събота, 27 октомври 2007 г.

My Dream...



...да градчето беше малко, скупчено между две била с остри ръбове режещи сутрин слънцето прокрадващо се през прозорците. Надничайки в очите му с потъналата пухена възглавница наболата му брада, леко щипеше от потеклите капки пот по челото, стичайки се през кафявите му все още затворени очи...
Още малко и високото дърво щеше да спре слънчевите лъчи, навлизащи през отворения прозорец... Щеше да се повърти 10 минутки и да стане да се изкъпе... Това се повтаряше от една седмица, докато чакаше да стане обяд...
Тя винаги идваше следобед и оставаше до сутринта ... но никога не я заварваше да се събуди с нея... а желаеше да я усети до себе си, прегръщайки я да се наслаждава на лицето и докато спи. Да отмества немирни кичурчета коса разрошени от бурната вечер....
Сянката скри лъхащата жега от отворения прозорец и с това му подсказа че трябва да се изтърколи от широкото легго.
След бърз и студен душ слезе по хавлия на първия етаж в заведението... отвори хладилника и извади единственото приятно нещо преди обяд... Старите му меки дънки и ги обу на голо.
Хлад проникна в тялото му и настръхна... Стегна мускулите му като въжета и коремните плочки с оформените му гърди се отразиха в огледалото, като филмов плакат от скъпо струваща продукция... След миг на тихо и безмълвно стенание, изригващо с устрема на лавина се прозя и мириса на кафе го пробуди окончателно...
Оправи малкото ресторант че за нула време, което беше наследил от чичо си и се приготви да посрещне красивата и лъчезарна жена с която се запозна още първата вечер...
Тя беше от съседната кантора дошла на вечеря след изморителния и тъжен ден, изпълнен с тревоги от подчинените й...
Хареса я още с влизането и наблюдаваше всяко движение на тялото й. Грациозно и елегантно се промъкваше между масите отправила се към малкия прозорец през, който влизаше привечер шума на гората и лекия ветрец носещ звуците на щурци...
Оправи една от саксиите, който бях преместил небрежно с минаването си с идеята да я оправя по късно ...
От два дни бях отворил ресторантчето и се опитвах да привлека старата клиентела с лек ремонт и почти същия запазен стил на фенери и приглушена светлина. Множество Пиринчени свещници отрупани по всевъзможни ъгълчета позволяващи романтичната обстановка в която да се отпускат и да създават уют на всеки решил се да се отдаде на удоволствието....
Чух в далечната шума на моторчето й, оповестявайки ми че пристига след 5 минутки... Изкачвайки кривите улици по стръмния хълм, минавайки през белите до блясък улици и къщи на Ривиерата... С поглед към огромното Синьо море, носещ на гледащите от терасите легнали в шезлонгите наслада от красивата и пленителна гледка на залеза...
Моторчето угасна и шума на веригата, заключваща го със старата халка изтраквайки на калдъръма и последвалата тишина в стъпките на плавните и движения обута в нежните сандали, подчертавайки всички мускулчета от прекрасните и загорели крака...
Показа се една приятна и лъчезарна усмивка, последвала лице, скрито в слънчеви очила повдигайки косата й, като диадема и огромните й очи, в който потъвах на мига, в който ги съзра...
Онемял за пореден път, подпирайки се на бара с глуповата усмивка протърках наболата си брада и голата си глава.
Тя се приближи и устните ни останаха дълго залепени... С усещащия се вкус... На сладък пъпеш и аромата на сочна праскова...
Тя отвори очи и за пореден път изгубих дума от красотата им. Кафето ни чакаше в неделния следобед в който ресторанчето ми не работеше за клиенти, а само за честни партита и специални поводи...
Днес имаше специален повод...
Щях да я посрещна с романтична вечер и да и доставя удоволствие в незабравим спомен...
...и това щеше де е началото на остатъка от последвалите подобни вечери, които тя заслужаваше....
Извадих месото останало в хладилника с маринатата от тайната рецепта на чичо ми правейки го ароматно и сочно, топящо се в устата.В една тавичка сложих двете парчета, полях ги с малко зехтин за аромат, къри, подправки и малко черен пипер. Една голяма глава лук нарязана на едро скриха пържолите. От една бутилка отворено вино излях солидно количество, докато не се изпразни и пържолите не потънаха плувайки в него.
Извадих горчица и в краищата на тавата отсипах две лъжички с хрянови зърна...
Печката работеше и пъхнах завитата тавичка с фолио вътре на ниска температура.
Видях празната бутилка и се сетих за малиновото вино, което обожаваше.
Бях избрал вече едно ... отворих и с две тумбести огромни чаши, в които изсипах цялата бутилка и не успях да ги напълня, се приближих към нея. Подпряла лицето си с брадичка на дланите си седеше с кръстосани крака и ме наблюдаваше.
С целувка и поднесох чашата, настанявайки се до нея на широкия шезлонг, тя се облегна на гърдите ми и с отправени лица към морето и стичащото се слънце скривайки горещината в сладки приказки и огромни дози усмивки галех косата и нежно, я вдишвах и целувах.
Приглушената светлина на фенерите бавно заместваше дневната и ми подсказа, че трябва да извадя месото. С нарязани ситно и аранжирани чушки броколи и запържени аспержи, един бял сос от рецептата в една стара книга, с аромата от сочното месо и две свещи на масичката до прозореца, Тя се присъедини към мен ... Очите и блестяха на свещите, а кожата и имаше матов отенък. Косата и падаше отстрани на лицето и красотата лъхаше, като ореол в аромата на топлото и тяло.
Виното ни беше позагряло и свършило...
Намерих две по малки чаши и налях едно старо Бургундско вино с тежък танин и аромат, носещ свежестта на гората и аромата на диви цветя до поток...
Всяка глътка загряваше тялото ми и се чувствах възбуден и от гледката в очите й, и съвсем бях изгубил дума...
Музиката тихо акостираше в нас със ритмичен бас и мелодичен саксофон, приканвайки да се отдадеш на удоволствия и бурни страсти...
Виждах я как повдига гърдите си...
Облизва сочните си устни...
Отпиваше виното и... стискаше бедрата си с леки ритмични тласъци. Презрамката на роклята и отдавна беше паднала и откриваше гледка към голите и рамене, загатвайки за прелестните й гърди, в които впивах устни зажаднял всяка вечер...
Беше време след бурните порции смях и множеството весели истории да се отпуснем на широкото легло...
Приближих се и я повдигнах с ръцете си, беше лека и обви раменете ми и се притисна. Занесох я в банята и затворени в душ кабината се насладихме на стичащата се и отмиваща ни вода, по потните и прашни тела...
Наслаждавах се на всяка извивка по тялото й, свличащо се бавно по стъклата, оставяйки дири в изпотеното стъкло...
Повдигнах и я занесох на огромното легло, покрито с хладни ленени чаршафи, носещи наслада в мекотата си с допира в кожата.
...и тази вечер щях да изгоря...
...и тази вечер щях да потъна в блаженството и невероятната нежност, която получавах от нея...
...и за пореден път се отдадох с любов и страст на красивите и очи...
...и на божественото и тяло, обгръщайки ме до сутринта в опита си да и даря обичта си...
...с надеждата да се събудя до нея...

сряда, 24 октомври 2007 г.

Усмихнати кафяви очи 2...



От половин час музиката допълнително изостряше болката в слепоочието и ме караше да седя в рейса притворил очи. Принудих се да сляза една спирка по-рано и да повървя пеша и потънах в тишина.
Останал сам, крачех и се чудех какво да и кажа? Как ще я посрещна. Дали ще иска да ме види и да поговорим. Влакът пристигаше по разписание, а този факт с нищо не ми помагаше да реша как ще постъпя.
Неделя рано сутринта, гарата беше потънала в тъмнина. Първите влакове се промъкваха в нея, като закъснели сенки под изгряващото слънце.
Отпивах от горчивото кафе в опит да прогоня болката от нерадостните мисли, обезпокояващи ме в борбата цяла нощ със съня. Накрая, след няколкочасови опита да заспя, станах и се приготвих да я посрещна.
Нямахме уговорка, но нещо като че ли ме караше да тръгна. Последният път ми каза, че не желае да ме вижда и като че ли това подтикна любопитството ми.
До сега никога не се бяхме виждали. Познавахме се от толкова много време и в разговори бяхме открили всички съкровени кътчета в душите си. Бяхме позволили един на друг свободно да проникнем вътре и да се опознаем със всичките си тайни, трепети и мечти.
Много пъти я бях разочаровал, огорчавал и пълнил очите и с тъга. Нямаше човек като мен, който толкова много да я е наранявал. Мразех се заради тази моя слабост и като че ли всеки път, когато се завръщах при нея, я Обичах все повече и повече.
За мен всеки път беше като магия. Всяко едно докосване с нея ме принуждаваше да ставам все по-добър и да виждам грешките си. Чувствата ми започнаха да търсят думи в опит да ги изразявам.
Моментите, в които споделях мислите си, очите ми се пълнеха със сълзи. Душата ми се свиваше и всичко в мен пълзеше бавно стиснало гърлото ми и караше гласа ми да трепти.
Най-учудващото беше, че тя ми прощаваше всичко, независимо от държанието ми и начина ми на отношение, до... до последния път. Накрая може би, когато успях да я загубя, разбрах и открих истината за мен. Разбрах, че тя ще е най-Хубавото нещо в моя Живот, което можеше да ми се случи.
Болката обви цялата ми душа. Червеното вино и многото празни чаши ми помагаха загледан през прозореца да и позволя да я усещам в самотата си със стичащите се сълзи по лицето ми. Не правех опит да ги спирам. Просто усещах как с топлина пълзят и леко гъделичкат изпръхналите ми бузи. Всяка следваща беше по-голяма и стигаше все по-надолу. Стисках зъби и преглъщах огорчението, което изпитвах към себе си.
Тогава реших, да я видя. Без да и споменавам или разкривам намеренията, започнах да броя дните до нейното пристигане.
Настроението започна да ми се променя. Усмивката ми не слизаше от лицето. Шеговитият ми нрав се завърна и бях решен на всичко да си върна Жената, която толкова много ме прави Щастлив и я Обичам.
С дясната си ръка стисках избран от предната вечер красив букет с рози. Държах го внимателно и с бавна крачка се отправих към перона на пристигащия влак.
Със всяка стъпка ставах все по-убедителен. Съмненията ми изчезваха. Желанието ми нарастваше. Отворил широко очите си, с усмивка се разминавах със сънени хора. Чувствата ми бликаха и ги раздавах, като сутрешно слънце топлите си лъчи в студената утрин.
Пред очите ми минаваха спомени как я докосвах с устни всяка вечер. Галех косата й. Прокарвах пръсти през нея. Усещах аромата й от толкова далеч и се отдавах на усещането, което ме изпълваше.
Преплитахме заедно пръсти, доближавахме тела и топлината пълзеше през нас, търсейки кътчета, по които да минават вълни от страсти. Докосвах я с нежност по всяка извивка и се наслаждавах на удоволствието, което ни обвиваше.
Затворил очи, от разстояние потънал в мислите си и споделях как я докосвам. Научих се как да се допират пръстите ми по гладката й кожа. Да обгръщат гърдите й. Да усещам вкуса им. Зърната да преминават през устните ми и да чувам стона й.
