петък, 10 октомври 2008 г.

Прекият път на госпожа Тод


Често се сещам за този разказ от Стивън КИНГ, особено при липса на време или закъснял за някъде.
Но... вчера, беше различно.
Не бързах.
Бях на точното място. В точното време... и с тази, която исках.
Въпреки всичко, под въздействие на други аспекти, преминавайки през купища недоизказани въпроси и тепърва задаващи се нови отговори, някъде подсъзнателно се изправих пак срещу този разказ.
Не исках да бягам отново и да търся нови преки пътища, по кратки от действителните разстояния. Просто нещо ме накара да се пресегна и да извадя книгата, от смачкващия натиск между тях.
Имаше и още нещо, което ме накара да открия на 6 страница въпрос, който зададох по рано през деня.
Учудване ли беше от моя страна или съвпадение ?!...
Едва ли е и подсъзнателно, при условие, че не съм отварял книгата от няколко години.
Какво е тогава ?!... Какво е това, което ме накара да го направя ?!...
Нима, някъде дълбоко в себе си помним всичко ?!...
Но... от прекалено бързото ни ежедневие... забравяме ли ?!...
... ми, забравям. Случва се. Не помня ненужни неща...


А как се получи, че зададох въпрос 8 часа, преди да го науча ?!...





По пряк път ли, открих в себе си ?!...


Няма коментари:

Публикуване на коментар