събота, 25 октомври 2008 г.

two years...2 вдишвания...2 дълги докосвания...2 незебравяния... 2 поглъщания завинаги...




срещнах я
в бруталния свят на тъгата
с качулка се бях прикрил от...самотата
очите ми блестях
като топчета сред нови мъниста
а душата ми покрита
с прах ...
от спирачки на влак
...и писък
почти разкъсаха ме в... зората
с цветята
скрити зад гърба ми
трудно дишах
едвам се усмихвах
страх ме обсеби, на момента
и болката пълзеше
прегръщаше ме силно ...
сякаш се усмихвах за последно
и неволно
от желания... скрити
пресегнах ... в стъпка напред
почти, онемял
гърлено да я зърна
...и беше
с очи, като на кошута
в кафяво-златисто...
...погълна ме
сякаш съм далечна... възбуда
.../ е, вечерта друго стана...
ма ... променям хронологията
обратно в романа/...
..без да отроня... дума
отворих очите /свалих си очилата/
и се изпъчих гордо.... за двамина
Блу се усмихна
Нео се стегна
...и ...я обикнах...
...е сега ще кажете, това е банална история...
ми... да сте си срещали
любовта
когато не ви е искала !...

е усмихнах се
това май помогна
след това
беше лесно
защото я целунах
а тя за първи път...
плахо ме прегърна...

петък, 24 октомври 2008 г.

160 символа...



в рамките на 30 минути
да изпратиш 160 символа ... лесно е
да изразиш себе си
да почувстваш нуждата да го правиш
да кажеш нещо кратко и ясно
и да споделиш отношението си
ДА !...
НЕ ?!...
въпрос на гледна точка
за теб субективно
за мен обективно
без причина
ей така да искам да ти кажа, че ми ...
не, няма да го кажа тук
не и в момента, където и да е било
бил съм и преди СЕГА
и преди да зная, че съм бил обичан
и преди да мога да крещя
и да се... страхувам
всъщност за това има в мен толкова празнина
и за това бягам
за да мога утре отново пак да съществувам
за да мога... утре отново да Обичам
да те ОБИЧАМ!!!
и... да бъда отново... никой
просто 160 символа
1 SMS...
а... дали ще бъда чакан...



неделя, 19 октомври 2008 г.

асоциации от съзерцания...

За какво мечтаят си цветята, докосвани от нежната ръка. Потъваш изкушен в наслада, провокирано протягаш се в съня. Завинаги с ухание омайват, разголено в прегръдка ти шептят. Екстаза бурно в страст извайват, с Обич искат в теб да връхлетят.









































Liverpool Express - It's A Beautiful Day

здравей
не ме познаваш
не знаеш кой съм
не знаеш за Синевата ми
нито пък за чувствата родени от хаоса в мен
нито за мечтите ми
нито за това, какво чувствам към теб
появи се, без да те очаквам
без да мога да устоя на изкушенията ти
без да мога да контролирам диханията по кожата ти
без да осъзная , че ти ме изпълваш по начин ... невъзможен за останалите
но... открих те
такава, каквато си
като... мен
частица от моя пъзел
неподреден
зная, че тепърва всичко ще се обърка
но... имам време да подредя всичко
не ми е за първи път
а на теб?!...
честит рожден ден
бъди тази, която чаках
бъди тази, за която копнеех
бъди тази, която ме откри
а аз... ще бъда този ... който съм
и...не ме променяй
обещавам да те обичам
без.... да очаквам
без да се надявам
само ще те гледам, докато спиш
а като се събудиш... ще бъда всичко
всичко, което си желала
всичко, което можем заедно да си представим
всичко... само за ТЕБ!!!

Гостуване на Б.Т.Р. в Hijack acoustic



Помните ли Kurt Cobain през далечната 1994
когато се появи в MTV Unplugged с Nirvana
И направиха едно незабравимо акустично изпълнение, което все още слушам често с удоволствие.
Тези дни рок радиото на България подхвана подобен проект.
Първи през седмицата се появиха П.И.Ф.
Във вторник ОСТАВА.
В сряда бяха Б.Т.Р.
Скептично настроени и с предубеждения започнаха и....
...изкефих им се!!!
На Б.Т.Р също им хареса!
И... резултата, беше СТРАХОТЕН!
Ето ви аудио и всеки сам да прецени за себе си.
Аз ще ги слушам доста често.... Обещавам!


„Дъждостих”

„Елмаз и стъкло”

„Няма връщане назад”

„Wish you were here”


„Bamboleo”

Тук можете да намерите и другите изпълнения от Hijack acoustic !