Научих се да я усещам, легнала до мен, да си приказваме тихо и да мечтаем за бели плажове. Вълните да ни докосват по краката и пълзейки под нас да ни заливат на плажната ивица.
Научих се с пръски от морска пяна да й целувам сладките устни. Да докосвам влажната и коса, обляна в русите кичури от топлите лъчи на Слънцето. Да откривам всяко петънце от Кафявите и очи, обагрило ирисите и с усмивки.
Там и раздавах нежността си, обгърнал я с трепет, я желаех със всяка вълна проникваща в нас. Опитвах я с наслада и всеки път беше едно ново начало.
Всяка секунда спирахме времето и се наслаждавахме заедно на часове, изпълнени с количества от нашите желания. Примесвахме ги с нашите мисли и с щастие дрогирахме сетивата си.
Танцът от нашите докосвания, граничещ с милувки от безумие, ни обгръщаше и продължавахме, без да се замисляме, отдадени единствено и само на това, че изпитвахме Обич един за друг.
Всеки път стигах все по-далеч в нея и красотата й ме караше да прониквам изгубено и да се губя в Прелестите й. Докосвах я с чувства и открадвах малки парченца Любов само за себе си.
На сутринта Изплашен си тръгвах виновно. Знаех, че ще я нараня и въпреки всичко продължавах да го правя, а вината ми ставаше все по-голяма.
Очаквах един ден да и се реванширам подобаващо, засипвайки я с Любовта си, но с течение на времето страстите й охлаждаха.
Точно тогава болката се появяваше и ме преследваше. Разминавах се със впити погледи във всички очи, в търсене на себеподобни. Опитвах се да открия себе си в другите и всеки път се убеждавах, че тя за мен е незабравимата и Единствена Жена.
В такива моменти исках да прелетя разстоянието помежду ни и да я прегърна с думите:
- Здравей, Обич Моя!!! Знаеш ли колко съм Щастлив със теб...
... Думите всеки път отекваха в мен и потъвах в очакване на нещо да се случи. Исках да мога да променя миналото и да я бях срещнал във времето, когато можех с нещо да променя настоящето.
Приближих перона и започнах да се изкачвам по стълбите. Нахлузих качулката на суитчера и скривайки голата си глава в опит да спра болката, продължавах в терзание да се измъчвам в мислите си.
Всяко стъпало ме приближаваше към срещата. Вълнението ми нарастваше неимоверно и в опит да го възпра, за малко да изпусна букета. Бях събрал последните си пари, за да го купя, но затова пък беше прекрасен. Можех само толкова да си позволя, а всъщност исках да и подаря целия свят.
Какво ли е да обичаш някого и да се раздаваш до край за него. Дали това правех в момента или просто желанието ми беше повече да я видя за първи път. Да я прегърна и целуна така, както сме си мечтали. Не знаех отговора на тези въпроси. Във Страх прекрачих и стъпих на перона.
Сутрешното слънце блесна в очите ми ниско и си сложих слънчевите очила. Оставаха две минути по разписание на влака да пристигне и се приближих до една колона и се облегнах.
В далечината видях влака. Сърцето ми започна диво да препуска. Тялото ми изтръпна. Надигаше се вълна от хормони, превръщащи се в паника и адреналин. Тази жена винаги ме караше да се чувствам така, а сега щях да я видя на живо.
Представите ми за чувствата, които си мислех, че ще изпитам, не се доближаваха по нищо на това, което се случваше в момента с мен. Преглъщах често. Мислите ми се въртяха в образи на Красивите и Кафяви очи.
Припомнях си колко пъти бях потъвал в тях и мечтаех да ги видя. Сега щях да го направя, без да знам какво ще се случи. Щях да я изненадам.
Влакът спря и писък от спирачката прониза мислите ми. Адреналинът беше притъпил болката ми и с поглед се отправих в търсене на отварящите се врати за познатото й лице.
Махнах слънчевите си очила. Отместих качулката назад и повдигнал брадичката си, лицето ми сияеше с усмивка. Слънцето блестеше по бузите ми, без да усещам, сълзите ми се стичаха във вадичка и ме издаваха...
... колко много я Обичам!!!
Изпълнен с копнеж по нея точно в този момент, със Щастие я търсех да я посрещна.

