четвъртък, 19 февруари 2009 г.

там някъде...


ако тишината има образ
и се преплете в съзвучие
с горчивината
на сливащите ни се устни
то грохота на мъката ми
пълзящ дълбоко в мен
би заглушил спомените
за последните ти думи
но това няма да е краят
а просто поредната надежда
рухнала под натиска на мечтите
и очакването й, ще ме препъва
усмихвайки ми се подло
зад ъгъла на огледалото
в дъното на мислите ми
там някъде
където умират бездните
на миговете ми
в които те обичам
желая
очаквам
и няма да е лесно
ще преглъщам
и пак ще съм
като буца хлад
в лъчите на утрото
с прилива
в очите ми

Няма коментари:

Публикуване на коментар