вторник, 7 април 2009 г.

както тя...

защо не ми се усмихваш, така както тя ми се усмихва?!...
както тя ме докосва с дяволития и закачлив поглед?!...
както тя ме възбужда с желанията си, пълзящи по голите й гърди, върху устните ми?!...
както ръцете й, обгръщащи нежно раменете ми, с нокти забиващи се в дълбини...
както захапката й, късащи кожата ми, докато прониквам в нея на тласъци...
защо?!... просто не ме отблъснеш?!...
вместо да си те представям в скута ми, свила глава
да галя косите ти
да целувам устните ти
да обгръщам очите ти с красота?!...
защо не си като нея ?!...
-ДЯВОЛИТА!...
изкушаваща ме с усмивка в хладта на нощта
караща сърцето ми да препуска
като, че за последно целувам жена
нима тя е по-различна?!...
не страда?!...
не обича?!...
не плаче?!...
и не иска някой да и казва...
-ЕЛА!
-Обичам те!
-Остани с мен...
-Не ще те намразя, прости ми сега!...
...о, не! ...и знаеш ли, тя е Прекрасна!...
отвори ми с усмивка врата
покани ме весело
после ме нападна
и ти отне, всичко, бурно и ...
сега съм надвесен над нея
тя спи
а аз мисля за нас
не зная, това дали е хубаво
но какво пък... всички правим грешки в любовта
не може, без болка
тя поне ни показва
струва ли си всичко за... Страстта?!...
и ако някой ме попита
-Съгласен ли си да приемеш, отново изкушението на Дявола?!...
-ДА!... -ще отвърна, без да се замисля и ще се пресегна да я прегърна в целувка с вкус на бяло вино, цигара и ... то, още преди да се е събудила сутринта

-Бе ти защо?!... не ми се усмихваш, както тя ми се усмихва?!...
сърди се, на нея!...
слаби са ми ангелите, не мога да й устоя
виж как само ми се е усмихнала, на сън
а това ми стига
пък и още съм пиян...

Няма коментари:

Публикуване на коментар