забравила си
какво крия в ръката си
отдавна те няма до мен
мълчиш
сляла си се с тъмнината ми
и беззвучно разкъсвам се
в бяла риза
на петна от сълзи
забравила си
моите докосвания
шепота ми нощем
липсата ми през деня
било е някога
но не е и сега
забравила си
да се радваш
да даряваш усмивката си
и ми липсва утрото
да го споделяме
на чаша кафе
забравила си
какъв съм
лесно мога да те завържа
след това да мятам
ножове по теб
а ти да се страхуваш
че не нож
а любов ще те прободе
забравила си ме
това е
за последно
фанфари
манеж
стискам острието
капе дланта ми
и не теб целува полъх в лицето
мен ме разкъса в ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар