вторник, 20 април 2010 г.

да те поведе съдбата...

Тези, които ме познават знаят, че не обичам да ми задават въпроси. А госпожица Малки-Остри-Цици беше започнала да ме дразни. Нехарактерни подхвърляния и забележки, като закачки можеха да прелеят търпението ми, а аз съм търпелив... понякога.
Пиехме сутрешното си кафе и са надявах тишината да продължи. Беше прегърнала дългият си крак на стола и бавно лазеше из лаптопа. Новините явно не й бяха интересни, защото постоянно нарушаваше тишината.
Отхапах нещо наполовина от бутер тесто. Имаше вкус на вишна.
-Ти ли си ги правила?
-Да, правя и със сирене, кашкавал и с бекон или шоколад...
-На плика им пише ФОРНЕТИ?...
-Голям си детектив.
Стана кисела и се навъси. Явно примирие с целувка нямаше да има, което за момента напълно ме устройваше. Единственото нещо, което ме вълнуваше беше на няколко пресечки по надолу по улицата.
Макар напоследък да изпитвах любопитство и нужда от нея, интереса ми се изчерпваше със секс. Обичам секса и не го крия. И двамата знаехме защо се срещаме. Нямаше признаци за нещо повече, докато тя не започна да се държи странно. Първа крачка към отчуждение... Поне за мен.
Беше заместила една аптекарка, а сега може би щях да я заместя с една улична музикантка. Не зная какво ще стане. В природата ми е любопитството и общо взето не обичам да си губя времето.
От няколко дни ме водеше в едно ново заведение в един подлез. Обикновено ранният следобед е за среща с познати и приятели - време за кафе, което аз лично не обичам да го губя по този начин. Може би затова следобедното кафе го заменям с Бира. Светла. Студена.
Единственото ми притеснение беше, че бутилките бяха от малките и нещо не можах да им хвана бройката. Освен това - също й навъсеният поглед на госпожица Малки-Остри-Цици, че често си общувах със сервитьорката. А проблема беше в това, че се страхувах момичето с бирата да не би де не ме открие сред няколко то маси. Само какви страхове изпитвах.
Днес бях настроен някак войнствено. Може би заради нея, а навярно и тя го усещаше. Проблемите в краткотрайните връзки са неизбежни.
-Днес ми изглеждаш различен?
-Само малко, защо?
-Защото изглеждаш различен...
-Само да знаеш колко...
Усмихвах се. Но не на нея. В подлеза срещу заведението се бяха появили двете музикантки и настройваха китарите си. Вече няколко дни гледах пледоарията на следобедното им забавление.
За свое оправдание ще споделя, че едната въобще не ми беше по вкуса. Беше нисичка. За което винаги съм се чудел, как ниските хора са все сърдити. Като джуджетата. На всичкото отгоре имаше изпъкнали напред зъби, като цъфнала роза и всяка нейна усмивка оголваше венците и извън моите фантазии.
Преди години имах невъобразимо удоволствие с подобна персона. Всеки път по някакъв начин зъбите ни все се срещаха и накрай се отказах да я целувам. До момента в който не усетих засмукването й, на друго място прерастващо в нещо неописуемо и в неповторимо удоволствие пренасящо кръвта ми в друго измерение на чувствата.
Така, че бях ПАС по-принцип, но когато имах вариант да избирам - отбягвах "цъфнали рози".
Предпочитах приятелката и с масивни челюсти. Голяма уста през която можеше да мине и влак и ония наперени едри гърди щръкнали на пук на земното притегляне.
Госпожица Малки-Остри-Цици още първият ден, в който ги видяхме обърна внимание на този факт.
-Силиконче Малкия...
Наричаше ме "Малкия" въпреки всички мои опити да я оборя. Успявах всеки път, но явно тя влагаше нещо друго в смисъла. Май беше зареди разликата в годините.
Общо взето имах няколко дни да наблюдавам Щръкнали-Наперени-Цици и заключението ми, като не квалифициран експерт, че подобен род неща има в природата съществуват и по естествен начин. Но за сега не желаех да споделям мнението си до не изясняване на случая. Нали бях детектив...
А случая беше започнал още преди две дни. Оставах след "Малки-Остри-Цици" да си допия следобедната бира. Стисках зелена-малка-бутилка и отпивах студена-светла-бира. Слушах уличните музикантки и се усмихвах зад слънчевите си очила. Имаха интересен репертоар. Особено една песен на Васко-Кръпката, която вече два пъти им спечели по една бира. Сервитьорката с не особено голямо желание им ги носеше, но пък това и беше работата.
След известно време останах сам. Проблема с малките-зелени-бутилки беше почти решен. Смяна празна за пълна. И се наслаждавах на гледката фантазирайки си, какво крие певицата под широките си дрехи. Страхотна фигура?!...
-...няма БИРА-ааа, а сърцето ми...направо-ооо...СПИРА-ааа.
Усмихнах се когато очите ни се срещнаха. Вдигнах бутилката и посочих празните места на масата ми. Седях известно време сам и се опитвах да спечеля битка с погледа и усмивката й. След това се отказах, просто се наслаждавах.
Прикрита със спортен широк панталон, с множество джобове и бели гуменки на босо Converse, не успяха да скрият плавна й грациозна походка. Сякаш се носеше към мен и усмивката й, беше последното нещо, което наблюдавах, докато гърдите й, се люшкаха приспивно. И ми се искаше да заспя на тях - или около тях.
Ръцете й бяха големи с дълги пръсти, нормално къси нокти в огнено червено. Посегнаха и без да ги затрудни вдигнаха двете зелени-стъклени-бутилки. Обичам жени с големи ръце. В тях не само ръцете са големи. Правя асоциации с други неща. Като например с душа...
-От теб ще стане прекрасна певица!
-Аз съм Прекрасна Певица!...
Мога да кажа, че беше брюнетка и че косата и беше малко над раменете, нито къса нито дълга и - чувствах превъзбуда. При мен земното притегляне беше в пълна сила и кръвта ми се събра само на едно-единствено място което позволяваше това.
Един тънък гласец в главата ми нашепна -Пази се от "Щръкнали-Наперени-Цици"..., но не му обърнах внимание.
-Къде се изгуби русокоска с Малките Цици?
-Изплаши се от теб.
Известно време се наблюдавахме, сякаш всеки беше хванал по един микроскоп и търсехме пукнатини в другия. Само дето бяхме усмихнати. Ако има значение де.
Джуджи със "цъфнали рози" се беше телепортирала до нас.
-Може ли да ти я отнема за малко, някой иска да я поздрави?
-Естествено, освен ако този Някой не иска да поздрави и мен?
Джуджи се нацупи. Обикновено така влия я на другите, но "Щръкнали-Наперени-Цици" ми се усмихна отново и двете ми обърнаха гръб и се отдалечих и ме оставиха сам, за да размишлявам над нетактичното си поведение.
Допих малката-зелена-бутилка и се изправих. Две усмихнати очи ме дебнеха. Една усмивка ме приветстваше. Един показалец се вдигна и ме привика.
А аз се оставих да ме поведе съдбата...