На една от вратите се показа жена със сънено лице и с най-Красивите Усмихнати кафяви очи. Познах я и тръгнах със Страх, свил стомаха ми и с огромна Надежда да я прегърна за Първи Път...




Mr.GreenTomato & Строго секретно...

В едно Звуко и Шумоизолирано скрито мазе...
В един Неизвестен квартал ...
Бяха проведени серия опити с новосъздаден генно изменен Вечно Зелен Домат...
:)))


Ето и ...
Първия опит...
с Венозни Инжекции създаващи мутации... Успешен




Втори опит...
...Гел или продукт против Пърхот...
Успешен




Трети опит...
...продукти замесващи Месото...
Успешен



Четвърти опит...
...За вечна Младост....НЕ
Успешен



Имаше и двама шпиони вмъкнали се нелегално... и бяха взети Превантивни мерки...



Пети опит...
...за Увеличаване на КПД... НеУспешен...




Изводите от тези опити...е...
че свършиха Зелените домати... за Глупости...
:)))

Доклада да се Унищожи след преглеждане....



....Mr.GreenTomato

Mr.GreenTomato & Качество без компромис...

Той !!! Вече опита Веднъж !!!
































А Ти... ?!?!?!
Кой чакаш да те Подкани ?!?!?!...
:)))



...Mr.GreenTomato

Mr.GreenTomato & Не правете, така...

Прекомерната Употреба на Сладко /...от Зелени Домати/, Замъглява Понякога Реалната Представа за Правилно и ...се Стига до...Ненужни Въпроси...!?!?!
Така, че оставете това на специалистите от нашия отдел да създават най-новите/полезни/... храни за вашите Любимци...










...Mr.GreenTomato

Mr.GreenTomato & клюки...

И значи, свако ми от Стърчипишково казал на стринка ми от Лудопулене, какво прави лелинчо ми от Кукудупене, ама не знаела, че кметицата на Големоцицово вече го знае, понеже старшинката от Празнодъново, чул да се говори за това от балдъзата му от Шушумулене така,че казал на калеко ми от Страшноакане, и за туй учинайка ми от Влажноскришие си помислила, че...

