понеделник, 20 юли 2009 г.

playback ...

едва ли ще разбера, защо ме е страх
всеки път когато се доближавам, изпитвам паническа тревога
напрежение обзема съзнанието ми и трезвата преценка спира да си поеме въздух ... безмълвно
докато тялото продължава да се движи с темпо, отдалечаващо се в бягства от реалността
с крачки, в плавни ускорения от красота, към пропадания, в повтаряща се бездна
тъмнина
и онзи глас на противоречие
в гърлено шептене... с пръст притиска гърдите ми
опрял рамене в стена
загубил избор
панически се боря с хаоса в несигурността ми
по улеи на събития в пързалки вплетени с пумпал от притеснения и грешки
в усукване на вътрешното ми спокойствие набъбващо болезнено към върховете на пръстите
разкъсващи мисли и чувства, в нереални... желания да я докосна
прегръщам я измислено
виждам я отново
а сълзите срещата се с нощта
и тогава търся отговори, защо ме е страх
защо бягам от всичко
защо сравнявам
не се обръщам
и споря с мълчанието, може ли да се опише сливането на две тела само с поглед
онзи поглед, който освобождава въображението да полети, ако зърна за миг - очите й
...ами ако в прегръдката на деня, съм със слънчеви очила
ще ме разпознае ли
ще ме остави ли отново да бягам
ще ми отнеме ли обичта, която й бях запазил

слънцето и днес мълчаливо грее
очите ми усмихнато се крият зад тъмни стъкла
отдалечавам се, а усещането се повтаря с всяка крачка
догонвайки остатъците от мечтите ми...




Няма коментари:

Публикуване на коментар