неделя, 12 октомври 2008 г.

-Подай ми ръка...





-Колко време имаме?!... Преди да станем щастливи....
-Ако си знаел защо ме чакаш, нямаше да питаш подобни неща...
-Искам, нещо от теб...
-...недей...
-Искам...
-СПРИ!...
-...до те обичам безумно, както преди...
-ТИ!!!Няма да се промениш.
-Мисля, че това искаш. Да си остана същия...
-НЕ! Искам да те срещна отново. Там на брега на морето...
-В някой друг живот?!...
-Защо?!...в сегашният, не става ли?!...
-Сегашният... е изгубен, сред дъжд от сълзи, капещи бавно от мъка и компромиси.
-Нима в теб има чувства и желания за промяна?!...
-Има съмнения и ...те ме карат да бягам.
-На... къде?!...
-Не зная, започна отдавна.
-Помниш ли какво ти казах?!...
-Всяка вечер, всяка сутрин...
-И?!...
-Живея, за да те обичам...
-Защо, не ми го казваш?!...
-Защото ме е СТРАХ.
-От какво, че ми липсваш ли?!...
-От това, че всеки ден трябва да го живея без теб...
-Ела при мен.
-Ще ме чакаш ли?!... там на брега, далеч от тишината на нощта...
-Ела...
-Бягам!Отново! ... дали този път ще уцеля посоката?!...
-Остави се на чувствата.
-Ще затворя очи... и ще дойда!
-...вече те виждам.
-Подай ми ръка...


Няма коментари:

Публикуване на коментар