш се откъсвахме от всичко и нищо друго не съществуваше.
Една неделна сутрин се събудих до нея, а тя ме наблюдаваше. Беше сложила ръката си на гърдите ми и сините й очи ме гледаха.
-Трябва да си замина!
Мълчах... Защо не и казах, че я обичам. Дали щеше да промени нещо?
-Трябва да се върна у дома. Чакат ме!
Целунах я и се замислих, как приключват всички връзки. Със скандали. С отчуждение. С болка. С любов и приятелство. На момента. С години. Затворих очи. Нямаше какво да й кажа. Поне за сега.
Бързо си оправи багажа. Усетих целувката й. Мълчахме за първи път и двамата. Вратата се затвори тихо и всичко потъна в мълчание за цели осем месеца.

август 2005

Странно как толкова много неща помним за някой друг, а забравяме собствените си нужди. Изпитваме желание да запълним нечия чужда любов, а отричаме собствената си потребност да ни обичат. Бягаме от отговорности и задължения и разчитаме на краткотрайни връзки да ни донесат миг успокоение с което да запълним празните си души.
С нищо не се различавам от подобен род хора. Крия се от подобни отношения и забравям всеки който ме е докоснал по някакъв начин. Опитвам се да продължа, но понякога има неща по силни от нас.
Събудих се преди час и седя на балкона. В компанията на черно-бели улици и няколко все още светещи лампи по отдалечаващия се тротоар.
Минава два, стискам чаша с водка и тоник. Бучките лед се въртят в танц и издават тихи звуци на докосвания. А сънят ми не ми дава покой.
Минаха близо четири години от последният ни разговор. До сега не я бях сънувал. Държеше ме за ръката и сините й очи ме караха да се чувствам щастлив. Исках да и кажа нещо и колкото пъти да се опитвах не можех да издам и звук. Усмихваше се и чакаше да ме чуе. Тогава се събудих...
Луната се показа и черно-белите улици станаха още по тихи и самотни. Студени. Чашата ми беше празна. Докато влизах в кухнята все още се чудех какво исках да и кажа в съня си.
Дали вече имам какво да споделя с нея? Дали сега вече мога да и кажа Остани? Не заминавай? Ще се върнеш ли?
Седя срещу огледалото и се наблюдавам, като на сън. Телефона в ръката ми.
Сигналът даде свободно и след третото позвъняване, някой ми вдигна от толкова далеч. Едва пророних в слушалката...
-Здрасти! Аз съм! Липсваш ми...

август 2009

неделя, 9 август 2009 г.

да погледнеш в очите ми...

ако някой ден
сложиш глава на гърдите ми
и там усетиш сърцето
и го чуеш
да ти прошепва, че те обича
то със сигурност
ръцете ми ще те прегръщат
а очите ми
никога няма да те излъжат
...

отворена врата за пороци...

Тишината и самотата ме обгръщат с приглушена светлина от улични лампи, а тропота на съседите е единственият шум.
Понякога ми се иска да чуя нещо различно от течението между стаите и сблъсъка на бучки лед в чашата.
Въобразявам си онзи звук на тяло, сменящо насън позата си.
Учестеното дишане и стоновете от прониквания на тела в танц на удоволствия, потопени в багри на чувства и страст.
Спомени. И болка. Това остава... осъзнавам и преживявам липсата... и че никога вече няма да е същото.
Краткотрайни връзки, превръщащи ме в бездушна черупка, носена от настроения и желания за похот и задоволяване на себичната ми самоувереност. Грешки...
Бягства... когато ме докосват отвътре. Опити да запълня празнини, но от страх се унищожавам всеки път, преди сляпото увлечение да ме пристрасти в нови безумни страдания.
Миналото не се променя. Не го и забравям. Изненади. Скръб. Щастие. Изпълвам го с радост и любов, а очите ми са, като отворена врата...
...посрещаща и готова за нови хаотични усещания... потопяваща с пороци слабостите ми.

тъгата търси врата...







вдигаш ръка
спираш на автостоп живота
откъсваш една сълза
и с нея се загубваш в спомена
прегръщаш момента с тишина
облягаш се и отпиваш
не познаваш вкуса
парещо пониква
опожарява
а очите ти, черни
запълват нощта
и до изгрева
остават самотни
а тъгата търси врата
през пръсти
да се излее в думи
непонятни

всяка пустиня има Оазис!...


