игра на думи...

отличителни белези: не много самотен
интереси: да тичам разсъбличайки мислите си срещу вятъра
мечти: ... да обходя синевата
желания: 2 бр. да спра да те чакам и да чуя шепота на гласа ти
цвят на очите: тъжни
устни: не толкова напукани
ръце: замръзнали от чаши с лед
тяло: не толкова перфектно
мисли: да спра да лъжа
самоконтрол: непостоянен
възбуда: трябва да проверя
сексуалност: загубена
любимо място: пясъка преди да го залеят вълните
нужди: да те гледам докато спиш
харесвам: да брой луничките по лицето ти, които се появяват само... когато те прегръщам в сънищата ти
потребност: да се боря със забраната да докосвам косата ти
усмивка: когато решиш със мен да спориш
замлъквам: увлечеш ли ме по въглени с ритъм нестинарски
играя: на любопитство сред жарава
мразя: ръцете да кръстосаш с поглед свъсен
обожавам: винаги да си доказваш правотата
слабости: много са, ти...
обещания: изпълнени, изпълнявам...
игра на думи: freckle
тайна: знам коя си

там някъде...

ако тишината има образ
и се преплете в съзвучие
с горчивината
на сливащите ни се устни
то грохота на мъката ми
пълзящ дълбоко в мен
би заглушил спомените
за последните ти думи
но това няма да е краят
а просто поредната надежда
рухнала под натиска на мечтите
и очакването й, ще ме препъва
усмихвайки ми се подло
зад ъгъла на огледалото
в дъното на мислите ми
там някъде
където умират бездните
на миговете ми
в които те обичам
желая
очаквам
и няма да е лесно
ще преглъщам
и пак ще съм
като буца хлад
в лъчите на утрото
с прилива
в очите ми

Сънища за Лунички в късното лято...

Сънувам, как те рисувам с думи...
Разчертавам косите ти с контури от вятъра, с разрошени масури обгърнали слабите ти рамене. Докосват влажно загорялата ти кожа, а Слънцето греещо се оглежда в сълзите по скулите ти.
Тъжна си.
Очите ти изпълнена с любов, преглъщащи мъката и скрито прехапваш устни, напоени с онова сподавено желание да ги целувам отново и отново.
Усещаш топлината на ръцете и галя извивките на гърдите ти, изпълващи тежко шепите ми. Погледа ти ме попива в обятията на синьо-пъстрите отблясъци на вълните.
Топлият ти дъх сливащ се с шума от разбиващия тътен в кея, е като миг завинаги останал с проникването на онова сливане на телата ни, запечатано кехлибарно в пръските на зениците ти.
Луничките по лицето ти появяващи се в късното лято, осеяно подчертават усмивката ти на лешниково-зеления поглед в който се загубих.
Там, някъде седнали на пясъка се наслаждавахме на губещите се очертания на кея в далечината на залеза...
Там на същото място в което стискаше пясъка между пръстите си... когато ме целуваше.
Там те открих и те загубих...

Там ще се връщам в залези, чакащ блестящи луничави отблясъци да ме обгърнат и потопят в мечтите на сънищата ми.
Там ще чакам да се събудя на пясъка, нарисувал лицето ти с изгрева да ме огрява със Слънцето...

И истински ще докосвам косите ти...

Сянката на чувствата ми...

В безброй хотелски стаи оставях по една частица от себе си. Крадях спомени от момента, а коридорите бавно ме поглъщаха в зората с мрак преди да си тръгна.
Слънцето ме посрещаше и запълваше празнините ми от тъга, заменяйки ги с изкуствени усещания изчезващи вечер в самотата ми.
Да!...това съм.
Онзи в края на бара с празната чаша. Опитвайки се да скрия очите си докато гледам в нищото. Стискам юмруци, за да не треперят пръстите. Преглъщам болката, преди да потекат отново сълзите ми.
Да!... и това съм.
Пропилял живота си в търсене. С множество следи от бръчки, скрити под побелялата ми брада. Напомнящи ми в огледалото, че съм все още там от където тръгнах.
Да!...търсех те.
Между много почернели ръце. В косите на безброй жени. В целувките с вкус на опожаряваща любов. Върху гърдите ми на които заспиваха уморени очите им.
Да!... не те открих.
Нито в чашите. Нито в спомените си. Нито в пътищата по които минах.
Оставях навсякъде следи от себе си, докато на края не загубих същността си. Превърнах се в нещо което вече не харесвам. Ненавиждам и мразя.
Може би, за това се опитвам с чаши да унищожа това което ми е останало.
Може би, ще успея.
Не зная.
Всъщност... никога не съм умеел да се доверявам и едва ли ще се науча чак сега. Но кой знае какво може да се случи.
Зная само... какъв е цвета на очите ти, когато те сънувам...