RED LADY без лице...

с думи мога да те създам
проклета
с остри нокти и език
разкъсваща ме с болка на парчета
от сълзите ми да черпиш сили за живот
стиснала душата ми със шепа
нощем в мъка да крещя за теб

с думи мога да те създам
наскърбена
с очи - дъждовни облаци
скрити в посивелите коси
самотата ти да танцува в тишината
а ти да я обгръщаш с празни пръсти
посинели във студа

с думи мога да те създам
прекрасна
с усмивка топлата в светлина
пъстроока-закачлива играеща в нощта
будеща се с щастие красива
а зората да ти се прекланя
в къдрите ти златобуйни разпилели любовта

с думи мога да те създам
всякаква
лоша и добра
обичаща и мразеща
дете или жена
мога, но не искам
достатъчно ми е да те сънувам
RED LADY без лице, с устни
да те докосвам нежно
и тихо да шептя думи две...

вкуса на усмивката...

стига си обикаляла, ела да седнеш
зная, че обожаваш да се разхождаш боса по росната трева, но искам да ми разкажеш отново
пак да видя същата усмивка, предизвикваща толкова красота, тази гримаса караща ме да те обичам силно, някъде от дълбините на тъмната ми душа
различни сме, ти си весела, тъжен съм, и така копнея за този чакан миг
не ме виждаш, но понякога ме усещаш, да галя, да целувам, тихо да ти шептя
ела седни, моля те разкажи ми за палавия вятър, за слънцето в твоите очи
за капките дъжд на радост в очите с дъгата и за гъдела по устните ти, докато отмяташ назад коси
да чуя искам смеха ти, преминаващ през мен, да отворя старата книга и да ти прочета любимия ти момент
след това бос до теб ще ходя по боцкащата трева
ще ти разкажа мечтите си, а ти ще се правиш, че ме слушаш в лятната тишина
ще замлъкнеш, когато стон отроня и без да знаеш ще повдигнеш ръка
ще ме погалиш без да искаш, и неволно ще усетя твоята топлина
спри, ела седни, студено е, треперя
от както се помня все съм тъмното обгърнало твоите самодивски танци в нощта
а как искам, истински да те целуна и да ти усетя вкуса на усмивката...

както тя...

защо не ми се усмихваш, така както тя ми се усмихва?!...
както тя ме докосва с дяволития и закачлив поглед?!...
както тя ме възбужда с желанията си, пълзящи по голите й гърди, върху устните ми?!...
както ръцете й, обгръщащи нежно раменете ми, с нокти забиващи се в дълбини...
както захапката й, късащи кожата ми, докато прониквам в нея на тласъци...
защо?!... просто не ме отблъснеш?!...
вместо да си те представям в скута ми, свила глава
да галя косите ти
да целувам устните ти
да обгръщам очите ти с красота?!...
защо не си като нея ?!...
-ДЯВОЛИТА!...
изкушаваща ме с усмивка в хладта на нощта
караща сърцето ми да препуска
като, че за последно целувам жена
нима тя е по-различна?!...
не страда?!...
не обича?!...
не плаче?!...
и не иска някой да и казва...
-ЕЛА!
-Обичам те!
-Остани с мен...
-Не ще те намразя, прости ми сега!...
...о, не! ...и знаеш ли, тя е Прекрасна!...
отвори ми с усмивка врата
покани ме весело
после ме нападна
и ти отне, всичко, бурно и ...
сега съм надвесен над нея
тя спи
а аз мисля за нас
не зная, това дали е хубаво
но какво пък... всички правим грешки в любовта
не може, без болка
тя поне ни показва
струва ли си всичко за... Страстта?!...
и ако някой ме попита
-Съгласен ли си да приемеш, отново изкушението на Дявола?!...
-ДА!... -ще отвърна, без да се замисля и ще се пресегна да я прегърна в целувка с вкус на бяло вино, цигара и ... то, още преди да се е събудила сутринта

-Бе ти защо?!... не ми се усмихваш, както тя ми се усмихва?!...
сърди се, на нея!...
слаби са ми ангелите, не мога да й устоя
виж как само ми се е усмихнала, на сън
а това ми стига
пък и още съм пиян...

бунта на blue...

ако се научиш
да ме разпознаваш
в думи две
шептейки
ще се науча
да вярвам в тях

след това
ще ти напиша
неприлично писмо

и ще чакам
да усетя вкуса
на хаоса
в бъркотията...

stupid blue...

какво получаваме
ако кривнем от пътя
/правилния или неправилния/
милувка
докосване на пръсти по талията
обгръщане в бавно провличане по телата
спускащи се, плавно върху хладта на леглото
въображение
представа за целувки
вкус на... пиано
гладка кожа
с цвят на слънчев лъч
преплетени пръсти
затворени очи
с преглъщане
прибиращи се бедра,
за да обгърнат тялото
в сатен
с истинска целувка
нокти по кожата
удоволствие
сън с тишина
с прозрачен мрак
в събуждане
с изневяра
измама
sms изпратен някъде в пустошта
въпроси
страх в очите
готовност отново...
...някому друг да изневериш
ето това е истината на Дявола
когато с усмивка отваря вратата
а аз съм глупака
вярващ в любовта



и сега стига ме чете
разкарай се, знаеш къде


чу ли ме?!...


остана само това...

следвам стъпките ти...

на хиляди парчета можеш да се разпилееш с вятъра от самосъжаление и пак мечтите да те съберат в едно цяло с усещания и чувства, за щастие и радост...
едва ли вината и липсата на самоувереност, могат да причинят тревоги и терзания, които да не можеш да замениш с усмивки и да отвориш очи с онова пламъче в душата, което така ранобудно се обажда и те предпазва от сълзи, когато те напират с болката, която те изяжда, гори, горчи...
понякога стискаш пръсти незнайно защо, умело прикрил в шепата си търпение, без да осъзнаваш, че устните ти спорят с вятъра в непримирим спомен и се губиш в играта му, а той те размята по острите ръбове на опърничавите мисли, докато търсиш верният отговор
...а верни отговори няма, има само случвания в следствие на нашите копнежи, идеали или илюзии, че имаме възможността сами да изберем дали да продължим...
ако има баланс, то той се изправя срещу нас и не винаги можем да вървим в средата му, за това често падаме или се усмихваме или и двете заедно, докато вървим в предизвестеният си край...
а той винаги е един и същ, дори да надиграеш или да надлъжеш дявола, пороците му ще те обгърнат с диханието на нощта, когато спиш...
но той поне ме научи да откривам, кога си идвала в сънищата ми и в тишината й, да следвам стъпките ти без да ме усещаш...

две...

колко пъти ще ме караш да се усмихвам насън
не разбра ли, няма да прочета думите ти написани на стената
ни искам да се обръщам, за да видя усмивката ти насила
гротесна мимика, прикриваща липсата ти на тишина
нима това е истината, с която ще запомня мига на забравата
и къде да търся обичта си, не я ли изгубих в бягствата
това ли ще е цената, с която ще се връщам, с нова маска
прикрила страхове и вълнения, с разочарования и гняв
тръпнещи в усещания за предстоящи лъжи,с измислици
неее... ти бягай
няма да те преследвам и да извъртам мислите си по теб
ще вървя по вятъра и ще откривам топлината по лицето си
ще се усмихвам отново на слънцето, ще броя вълните
ще забравя думите
ще пълзя, ще се изправям, ще падам и ще плача с Луната
ще съм...
и без да те докосвам, да хапя устните ти
да разгръщам бедрата ти
без да се мразя, че ме измисли

...истината, вече мога и без думите ти
имам си свои
две...