лесно се забравя нещо, което нямаш
а да го запомниш, значи, случило се е нещо друго
нещо, което е оставило следи
връщам се назад... там, където... времето е спряло
интерпретирам се, от спомени
и се чудя
-Аз пустиня ли съм?!...
толкова ли съм пуст, че не се откривам в дюните
заровен сред пясъка
загубен
ронещ се с вятъра
и това ли съм?!...
-Оазиса ли съм?!... аз, в моята пустиня
нима съм толкова недостъпен?!...
това ли е Оазиса в мен
мираж
който сам не мога да намеря
нима това е желанието в мен
да потисна и забравя себе си
да пренебрегна и загърбя
-А после?!...
пак ли ще се връщам назад
за да открия колко добре се познавам
ще се усмихвам
ще срещам красиви лица
а вътрешно ще кънтя празен
като вълна разбиваща се в кей
а вятъра ще ме разнася
в неизречени думи
завинаги забравен

събота, 1 август 2009 г.

Маската на последният съвършен лъжец...



...това май е единственият вариант в който можеш да бъдеш лицемерен позьор

и да ти се размине, заради заблуждаващата показност на чувства
и да те наградят, за това, че си фалшив


...Може и да си последният съвършен лъжец...

или пък не ?!...

блъф...

хубаво, топло
няма дъжд
малко пусто
вътре, в мен
радостно
и нощите
приличат си с дните
времето спря
пейката не хвърля сянка
губи се в тъмнина
тишината настъпва
и чудя се
ако се обърна
чужд ли ще съм ти
няма никой
отново сам
синя пейка
кошче без боклук
тук таме Луна
и объркан, аз...
никой не идва
за къде да бързам
не ми е до мечти
камо ли до надежди
и дали съществувам
в черно-бяло сияние
обсипващо с въпроси...
-Кой си ти ?!...
-Кой ?!..
-Кажи ?!...
а фаса изгаря
забравил съм го
тананикам
от джобовете вадя шепи
бонбони разхвърлям
букет с рози дори
рецитирам
покланям се в захлас
и пея
сякаш те виждам пред мен
искам всичко да ти кажа
което трудно шептя
импровизирам
приличам шут
на Челентано досущ
правя се и ... на луд
слагам очилата
тази сцена не е моя
какво ли правя тук
я бързо да бягам
че излагам се пак
-Защо ?!...
кент флош роял
ново тесте
без миза
пак в играта
залагам пода
с пет поредни чувства
даже са от една боя
и ако блъфирам
по какво ще разбереш ?!...

петък, 31 юли 2009 г.

случайна снимка...

















Вчера намерих тази снимка. Не зная защо я отделих. Седеше цял ден в отворена страница и не ми даваше покой. Дори не я запаметих. От време на време се връщах към нея и я наблюдавах, навяваше в мен странни и объркани чувства.
Днес също. Продължавам, но... се опитвам да я отбягвам, а нещо в нея не ми дава да я затворя.
...и нямам муза да опиша чувствата, които изпитвам докато я съзерцавам. Само тъга и огромна празнина в която мислите ми се лутат безцелно...
Една моя приятелка казва ...

..."Ако изчезнеш сега без следи,
ще оставиш други - в сърцето."...