-Нищо не ти разбрах...от мълвата...
-Бе снощи с Fergie, прайхме хавата...
-Стига си измисля бе. Гати лъжата...
-Дръпнах си два пъти, баси тревата...

-Смотльо напушил си се до козирката...
-Не е вЕрно.Милвах я нежно по косата...
-Романтика!!! Напълни ми душата...
-Това е монолог. Махай ми си от главата.






...Mr.GreenTomato

Mr.GreenTomato & Shadow Troopers

Welcome to my mind

Good Morning...

...и тия който ми се ядосат... да си намерят домати, е как какви ...
Подходящи по размер ...
Естествено да са зелени...
Да имат доказан произход.../без вносни/...
Най-добре домашно отгледани.../бабини/...
Да не са много малки...
Ама да не са и много големи...
Да влизат в гърлото на 3-литров Буркан...
-За какво са ми?
-Няма да кажа...:):):):)
...за Мармалад...хихихихи...
-За сладко от Зелени Домати...:):):)





...Mr.GreenTomato




Помниш ли...



Здравей Дъще...
Помниш ли ме...
Когато се притискаше с топлина в бащината ми ръка...
Помниш ли безсънната Луна родена в болката на твоята Сълза...
Помниш ли песента, с която приспивахме всяка Безумна Душа по пътя на Вечността...

Помниш ли Дъще...
Любовта...с която те прегръщах в студа останал в мен след среща с Безумността...
Помниш ли как плаках с теб... без да мога в думи да простя на Изкушението Лудостта...

Помниш ли Дъще как се Заклех...
...да не знаеш, Страдание преплетено с Неуспех...
...да не знаеш, Огорчение родено от Любовта...
...да не знаеш, Разочарование протегнато в дланта на приятел скрит във тъмнина...

Помниш ли Дъще ...
Как с магия те родих...
Дъжда, донесе твоите Сълзи...
Времето, извая ти Коси...
Безкрая, с блясък оцвети... прекрасните Очи...
Розата си даде цвета... на Устните ти...
...а Нежността ...мекотата ти на кожата...

Помниш ли Люляка... Извая ти роба да протягаш ръце, носещи Обичта...на всеки отпил ги в докосване... със Аромата...
Помниш ли Огъня... Дарите със Жарава... да париш всеки дръзнал да пожелае от Магията ти... Любовта...

Помниш ли Дъще...
Как казах, че ще се върна Някога...
Прекланяйки Тялото си, сгънато от Умората...

Помниш ли ме...Още...?!?!
Идвам с любовта на хората...
Катерих се във пропасти...
Летях със полъха...
Страдах от мълчание...
Кънтях затворен...
От свобода крещях...
И търсех път ...
...от Прашинката... следа останала...

Помниш ли ме...?!?!
Аз съм Синева...
Потънала във бялата мъгла...
Вятърът е моята коса...
Езерата са моята душа...
Погледни ме Дъще... и кажи...

Помниш ли... ?!?!

Недей да рониш, Онези Сълзи...
Ела ме тихо, просто Прегърни...

...и...
Помниш ли...
Обичта Ми...

вторник, 16 октомври 2007 г.

...остатъци за мечти...

Трябва да изучиш Вещерството!!!... И да станеш от ония "Вещици"... не с метлите, а Тези дето могат да се отделят астрално от телата си... И тогава, тогава ще скриеш умореното си тяло и ще пътуваш из пространството като Призрак...
И ще се обаждаш ли ...?!?!

Ще ме галиш ли ...?!?!
Ще ме завиваш ли...?!?!
Ще гониш ли лошите ми мисли...?!?!
Дали ще си за мен...Ангел...
... или ще се превърнеш в Демон...?!?!

..или ще посетиш места в които да потърсиш Истина за себе си или случайно открити Красоти от Наслада потъващи само за твоите очи...?!?!

Там някъде на границата на приказката и действителността ЩЕ живееш винаги така, както си Мечтала...
Ще водиш ли някой с теб за ръка... да се оглежда и да те пази...?!?!

Бих искал да вървя до теб и да стискам в мълчание пръстите ти в шепата си...Да бъда незабележим... Да те пазя като Ангел-Хранител...

...а ти от време на време ще ми показваш по някоя мъничка Красота, да ме изпълва отвътре с Топлина, която ще усещаш как напира към теб през дланта ми...

Ще вървя до теб...и не е нужно да ме Виждаш...Просто от време на време ще ме Усещаш...и това ще се надявам да ти дава Утеха...

Макар и да се впуснеш да търсиш частиците в себе си, Изгубени от раздаване с други, винаги разчитай на тези, които получих от теб...

