стига си обикаляла, ела да седнешзная, че обожаваш да се разхождаш боса по росната трева, но искам да ми разкажеш отново
пак да видя същата усмивка, предизвикваща толкова красота, тази гримаса караща ме да те обичам силно, някъде от дълбините на тъмната ми душа
различни сме, ти си весела, тъжен съм, и така копнея за този чакан миг
не ме виждаш, но понякога ме усещаш, да галя, да целувам, тихо да ти шептя
ела седни, моля те разкажи ми за палавия вятър, за слънцето в твоите очи
за капките дъжд на радост в очите с дъгата и за гъдела по устните ти, докато отмяташ назад коси
да чуя искам смеха ти, преминаващ през мен, да отворя старата книга и да ти прочета любимия ти момент
след това бос до теб ще ходя по боцкащата трева
ще ти разкажа мечтите си, а ти ще се правиш, че ме слушаш в лятната тишина
ще замлъкнеш, когато стон отроня и без да знаеш ще повдигнеш ръка
ще ме погалиш без да искаш, и неволно ще усетя твоята топлина
спри, ела седни, студено е, треперя
от както се помня все съм тъмното обгърнало твоите самодивски танци в нощта
а как искам, истински да те целуна и да ти усетя вкуса на усмивката...
Няма коментари:
Публикуване на коментар