Този човек не оставя следи след себе си. По нещо приличам на него.
Или може би на мен ми се иска да се отъждествя с този образ.
Защо ли?!... не зная. От известно време съм на пътека в която се чувствам удобно. Тъмно е, има малко светлина и е уютно. Странното е, че е еднотипна. Нито студена, нито е топло. Няма радост, но няма и печал. Има само самота. Една такава леко подтискаща и навяваща присъствието си. Спокоен съм.
Чудя се обаче, кое е обратното на САМОТА ?!... не съм и много сигурен дали искам да намеря и правилното определение. Едва ли ще промени пътеката с нещо. Всъщност може да влоши положението.
Понякога да "извървиш" един път е нужно да си сам. Да не отбягваш това време, а директно да поемеш отговорността за решението си и естествено последствията.
Преди казвах, че съм Самотен, а така казват само хора които имат нужда от някого. Ако нямах нужда да съм с някого, няма да съм и Самотен. Ще живея щастливо, лишен от някои чувства без да зная за тях и ще посрещам както всички други деня.
Е там е разликата, че искам да науча разни отговори...
Искам да не блещукам, а да грея от това, че обичам пълноценно и всеки ден споделям чувствата си.
Искам да разкривам, всеки ден нови неща... заради които да не се връщам отново в пътеката.
Искам да намеря, онова чувство за близост, което никога да не искаш да загубиш.
Искам да мечтая, за неща които ще се случат утре, други ден, следващия месец...
Просто искам да затворя тази снимка и да се усмихна. Да бъда това, което всички виждат когато ме погледнат...
Само, че това не съм аз. Имам толкова много маски на лицето си, че не зная коя е тази, която трябва първа да сваля.
Не зная и как да го направя. Толкова много съм свикнал да бъда Блу, че забравих, какво е да се радваш и на малкото което имаш...
А аз имам. Не всичко, но за сега съм доволен...
Е... може би търся все още момента, в който ще разбера обратното на Самота, но дали ще го позная?!...
Дали ще усетя вълнението или ще продължа отново да "бягам"?!... хъм и ... Това не зная.
В момента се чувствам стъпил в празното. Бездна...
Усмихвам се и заблуждавам всички.
И се чудя, кога ще усетя шума на вятъра от пропадането.
Пропукването на душата и безмълвния хаос завладяващ безпомощно страха в очите ми.
Невидимите вълни на паника и... опитите да спра с длани сърцето да не изскочи през гърдите ми.
Болката...

И ако всичко това може да спре за миг...
Ако всичко това е напразно
Ако всичко това е само преградна стена?!...

То тогава следите в мен ще станат много много дълбоки.
Едва ли... ще мога да ги скрия само с усмивка. Дори с тъмни очила... И с качулка.

Но видите ли в тъмен ъгъл подобно особа... не се страхувайте, просто се усмихнете.

А аз продължавам да гледам снимката и да се чудя ?!...
-Бяга ли от нещо или е целеустремено следва мечтите си...

сряда, 29 юли 2009 г.

един обикновен и скучен ден...

-Помниш ли как започна всичко ?!...
-Да, в един обикновен и скучен ден.
-Явно не е бил чак толкова обикновен?!...
-Необичаен, не е точната дума, но е приблизително най-вярна.
-И... по какво позна, че ще се случи нещо интересно ?!...
-Подсказващо ли?!...
-Да!...
-Преглеждах съобщенията, когато се появи последното. Препратка, която по един различен начин ме предизвика с любопитство, и се потопих в игра на думи... и това ми беше достатъчно.
-Достатъчно ?!... И това ли е всичко ?!...
-Беше различно.
-Кое ?!...
-Не бях подготвен, не успях да устоя на изкушението.
-И това те обърка ?!...
-Да! Премина през мен като стихия, тласна ме и ме захвърли. Тих, замечтан и с илюзия, че отново мога да бленувам и мечтая.
-Не можеш ли ?!...
-Не мога! Търся!...
-Какво?!...
-Чувството да откриеш усещане в мислите на друг, което никога не си изпитвал без да опустошаваш след себе си. Без да робуваш на стремежа да вникваш в нечия душа и да оставяш спомени в нея.
-От това ли те е страх, че ще те запомнят ?!...
-... не зная. Предпочитам анонимността.
-Но искат повече! Как се справяш с това ?!...
-С арогантност, ирония и сарказъм.
-Помага ли ?!...
-Понякога. В повечето случаи.
-... но с нея е различно?!...
-Да! Но това е друга история.
-Имаме много време. Затвори очи и си спомни най-хубавия миг с нея. Разкажи ми го ?!...
-Има едно кътче в мен. В душата ми. Там не пускам никого.
Тя е там,
не мога да ти разкажа това...

...тя е началото
духа на любовта
танцът на вълнението
щастието
сладкото по устните
изкушението
копнежа на погледа
невъзможността
заблудата на очакванията...

...ако продължа, никога повече няма да усетиш дъжда
да почувстваш докосването по тялото си
да откраднеш момента в отдаването си
насладата
тръпката
сълзите
спокойствието си...