Те са още в мен. Покълнали с Любовта ми и ...вече мога да ги раздавам така, както ти ме Даряваше в Нощите, потънали в препълнените Чаши от болката на Самотата...

Невидимо някъде все още Държа те за ръката, а сълзите ти капят една по една. С усмивка изгряваш в моите Мечти...как искам да Полетим и там да сме Щастливи...


четвъртък, 4 октомври 2007 г.

Сълза...

Помня първия път
изкушила ме
със своята плът...
Бяме двама на
кръстопът,
толкова дълго
вкусвахме грехът...
Почувствах те
страстно,
до болка
прекрасно...
Обгърнах те
с любовта,
отдадох ти
цялата си душа...
Извивките на
тялото до сутринта,
докосвах ги бавно
с Блясъка...
Целувах те нежно,
с желания сластно,
за миг бе
толкова прекрасно...
Продължавахме
без да знаем,
дали не грабехме
спомена опиянен...
Потънахме от
удоволствие
с Екстаза шумно
желахме
да полетим...

Сега...
Сбогувам се,
в Очите те ти
пламък гори...
Луната те издаде
по бузата ти пълзи...
Неволно я докоснах
аромат изгря...
Като Момина Сълза
видях ти чиста
Обичта...

“БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА”

...нещо, което се каня да направя от много време...?!?!...да споделя защо понякога Щастието се изплъзва точно, когато го виждаш и протягаш ръка към него...няма да скрия, че бях провокиран от една жена да започна да пускам мои неща, които пиша и в този сайт...бях привлечен от нея и не веднъж съм и го казвал... без да желая нищо в замяна до ден днешен...обаче от няколко дни разбрах, че има нужда монетата да се обърне и да се разбере, че не всичко в тоя живот е меродавно и понякога думата на един се изправя срещу истината на друг...да видях, опитах, не съжалих...докато не чух "нещо"... и ме "заболя"...не защото ми дреме, а защото истина е друга... на кой му дреме за blueneo... и защо се впрягам при условие, че съм тук с една единствена цел... да се Забавлявам... отнемайки личната свобода на някого вие го принуждавате да бяга... отказах се да го правя и казах, че това ще е последният сайт ,в който ще се подвизавам... Съжалението ми е слаба страна, но ме принуждавате да го направя и хич не се чувствам удовлетворен от това...
...ще цитирам нещо...

Оказва се, че свободата е не само висша ценност, тя е и тежко бреме за човека. Защото тя е отговорност. Свободният човек не само взема автономно решения. Той осъзнава и следствията от тях.
“БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА” ЕРИХ ФРОМ

...е на добър час...оставам...без да плащам...защото още нямам сметка...

...а Щастието...нали е Щастие...
нека в Усмивка да е Щастливо :):):)


За хора с чувство на ТАКТ...









понеделник, 1 октомври 2007 г.

С вкус на Червено вино и...


...от две-три седмици ми се пие червено вино...

не съм познавач на виното...
но като, че ли повечко ми харесват киселите и леко трапчиви аромати...
не мога да усещам нюансите и багрите му...
но пък затова се наслаждавам на леко приятния и остатъчен вкус в устата си, който ме кара леко примижал да се отдавам на приятната атмосфера слушайки тихата музика...
може би,... точно тогава е най-приятно да си мечтаеш...
да се отдаваш на чувства...
и да осмисляш това, което имаш,... това което си загубил... или това ... което искаш един ден да направиш...
да чуеш лъчите на слънцето...
да накараш вятъра да спре пред лицето ти...
да целунеш аромата на въздуха...
да се наслаждаваш на Огнено Синьо в камината...
и най-приятното да го споделиш с някой...
за когото да се усмихваш постоянно и ... тялото и съзнанието ти да тръпнат в очакване да го докосваш...
да усетиш вкуса на устните му пропити с аромата на виното...

чашата е голяма... обемиста и лека, но пълна и отпиваш с любов... граничеща с истинската, която изпитваш...
разклащайки ароматите му точно, както разклащаш и докосваш гърдите на една жена...
опитваш го точно, както опитваш вкуса на кожата й...
задържаш вкуса му, както задържаш удоволствието преди да свършиш и отпиваш... така както, тялото ти изгаря в оргазъма...
насладата и милите думи казани и разклатени в една чаша докоснати в полу-мрака на огъня осветяваш очите...
музиката докосваща и обгръщаща...
и телата слети, като червено вино в тумбеста чаша.....