Остава в Hijack acoustic – „Шоколад”



Остава в Hijack acoustic – „Шоколад”

...нЕма комент... просто съм ....Силно разочарован...

А ... Б.Т.Р... направиха в сряда, нещо... страхотно...

....само да го качат в нета.... и ще ви го представя....

за успокоение на притеснените...

Последни 20 регистрирани посетителя

Никой регистриран не е посещавал Вашия блог...

вторник, 14 октомври 2008 г.

В тъмнината на сънищата си...



Искаш ли да ти покажа сънищата си?!...
Тръгни по коридора, онзи тъмния.
След това ще стигнеш един крайъгълен камък до... кръглата улица.
Там ще ме носи вятъра, грубо ще ме блъска и ще падам с лице скрито от белези.
Шепите опряли самотата по бузите ми, ще галят кривите шевове, напоени от сълзите на мъката.
Ще ме харесаш ли?!...
Свит в страховете си, да се опитвам да се скрия...
Да бягам отново, далеч в мечтите си...
Нима... с това ще ме запомниш...
Паднал, по-ниско от нозете си.
...а колко пъти, търсих те... без да те сънувам.
Протегнал желанията, превръщащи копнежите ми в докосвания.../студени/.
Погледи, тайни ...останали не споделени.
Нахлупил качулката тръгвах си празен...
А чувствата се изливаха, по наболата брада... със сълзите ми.
А ти беше там.
Но...не те намерих...
Протегнах ръка...
...и отново бях сграбчен...
В тъмнината на сънищата си...

да разкъсаш невъзможности... /2/



искам да танцувам по теб без думи

да усещам сладкия вкус на движенията

с трапчиво поглъщане на пръстите

стискаши крясъка, изтръпващо

с вълни пълзящи и обгръщащи
потопявайки ме в прегръдката ти

отворил очи, бавно да се събудя

и да открия дълбините на чувствата
изгарящи, мокро телата ни

в миг...
сблъскващ... съдбите ни





































неделя, 12 октомври 2008 г.

-Подай ми ръка...





-Колко време имаме?!... Преди да станем щастливи....
-Ако си знаел защо ме чакаш, нямаше да питаш подобни неща...
-Искам, нещо от теб...
-...недей...
-Искам...
-СПРИ!...
-...до те обичам безумно, както преди...
-ТИ!!!Няма да се промениш.
-Мисля, че това искаш. Да си остана същия...
-НЕ! Искам да те срещна отново. Там на брега на морето...
-В някой друг живот?!...
-Защо?!...в сегашният, не става ли?!...
-Сегашният... е изгубен, сред дъжд от сълзи, капещи бавно от мъка и компромиси.
-Нима в теб има чувства и желания за промяна?!...
-Има съмнения и ...те ме карат да бягам.
-На... къде?!...
-Не зная, започна отдавна.
-Помниш ли какво ти казах?!...
-Всяка вечер, всяка сутрин...
-И?!...
-Живея, за да те обичам...
-Защо, не ми го казваш?!...
-Защото ме е СТРАХ.
-От какво, че ми липсваш ли?!...
-От това, че всеки ден трябва да го живея без теб...
-Ела при мен.
-Ще ме чакаш ли?!... там на брега, далеч от тишината на нощта...
-Ела...
-Бягам!Отново! ... дали този път ще уцеля посоката?!...
-Остави се на чувствата.
-Ще затворя очи... и ще дойда!
-...вече те виждам.
-Подай ми ръка...


петък, 10 октомври 2008 г.

Прекият път на госпожа Тод


Често се сещам за този разказ от Стивън КИНГ, особено при липса на време или закъснял за някъде.
Но... вчера, беше различно.
Не бързах.
Бях на точното място. В точното време... и с тази, която исках.
Въпреки всичко, под въздействие на други аспекти, преминавайки през купища недоизказани въпроси и тепърва задаващи се нови отговори, някъде подсъзнателно се изправих пак срещу този разказ.
Не исках да бягам отново и да търся нови преки пътища, по кратки от действителните разстояния. Просто нещо ме накара да се пресегна и да извадя книгата, от смачкващия натиск между тях.
Имаше и още нещо, което ме накара да открия на 6 страница въпрос, който зададох по рано през деня.
Учудване ли беше от моя страна или съвпадение ?!...
Едва ли е и подсъзнателно, при условие, че не съм отварял книгата от няколко години.
Какво е тогава ?!... Какво е това, което ме накара да го направя ?!...
Нима, някъде дълбоко в себе си помним всичко ?!...
Но... от прекалено бързото ни ежедневие... забравяме ли ?!...
... ми, забравям. Случва се. Не помня ненужни неща...