ще се превърнеш като мен
вечно бягащ
търсещ
неспокоен
самотен

ще се откриеш
че желаеш
че очакваш
че мечтаеш...

И някой ден ще те попитат...
-Помниш ли как започна всичко ?!...
А ти ще отговориш ...
-Да, в един обикновен и скучен ден...

неделя, 26 юли 2009 г.

защо очите ми са черни...

















анонимността често покрива ръцете ми със сарказъм
без това да прави впечатление на никого за иронията в очите ми
дори когато интимността на шепота извива снагата ми в танци на сетивна страст
сърцето ми крещи заглушавайки съзнанието в опит да забравя пристрастеността на тялото си
да се отдавам на сластолюбието изгарящо и пълзящо в слабините ми
в обръчи от болка задушаващи гърдите в борба за глътка въздух
да се събуждам облян от алчност да проникна заслепен обратно в сънищата
безумно да разкъсам енергията си от жизненост в опит да открия слабостта си
заменяйки я с още един порок от греха на мисли и чувства
превръщайки фантазиите и мечтите в огледални случвания на реалността в блян
за нещо което никога не съм виждал, докосвал... усещал
а тогава защо я помня ?!...
пръстите ми я извайват
думите ми я описват
мислите ми я виждат
а тялото ми бяга в опити да спаси малкото което е останало
преди сянката да се слее с мрака и отново да потъна сред безумни призраци с маски
на слепи докосвания от случайности в изгубващо се отдалечаване
в черно-бял живот със сарказъм и щипка ирония

...слънцето се скри и очите ми станаха черни


понеделник, 20 юли 2009 г.

playback ...

едва ли ще разбера, защо ме е страх
всеки път когато се доближавам, изпитвам паническа тревога
напрежение обзема съзнанието ми и трезвата преценка спира да си поеме въздух ... безмълвно
докато тялото продължава да се движи с темпо, отдалечаващо се в бягства от реалността
с крачки, в плавни ускорения от красота, към пропадания, в повтаряща се бездна
тъмнина
и онзи глас на противоречие
в гърлено шептене... с пръст притиска гърдите ми
опрял рамене в стена
загубил избор
панически се боря с хаоса в несигурността ми
по улеи на събития в пързалки вплетени с пумпал от притеснения и грешки
в усукване на вътрешното ми спокойствие набъбващо болезнено към върховете на пръстите
разкъсващи мисли и чувства, в нереални... желания да я докосна
прегръщам я измислено
виждам я отново
а сълзите срещата се с нощта
и тогава търся отговори, защо ме е страх
защо бягам от всичко
защо сравнявам
не се обръщам
и споря с мълчанието, може ли да се опише сливането на две тела само с поглед
онзи поглед, който освобождава въображението да полети, ако зърна за миг - очите й
...ами ако в прегръдката на деня, съм със слънчеви очила
ще ме разпознае ли
ще ме остави ли отново да бягам
ще ми отнеме ли обичта, която й бях запазил

слънцето и днес мълчаливо грее
очите ми усмихнато се крият зад тъмни стъкла
отдалечавам се, а усещането се повтаря с всяка крачка
догонвайки остатъците от мечтите ми...




неделя, 28 юни 2009 г.

спомен в огледало...


чаша с мартини
потъващо кресло
разголила бедра
затваряш очи
димът от цигара
в спомен се върти
за очите, в огледалото
оставили следи
тайно взиращи
през златобуйните ти коси
...й, го усещаш
прегърнал те, в нощта
с огън, да те обгръща
шептейки
да докосва, късчета голота
по слабините
през гърдите
из цялата душа
й, танцуваш гола
пред огледалото
сама
а топлината му
ти пълзи по гърба
с пръсти да те разроши
и с целувка да избяга
в огнен спомен
на съня...

петък, 19 юни 2009 г.

-разкажи ми ?!...

-познаваш ли я ?!...
-понякога !
...когато с луната танцува
и рисува с косите зората...

-докосвал ли си я ?!...
-може би !
...в сънища, прегръщайки я,
преди да избягам бос по тревата...

-обичаш ли я ?!...
-безумно !
...като целувка, по устните,
изгаряща с вълни към слабините...

