един обикновен и скучен ден...

-Помниш ли как започна всичко ?!...
-Да, в един обикновен и скучен ден.
-Явно не е бил чак толкова обикновен?!...
-Необичаен, не е точната дума, но е приблизително най-вярна.
-И... по какво позна, че ще се случи нещо интересно ?!...
-Подсказващо ли?!...
-Да!...
-Преглеждах съобщенията, когато се появи последното. Препратка, която по един различен начин ме предизвика с любопитство, и се потопих в игра на думи... и това ми беше достатъчно.
-Достатъчно ?!... И това ли е всичко ?!...
-Беше различно.
-Кое ?!...
-Не бях подготвен, не успях да устоя на изкушението.
-И това те обърка ?!...
-Да! Премина през мен като стихия, тласна ме и ме захвърли. Тих, замечтан и с илюзия, че отново мога да бленувам и мечтая.
-Не можеш ли ?!...
-Не мога! Търся!...
-Какво?!...
-Чувството да откриеш усещане в мислите на друг, което никога не си изпитвал без да опустошаваш след себе си. Без да робуваш на стремежа да вникваш в нечия душа и да оставяш спомени в нея.
-От това ли те е страх, че ще те запомнят ?!...
-... не зная. Предпочитам анонимността.
-Но искат повече! Как се справяш с това ?!...
-С арогантност, ирония и сарказъм.
-Помага ли ?!...
-Понякога. В повечето случаи.
-... но с нея е различно?!...
-Да! Но това е друга история.
-Имаме много време. Затвори очи и си спомни най-хубавия миг с нея. Разкажи ми го ?!...
-Има едно кътче в мен. В душата ми. Там не пускам никого.
Тя е там,
не мога да ти разкажа това...

...тя е началото
духа на любовта
танцът на вълнението
щастието
сладкото по устните
изкушението
копнежа на погледа
невъзможността
заблудата на очакванията...

...ако продължа, никога повече няма да усетиш дъжда
да почувстваш докосването по тялото си
да откраднеш момента в отдаването си
насладата
тръпката
сълзите
спокойствието си...

ще се превърнеш като мен
вечно бягащ
търсещ
неспокоен
самотен

ще се откриеш
че желаеш
че очакваш
че мечтаеш...

И някой ден ще те попитат...
-Помниш ли как започна всичко ?!...
А ти ще отговориш ...
-Да, в един обикновен и скучен ден...