А как се получи, че зададох въпрос 8 часа, преди да го науча ?!...





По пряк път ли, открих в себе си ?!...


научи ме, отново...



искам да знам, какво е да ОБИЧАШ ?!...
истински по начин толкова чист, че чак очите с мокър блясък да те издават
истински по начин докосващ трепета на усещанията, преди да поемеш дъх
по начин забравил себе си, отдаден на мислите си за момента на себераздаване
по начин обгръщащ липсата на очакване с нуждата от внимание и предизвикателства да бъдеш миг докосващ Щастието и... даряващ усмивките
...какво е да ОБИЧАШ ?!...
когато някой те опознава, отново...
когато някой навлиза в онова място на подсъзнанието ти... в което рядко ти се спускаш
някой, който те кара да дишаш за първи път
някой протегнал се за теб, когато си забравил надеждата
преди да обърнеш гръб... и да скочиш
...преди да избягаш...
...ОБИЧАШ ли?!...
докосване
присъствие
внимание
саморазкриване
...знаеш ли, какво е ?!...
да си объркан от случване на влюбване
да си пропуснал да живееш
и да си този...
... който не знае, как да... ОБИЧА...


искам да знам, какво е да ОБИЧАШ ?!...
научи ме, отново...


сряда, 8 октомври 2008 г.

и леко горчив...

още заглъхва гласа ти с аромат по оранжевото
със стонове прокраднати някъде из дълбините
с кикот и захапващи незабравени спомени
донесли сълзи от радостни чувства
споделени с обич, обгърнала кръговрата
да...ама не
кръговрата се скъса...
пропаднаха мечтите
надеждата си замина
останаха Самотите
множествено число ...не е Самота
просто се изнизват дните
а понякога тъгата мълчи, дори болката ... тихо трепти
и тогава съм доволен, че... идва края на мислите
аспирин, чаша с проблем
втора да те замъгли
трета...кой да ги брои
сутрин, ти си далеч
с мирис на море и усещам те
а така те искам... и да съм с теб
че преглъщам собствените си страхове
и ...проклинам се , че те отблъснах
а какво... остава ни ...напред
случайни срещи
или...невъзможие
от откраднати раздели криещи
...че най-хубавото нещо тепърва предстои...
за някои други отговор е
-Може би!
но за мен какво е
мисля си
дали сърцето ми все още си тупти
а ще се събудя ли
за да те гледам как прегръщаш ме с очи
и нежно да ме целуваш
такъв, какъвто съм
и
леко горчив...



невъзможен...



изваяни са мислите,
носещи успокоение,
а чувствата разнасят се,
като... отричане.
нима сега ще се сбогуваме,
преди да се обичаме ?!...
...или просто
есента ни променила е
плача, но... късно е
а сутрин се смея
горчи ми усмивката
боли ме ... признавам си
Незабравям те...
кланям се...
кърша си пръстите
в рани са устните
от хапане
а очите ми
не са кафяви... изплаках ги...
воднисти са ...
като мечтите ми

-Може ли, още една чаша вино?!...
-Бяло или червено?!...
-Не зная... какво пих до сега?!...
-Водка...
-Странно, защо усещам бяло вино... по... устните си?!...
-От целувката е...
-Коя целувка?!...
-...
-...
-...хъмммм, със САМОТАТА, не помните ли?!...
-А каза ли си... името?!...
-ДА!...а вие и казахте, че чакате друга...

http://blueneo.blog.bg/photos/6240/original/002%282%29.jpg

понеделник, 6 октомври 2008 г.

- Аз съм Гейбриъл... /6/

усещане, обич, равносилно на мъка, течаща, потекла по напуканата ми длан, вечер с чаша, разкъсваща, моята последна Горгона, преди да нарисува, чиста ДЪГА, мигаш, и... какво се ражда с изгрева преди Луната, в буря развилняла, замръзналата, непокорна, огледална шир, уцелила ли е средата или нищото е произтекло, в отронване, преди момента, през спирала на нашето, така очаквано желание, за следващия ден, раждащ страхове, вълшебства нови...опс... НЕ!!! има само злокобни строфи, векове проклинат, пъкления АД!!! нима сме чужди, непокорни, виж ни колко весело...се молим, Луна изгрява, нова идва, три замират, четвърта ни руши, паралелно се изнизваме, губим ли разсъдък, аеее... бегай , стига ми пуши. не търся, не прощавам, не обичам, не мълвя... само искам, да си с мен, да ме обичаш, и да ме разбираш, макар разстояния да ни отвличат, да ни проклинат, някъде от седмото море... А ХАОСА , започнаха да сричат, и да мънкат разни люде, де не знаят, що си ти?!...НЕ ТЕ ЛИ ВИКАТ ...
-Гейбриъл!!!
... ти ли беше...
-... що ни пощади?!...

