неделя, 15 февруари 2009 г.

Сянката на чувствата ми...

В безброй хотелски стаи оставях по една частица от себе си. Крадях спомени от момента, а коридорите бавно ме поглъщаха в зората с мрак преди да си тръгна.
Слънцето ме посрещаше и запълваше празнините ми от тъга, заменяйки ги с изкуствени усещания изчезващи вечер в самотата ми.
Да!...това съм.
Онзи в края на бара с празната чаша. Опитвайки се да скрия очите си докато гледам в нищото. Стискам юмруци, за да не треперят пръстите. Преглъщам болката, преди да потекат отново сълзите ми.
Да!... и това съм.
Пропилял живота си в търсене. С множество следи от бръчки, скрити под побелялата ми брада. Напомнящи ми в огледалото, че съм все още там от където тръгнах.
Да!...търсех те.
Между много почернели ръце. В косите на безброй жени. В целувките с вкус на опожаряваща любов. Върху гърдите ми на които заспиваха уморени очите им.
Да!... не те открих.
Нито в чашите. Нито в спомените си. Нито в пътищата по които минах.
Оставях навсякъде следи от себе си, докато на края не загубих същността си. Превърнах се в нещо което вече не харесвам. Ненавиждам и мразя.
Може би, за това се опитвам с чаши да унищожа това което ми е останало.
Може би, ще успея.
Не зная.
Всъщност... никога не съм умеел да се доверявам и едва ли ще се науча чак сега. Но кой знае какво може да се случи.
Зная само... какъв е цвета на очите ти, когато те сънувам...

2 коментара:

  1. целуни мечтата си Блу. ти си щастлив човек. колко ли нещастни са тези, на които, загубили вяра и надежда не са останали и мечтите... пази мечтата си чиста и тя ще оживее. ела

    ОтговорИзтриване
  2. ...то с моите напукани устни малко трудно целувам Мечтата си... ма понякога се случва и настава една веселба, че чак Щастието ни идва при нас да се посмеем заедно... и после пеем и скачаме във Фонтани дори в 02:00 през нощта... ма само, когато ме целуне МЕЧТАТА ми... иначе НЕ!!! хахахах
    ;)))

    ОтговорИзтриване