вторник, 3 юни 2008 г.

за малките неща.../отново/




Косата ми се беше просмукала от влагата и падаше отстрани на очите, прикривайки болката затворена в тях. Само тези, които знаеха за нея, можеха да я видят зад добре прикритата ми маска на брадясал и леко усмихнат странник.
Всичко започна от прегръдката и чувствата, които исках да скрия, а може би ръцете й, просто бяха обръча с които ме обгръщаше и привличаше в нея. Думите й, в шепот се провлачваха с топъл дъх и едвам мислех за друго освен за това, какво изпитвам?!...
Какво получавам?!...
Но не и какво заслужавам.
Тишината ме поглъщаше и в тъмносиньото небе изгубих всички думи, с които можех да променя нещата.
А думите погълнаха самата тишина.
Показаха й трепета, а докосванията от спомените приближаваха, като талази и покриваха вече хълбоците пълзящи към гърдите ни...
Устните...
Очите...
Очите скрити зад поредните маски на разочарованието.
Премесени с носталгията.
И с надеждата за нови по щастливи дни.
Само качулката ми беше свидетел, колко пъти ставахме непознати на улицата и бягахме от въпросите за истината.
Скривах се в моите коридори между процепа на мрак и светлина и в унес следвах лъжите, сякаш живеех в тях, вместо да ги забравя.
А стълбищата ме изкачваха нагоре и между протегнатите ръце, дъждът покриваше лицето ми.
Усещах го в размяната на чувствата си и като, че ли понякога се превръщаше всичко на пясък.
Но... виждах лицето си леко пречупено и напукано, а тялото ми беше надвесено и го пазеше от вятъра да не го превърне в поредната дюна и след тава да го обезличи.
С търпение се раждаха сълзите ми, но винаги бях с извърната глава към стената.
Страховете да се изправя срещу тъмнината надделяваха, а през решетката на прозореца навлизаше само дневна топлина.
А исках повече. Исках да ме обгърне надеждата. Дълбоко в мен да напират чувствата и да започна да крещя.
С вик да се опитам да сътворя Красотата.
Като нежност носена от любовта. Дъга сред сини поля. Погалила протегнатата ми ръка. С падащи розови листа скрити в усещания от малките неща, а Щастието да ме прегърне на мига и да танцува с мен ръка за ръка...



Маските.../5/




По молба на Дре!
Връщам част от старите Маски с добавка от Hallia Venezia 2008 !
Ще пусна само тези, които са ме впечатлили с нещо сред множеството!
Надявам се да ви харесат!









































































Това е моят Фаворит от тази колекция!!!





kiss me, feel me, kill me...

Прозрачни мисли пълзят по кожата,
а ръцете се протягат в синя хлад.
Тъмнината крилете ми ражда,

но преплитат се, падам...
във вертикалния свят.
Докосват се в сблъсък
аз се обезличавам...
а душата ми с чувства сънува
... мечти.
Целуват се с блясък.
Изпълват с усмивки.
Убиват всичко...
Погалило ме в слънчеви дни...
А въздушните кули подпират небето
бялото слънце да обгърне
другото ми сърце.
Нима съм стъклен?!...
Нима не ми е студено?!...
Настръхнал се спускам, боли...
А ти, в...
...затворени очи научи ли се да виждаш?!...
Да спасяваш красивите мисли,
а след това да им вдъхваш живот.
Последна минута,
приближавам се...
Полусън,
миг...
Трясък.

Цял...
Ако можех
да съм отново ?!....
Пак бих скочил
в Пъстрооките ти дълбини...


До изгубения град на Мечтите...

До изгубения град на Мечтите...
-Как може да се стигне ?!...
Ми...
Започваш от малък.
Бягаш до най-близкото езеро да хващаш жаби.
Сам разбираш, че целувките не ги променят.
ТИ!!!
...Се Променяш и Продължаваш...
Опитваш се да намериш най-краткия път в гонка със секундите до своята Надежда.
Скриваш се в страниците на книгите.
Живееш наред с техните мечти.
И откриваш Красоти, нямащи нищо общо с живота който водиш.
И започваш...
Първо с малка мечта.
Да свикнеш.
После започват да скачат една през друга, забравяйки ги с главоломна скорост от развихрилото се въображение.
Преминаваш различни етапи в отношенията си хората и намираш безсмислените си мечти, че няма с кой да ги споделиш.
Откриваш, че Дисфория не е лудост.
Просто не се чувстваш добре в кожата си.
Тогава започва стихиино надпреварване със сами себе си... да доказваш, че не си А-социален тип.
Разбираш, че за това не му пука на никой.
Всеки по някакъв начин желае внимание.
Усъвършенстван вид.
Ново поколение Отношения.
Започваш и ти харесва.
Влагаш време и се закачаш със скочилите.
Насладата идва с първите чувства на еуфория от която имаш огромна нужда.
Адреналина те кара да се чувстваш жив и Дисфорията... е просто минало.
Живееш в друг свят.
Нереален.
Здраво стъпил на границата, която прекрачиш ли, всичко ще се срути.
И тогава се появява!!!
Тази, която търсиш.
Мечтите ти се завръщат отново, за да напомнят истинското ти Аз.
И като съвременен ИКАР разперил крила в страх Слънцето да не те погуби... влагаш чувствата си в един словоизраз с който запечатваш обичта и любовта си в едно.
Откриваш нуждата да летиш, като пеперуда към пламъка.
И с мечти замъгляваш опасността да изгориш.
Слънцето превръщаш в Луна.
Денят във Нощ.
И накрая сам падаш от високо.
С обгорени крила и Мечти.

Чак тогава можеш да тръгнеш по пътя на изгубения град на мечтите.
Пътеките ще ти открият грешките.
А ти трябва да съумееш да промениш желанията, преди да си се сгромолясал отново.
Може да...
Разговаряш с призраци.
Да..
Търсиш утеха в чашата.
Но..
Стените си остават сиви и празни.
А...
Слънцето те приканва в обятията си.
И...
Скачаш с нова надежда.

Разперил широко от восък мечтите си.

пиеса за четири ръце ?!...

Как си пиете кафето?!...

...с желание!
По навик...
...или защото ви... ?!...

Няколко идеи...По молба на Sowhat!!!





















































Фаворитите ми от тази колекция...