...поне ни пътя , посочи горчиво, да преглътнем мъката, преди те те отречем... а Габриел им рече...
-Трябвам ли ви, потърсете ме!!!...

... а те забравиха го вече... защото кланяха се , на някой друг...
отметна си качулката и гордо се изправи, за първи път откри снага, слънчевите очила, го скриха за момента, но усмивката му... тихо, бавно, заблестя...


























макар, че... маските му... разкриха, другата му... същина...


.


неделя, 5 октомври 2008 г.

на половин работен ден...



съдбата взимаше подаръците си
преди да ги раздава
и то... на половин работен ден
какво остана им
в живота си, да пропиляват
с чаши да събудят, изгрева...
поне това, не им отне
с мъка, прегръщаше ги през сумрака
с безсмислени въпроси по...глупави лица
растяха дните в правене на нищо
и капеха сълзите, за не запълнената празнина
а самотата, заличаваше ги
отнемаше им мислите
захвърляйки ги в спомени
с грохот в тишина
в безвремието, да крещят душите им
докато преглъщаха
остатъци с надежда
пулсираща едва, едва...
а те са горди
голи
боси
в битки се изправят, всеки ден
умират бързо
раждат се по...много
стига някой ЧУВСТВА!!!... да ги нарече...
















събота, 4 октомври 2008 г.

може ли да ОБИЧАШ ...

може ли да ОБИЧАШ ...
без причина ?!...
без да го казваш ?!...
без да прегръщаш ?!...
може ли да ОБИЧАШ ...
само защото ти липсва ?!...
защото го усещаш ?!...
защото си празен ?!...
може ли да ОБИЧАШ ...
от далеч ?!...
от вътре ?!..
от мъка ?!...
може ли да ОБИЧАШ ...
ако си егоист ?!...
ако си никой ?!...
ако Нямаш Мечти ?!...
може ли /просто/ да ОБИЧАШ ?!...
А /ми/ ?!...
...ако, имаш МЕЧТИ ?!...
ОБИЧАШ ли Истински ?!...

И!...Каква е разликата ?!...
Какво е усещането ?!...

Какво губиш, докато живота ти свършва ?!...

...може ли?!... да ОБИЧАШ ...

Само... защото, ОБИЧАШ!!!...?!...





сряда, 1 октомври 2008 г.

на тази, която ми показа къде са... подягодите ;)))


-Днес няма да ти разказвам, за един свят скрит в... подягодите...
-Няма да ти описвам и колко прекрасен... е той. Всъщност чудното е ...че съм влюбен в него с всичките му аромати и нежни отблясъци от играта на слънчеви зайчета, заобикалящи с магия мястото.
-Няма да мога да ти опиша, този колоритен свят и неговите обитатели... може би трябва да ги видиш.
-Аз се връщам в него, примамен от удоволствията раждащи трепетните усмивки по лицето ми. Щастливите сълзи, капещи едри по наболата ми брада с леко гъделче, пропълзяващо към напуканите ми устни... и онази еуфория, караща ме да се нося в пространството, разперил широко ръце с чувства летящи... към необятното спокойствие и наслада ...там в царството на скрития свят подягодите...
-Искаш ли да дойдеш с мен?!...
...хвани ръката ми. Не се страхувай! Много пъти съм ходил там. Знам пътя, ще те водя и ще бъда твоята несбъдната мечта...
-Затвори очи! ...тръгваме към тайната градина... там... подягодите!...

















тя...




...няма причини
от... изводи много....
да... обича някого ?!...
е... случва се да се влюби и да забрави грешките
да тръгне напред и сякаш очите й...
затворени от очакване
да ... прогледне най-сетне
а щастието й, да се усмихне...
така леко с ъгълчето на устните...
по-които иска да впие остатъците от желанията си...
и ... разтеглени в усмивка ...
да предизвикват изкушенията с поривите от съблазън
гледайки ги, с разкъсваща болка...
как други... ги обгръщат...
и ...
няма бъдеще
свършило е и миналото
настоящето си е тръгнало
и... останала висяща... с обичта си ... носи се някъде
само, че...
кой ще я обикне...
така разгърдена
показала чувства
напъпила устните си
ароматно предвкусила греха...
докоснала далечината
с мечти... заменила цяла вселена от усещания
изгубена в съмнения...

