последната Коледна Звезда...

Телефона звъни:
-Утре вечер, най-официално те каня на вечеря.
Не каза официална вечеря или официално облекло, а че ме кани най-официално... почувствах се гадно, бях забравил рожденият ден на майка си.
На другият ден с настъпването на вечерта все по зле се чувствах.
Портмонето ми напоследък доста отъня и успокоението, че е криза въобще не ми помагаше.
Сякаш това не беше всичко, ами ме беше обхванало отчаяние.
Извадих 20 лева от спестените пари за щрангове в блока и реших да й купя Коледна Звезда.
Не зная защо всяка година и подарявам по една.
В първият магазин цените не ми харесаха.
На всичкото отгоре нещо ми се струваха хилави.
В следващият бяха много красиви.
Отворих ръката си и с мъка погледнах самотната двайсетолевка.
В импровизиран моно-джаз-вокал шепата ми се сви, а краката ми се отправиха към последният магазин.
Спрях пред него и си тананиках джингъл-белс.
Бях почти на седмото небе.
Прекрасни Коледни Звезди.
Червени.
Огромни.
Евтини...
Харесах си една по овехтяла и с риска да не задоволя собствените си очаквания протегнах ръка да погаля цветовете й.
Тя беше.
Нея я исках.
-Извинете, тази Коледна Звезда на каква цена е ?!...
Очаквах, че ще се смилят над мен и заради състоянието на цветето да ми отбият от цената...
-12лева...
Вдигнах очи.
Почти се бяха насълзили.
За тези пари в предишният магазин можех да си купя пъти по-красива и поне два пъти по-голяма.
-Но на саксията пише 9лв. Нямате ли нещо по-евтино ?!...
-12лева. Искате ли я?!...Отглеждана е в България... Няма евтино вече миличък...

Засуканата червендалеста лелка се опитваше да флиртува и въртеше очи.
Явно беше видяла 20-те лева в ръката ми и искаше насила да ми ги отмъкне...
Закъснявах с 10-15мин. и нямах време да се връщам в предишният магазин.
Избрах си друга.
Още по-зле изглеждаше.
Надявах се цената да падне под 10лв.

-Искам ето тази.
-Готово миличък, 12лв...

Направо ми се насълзиха очите.
Има-няма и стомаха ми се обърна.
Искаше ми се да я хвана за гушата и да и изтръгна червивото сърце през него.
Без да ме пита повдигна саксията и се отправи да я опакова.

-Целофан или хартия ?!...
Една от клонките се отчупи и падна в краката й.
-Оуу... ще ви дам друга, тази не става за продаване вече...

Замислих се дали да не попитам колко струва сега без тази клонка.
Дали този път цената от 12лв. щеше да се промени.

Исках да изкрещя и да погълна една голяма водка да сподави мъката ми.
Да изгори гърлото ми.
Да задави всичко изтръгващо се от мен...

Не зная на кого повече бях ядосан.
На себе си.
На кризата.
На Коледните Звезди.
На празниците.
На наглата продавачка...

-За колко ще ми дадете отчупената клонка?!... - извадих от джоба на дънките си шепа стотинки.
Почти 2лв и малко отгоре.
Протегнах напред ръка, треперейки.
-За 2лв ще ми я дадете ли ?!...

Нямате си представа, какво усещане изпитах от погледа, който ме прикова на там горе на Голгота, че дръзнах да създам грях.
Едвам наведе тромавото си тяло и почти с мъка се изправи.
Но усмивката й грееше на лицето.
Явно щеше да изкара някой лев от мен въпреки бракуваното цвете.
Погледна ме хитро и с две ръце счупи клонката на две.
-Миличък, сега вече можеш да я вземеш за 2лв...

Ако ви кажа, че очите ми се напълниха със сълзи, няма да е истина.
Просто се обърнах и се върнах в предишният магазин.
Струваше ми закъснение от 30-40мин.
Повече от 20лв.
И разплаканите очи на майка ми.

Едвам ги видях зад най-голямата Коледна Звезда, която имаха в магазина.