-разкажи ми ?!...
-да !
...това е като усмивката й, раждаща Слънце в душата ми
...както чувствата на усещане, за мигове от полуда
...както и хиляди тласъци, за едно движение на докосване
...но също е... и както липсата й, караща ме всяка нощ за нея да мечтая, докато дните ме губят в пропаст, поглъщан от тъмнината
...и като напукани устни, докосвани от роса
...и като сълзи от щастие, напиращи с мъката
...и като думи чакани, но неизречени никога

-кажи ги!
-не ги ли прочете ?!...

четвъртък, 11 юни 2009 г.

операция "Похабен епидермис"




...или интерпретация по тема
- злободневна -
за моето или нашето...
- и - колко струва времето ни?!...
заслужава ли си привличането, а ?!...
-да го отделим ли и от живота си?!...
и както знаем, че това ще е просто още едно поредно "чукане"?!...
-се питам да отваря ли тема за нещо друго - или ?!...
кога започва за всеки
забавлението
купоните
чукането?!...
- кога?! се... научаваш да чукаш
-каквото ти падне?!...
-по дърво
-в тъмно
-с кокалчета
-на крак
мислиш си?!...
-няма какво повече да науча
когато се появява, това което те спира
-стена !...
обикновено се преодолява в ранна възраст
след това идва - прозрението/презрението
-"таковай" - за да - "таковаш"!...
разбираш, но - късно ... грешка е
преодолял си - първо препятствие
без успех
бориш се - с второ
-трето
живота те изненадва
и се оказваш някъде в...
-глухата на безизходицата
с въпроси засягащи само - теб
-аджеба... - и какво направих?!...
-чукам!
-използвам!
-научавам се!... да преглъщам - самотата!...
-каква "самота" бре смехурко ?!
тази, която заобикаля
и те кара да търсиш само едно
-удоволствието да се похабиш - в умрял епидермис
да изхвърлиш старото
да погледнеш към...
-следващото?!...
-ако си заслужава... -да!... - защо не!
-но, това е омагьосан кръг?!...
-да, но е мой!
за който само аз единствен мога да се упрекна
-какъв съм
-защо съм
-заслужава ли си
-и?!... заслужавал ли си?!...
-да!...щом има операция "Похабен епидермис"
въпроса - обаче е...
-с годините засилва ли се?!...
-или отслабва?!...
още не зная
но... ще ви информирам
скоро...

отворено писмо до Н.Н. /2/... -привличането...


...бе, не съм Калин Вельов...

определино...

но... Ти!!!... би ли била, моята МАГНЕТИЧНА - Нина Николина ?!...

http://www.mp3.bg/images/news/0000000016-article.jpg

...в това има нещо повече от едно - привличане?!...

нещо повече от едно - желание !...

но къде?!... всъщност е истината - за сега, ми убягва...

останало ми е само - привличането...





понеделник, 25 май 2009 г.

счупени стъкла ...

когато се счупи огледалото

няма да да видя - отражението ти

нито твоите сълзи

усмивката ти

няма да видя и - тъга

в очите ти
болка
самота

няма да си спомня и - обещанията ти

за мен - за теб
за дъжда - губещ ни в изгрева
с думи за любов
погълнала - не само нашата съдба

няма да намеря и - отговора ти

в утрото - разпръснат с топлина
искрящ, като зеници
в парченца от стъкла
обсипали живота ми - сега

няма да повярвам и - в ангели

живеещи сред нас
нито в магия - разбиваща мечта
с демони танцуващ - на ръба
да скоча тялом
извисил - душа

няма да те лъжа
вече знам
сълзите не блестят - в счупени стъкла...

събота, 23 май 2009 г.

сянка от снимки с тъмни очила...




затворя ли очи, усещам
обрасла пътека с трева
протегната през водата ръка
усмивка, скрита зад светлина
на пръсти танцуваща тишина
влажна кожа, като цвете с роса
подмолна жажда, на страстта
раждаща... в хлад, малка сълза
проникваща в болка с тласъка

отворя ли очи, не-усещам
наболата си брада
напукани устни
самота... на празна душа
обгърнала в сивота
истинската ми далечна синева
от бягства към нея
за последната си мечта
...



опс...
ЖЕНИ с ЦИГАРИ
ЧБ-ФОТО
май отдавна не съм ви показвал моя избор ?!...

















12.05 23:03