ми...аз
може би защото
така мога да обичам
без да ме е страх
че пак ще избягам
без да ме е страх
че пак ще съм аз... този, който съм ...когато истински... отново... ОБИЧАМ!...

Когато мечтите... се сбъдват...

Колко подвеждащо е отношението и предубедеността...









...и Изключително Приятно се почувствах... от изненадата на една изгряваща звезда или сбъдната мечта...

-А вие, какво почувствахте?!...

всичко е в ръцете ми...



всичко беше ръцете ми
стисках пръсти зажаднял за копнежи
като малък скъперник се борех в страховете си
да не изтечат моментите
а сълзите бавно идваха с нощите
и си тръгваха в блясъка на луната
обгръщаха сънищата ми...
пълзящи в краката ми
спъващи ме... в омаята й
а всичко беше в ръцете ми
с болката стискаща мъката
да продължавам да прощавам
да обичам
да бягам
а тя ме спираше с усмивката
докато сънуваше
разпиляла косата си върху лицето ми
бавно
тъмнината ме просмукваше
в миризмата на тялото й
в желанията
и бързащ да догоня деня
да го изпреваря
за да ме приеме нощта
загърнат от зелената трева
да й пазя съня
на моята единствена
Луна

и всичко беше в ръцете ми
пълни с вода
събрали отражението на моята душа
протегната нагоре
към една далечна мечта...


бой без правила.../3/

...след боя с възглавници... остатъците...
се носеха с... нежности...





...а възглавниците с вата и ...изкуствени материали...
...какви остатъци... оставят?!...

последното чувство...



Той... тичаше бавно в такта с мислите си, а коридора покриваше периферното му зрение с тъмнина и ограниченото взиране насълзяваше очите му, с остра ледена болка.
Всъщност сърцето му беше препълнено с чувства, от които едвам си поемаше дъх.
Не беше изморен от тичането, само леко го наболяваха устните от прехапването и малки облачета пара се изстрелваха през тях, все едно плюеше ненужните "малки неща"... и ги забравяше.
Искаше да излезе от този тъмен свят, но... винаги светлината в края му, го отвеждаше в нов по-тъмен коридор, някъде между мрака и непрогледните усещания на неговото съзнание.
Тичаше и си спомняше, как пръстите му разгръщаха косата й. Как неволно опираше бузата в мекотата на гърдите й. Посягаше напред с ръцете да хване усмивката й, но хващаше само мрака и коридора го отдалечаваше, докато поглъщаше остатъците на трепета му...
Тичаше, от много време с мисълта... как иска да я докосне.
Тичаше, към спомена си.
Тичаше, към очите й... в които потъваше с нежния й шепот.
Приятно се чувстваше обгърнал я щастливо и усмивката му, макар и напукана от вятъра, леко се прокрадваше почти незабележима.
Той... продължаваше да тича и не знаеше до кога...

Тя... тичаше някъде, но все повече мислите й я приближаваха към чувствата, които беше загърбила. Момента й на мълчание приключваше и искаше да крещи...
Да крещи заради всички и всичко...
Тичаше и гласът й, оставаше безмълвен, а косато и се разгръщаше плавно и се мяташе напосоки. Тялото и се носеше... като, че ли вятъра й помагаше да се движи фино и ефирно...
Тичаше, а пълзящите му меки пръсти по лицето й, затопляха желанията да ги усеща отново. Искаше да си припомни моментите, с които вечността се разделяше на мигове. Искаше да изхвърли всичко от себе си и тичаше... да ги разпръсне по пътя, докато остане "чисто нова"... за нови "малки неща"...

Той... тичаше и чуваше сенките, как го предизвикват да спре. Изкушаваха го с невероятно примамливи образи, но продължаваше... знаеше, че трябва да тича и ....

Тя... тичаше по тревата към... обичта, която никога не забрави и искаше да я изпита отново. С нови мечти, с нови усещания, с нови трепети и страсти...

Той... тичаше и започна да усеща празнината си. Знаеше как трябва да я запълни. Не му беше за първи път. Време беше да спре да бяга и да излезе в светлината. Но... продължаваше да тича за да бъде отново себе си, чист и нов за ...

Те... тичаха, надалеч един от друг... сякаш бягството, беше останало последното чувство в сърцата им...

бой без правила.../2/

След като играта загрубее...
последствията са неизбежни и.... непредвидими, но... за кого ли?!...