Чак тогава очите ми се напълниха със сълзи.
Не зная защо обаче.
От мъка ?!...
От ярост ?!...
От безсилие...

Обещавам догодина, да не й подарявам Коледна Звезда.
Може би до тогава ще измисля по-подходящ подарък...

№...

едно от нещата заради, което винаги съм се връщал тук е - тя
и... не е удобно постоянно да казвам, че не я познавам
виж, че не съм чувал гласа й, това е друго
но съм я виждал
в сънища
в мечтания
в надежди...
будейки се сутрин с усмивка
галейки ме слънчеви лъчи в следобед
и дори в случайните докосвания...
тогава зная, че е тя
в онези мигове, които така дълго се опитвам да обясня
с еди кой си № чувство
с пореден № усещане
дори с незопомнящи се думи
изпратени в нищо то с адрес бъдещо доставяне
със специална поръчка, да се четат след чаша вино
червено
ароматно, като устните й
гъсто, като буклите й
тайнствено, като очите й
и въпреки, че за вас съм неразбираем
за себе си мога да кажа, че...
скоро пак ще се върна
и този път...
ще кажа, че я познавам
защото
съм докоснал усмивката й...

помниш ли...

забравила си
какво крия в ръката си
отдавна те няма до мен
мълчиш
сляла си се с тъмнината ми
и беззвучно разкъсвам се
в бяла риза
на петна от сълзи
забравила си
моите докосвания
шепота ми нощем
липсата ми през деня
било е някога
но не е и сега
забравила си
да се радваш
да даряваш усмивката си
и ми липсва утрото
да го споделяме
на чаша кафе
забравила си
какъв съм
лесно мога да те завържа
след това да мятам
ножове по теб
а ти да се страхуваш
че не нож
а любов ще те прободе
забравила си ме
това е
за последно
фанфари
манеж
стискам острието
капе дланта ми
и не теб целува полъх в лицето
мен ме разкъса в ...

иронично е

иронично е
не мислиш ли
както пее Morissette
какво е да обичаш
когато знаеш
че безнадеждно е
да скачаш в дълбокото
да мечтаеш
и да!... - пак - иронично е
да знаеш
че - сън е
е добре де - пак - иронично е
и тогава поисках...
нещо ново
без очаквания
нито живот
просто чувства
и капка любов...
иронично е
не мислиш ли
живота се промени
изневеряват ти близки
любими
любовници
жени...
иронично е
приятели те предават
предават те мислите - помисли
чувствата ти танцуват
жалко е нали
почти - иронично
отново - нали

а сега обърни се
там където съм стоял
избледняла сянка
сбогом
печал
това ще остане
спомен
навярно
шум на врата
скърцат панти
тъмнина
дали съм си тръгнал
иронично е
но те изпълва сивота

а за мен иронията е
ден без усмивка
когато съм щастлив
миг без целувка
когато нямам късмет
и това е отново иронично
когато обичам почти
и всеки ден да докосвам
нейните любящи очи...
без да мога да целувам
нейните прекрасни
омагьосващи ме гърди

иронично е
но когато обичаш
различно е

и е толкова хубаво да знаеш, че го има...

за да обичаш някого, не е задължително да го виждаш
...е, хубаво да знаеш, че го има
и дори когато те обземат притеснения
пак можеш да се щастлив, защото има за кого
прекрасен е и момента в който се улавяш да се усмихваш
жест издаващ радостта на чувствата ти от очакванията
за които така дълго копнееш, да споделиш в мислите си
че мечти и желания се преплитат за миг с илюзията
а очите те предават, докато сърцето ти е в друга вселена
тогава се чувстваш глупаво, опитваш се да си чаровен
замазваш положението и гледаш да се отдалечиш бързо
и докато едвам си поемаш въздух, а паниката те завладява
се обръщаш и улавяш мига
секунда преди да ти се усмихнат
и ... да обичаш някого, не е задължително да го виждаш
той е навсякъде
и е толкова хубаво да знаеш, че го има...