неделя, 18 април 2010 г.

за 5 секунди...

Този път нямаше да може да се съблече за по-малко от 5 секунди. Последният път беше през лятото и прохладният вятър от към морето едвам раздвижи тежкият горещ въздух, полепнал по потните ни тела.
Беше само по тънка рокля, с почти невидими презрамки, едвам прикриваща повдигащите и се остри и малки гърди. Нямаше сутиен и в солидарност с този факт - беше с миниатюрни прашки.
Слабото и тяло, дългите крака, и онова привличане в необяснимо усещане цяла вечер, възбуждаха в мен не само въображението ми. Мога да сравня с метафори състоянието си ясно и точно, но едва ли ще мога да кажа нещо повече от това, че я желаех.
-Харесвам те!
-Зная, че ме харесваш...
Гласа и беше всичко друго, но не и неприятен за слушане. Мек, топъл, проникващ. Още не се бях усетил и бях започнал да го поглъщам, докато бавно обхождах тялото и, а в мен пълзеше похот с невъобразими последици.
С чаша бяло вино в ръка се опитваше да разхлади гласа си, който сега ми се струва, като пламък от някой там кръг на ада. Моята чаша със светла бира пасти да яде в опита ми да разхладя настъпващата вечер.
Беше рано и бара още не беше започнал да се пълни. Слънцето залезе и красивата гледка се отрази в огромните и очи. Продължаваше да ме омайва като Сирена с гласа си и да запълва огромните ми празнини от познания, които някак си бях забравил за момент в нейно присъствие.
Май се бях влюбил, от което ми стана приятно, не само на душата. Разглеждах тялото и. Събличах без да се затрудня роклята и, за по-малко от 3 секунди и усещах дългите и крака обвити около мен. И то още докато бяхме на бара, а климатика не се усещаше, че работи.
Пръстите и на краката се раздвижиха. Съвършени, и ми се прииска -
ъъъ... не си мислете глупости или с перверзни мисли да обливате момента, просто чехлите и, бяха в синхрон със всичко друго, което исках да отнема от нея. Също и от себе си.
По-късно още докато си свалях слънчевите очила, тя се беше освободила от роклята с едно движение и беше изритала на някъде чехлите си. Едвам успях да затая дъх при вида на гледката, а доста гледки съм виждал. Трениран съм в това отношение и поддържам форма доста често, но... изгубих дар слово и усетих топлите и устни потапящи ме във вкус на басейн от вино и букет на сладост с онзи привкус на нещо тежко и в очакване да се случи нещо лошо.
Винаги съм бил скептичен в отношение на краткотрайните връзки и може би затова не обърнах внимание. А май трябваше да бъда по-внимателен. Кризата настъпва след третия ден...
Оставих се на момента и май моя вкус на студена светла бира са завърна разхлаждащ мислите ми с докосванията й, уж неволно. Тая игра я зная. Но се оставих да ме поведе в резултата.
Само какъв съм станал, не можеш ме позна отстрани.
-Искаш ли да се махаме?
Кимнах и след секунда усетих как пръстите и се впиха в моите. Отдавана не ми се беше случвало. Естествено се държах добре и от арогантността ми и лошото ми държание нямаше и помен.
Сега след няколко месеца, едвам прикривам усмивката си всеки път, като си помисля за нея. Отново имах чувството, че ще се случи нещо лошо.
Притесненията ми ще се изпарят веднага щом я докосна и напразните усилия да спра да се измъчвам, ще се слеят с устните и, в онзи невъобразим момент на възбудата с който запълвам миговете докато заспя.
И тя се появи, така като беше обещала. Само че имаше един малък проблем, който не бях предвидил.
Беше със широки спортни панталони, много тясна и прилепнала блуза с дълбоко деколте разделящо на две малките и остри гърди на една стара игра - разделяй и владей - и аз нямах нищо против да се включа отново в нея. И единственото ми притеснение беше, че този път нямаше да може да се съблече за по-малко от 5 секунди. Трябваше да и помогна. А тя после на мен. Нали съм притеснителен и като нищо ще взема да се объркам нещо.
Но не се обърка нищо. Тя е стриктна - почти толкова колкото - аз не съм. Но това е друга история...

събота, 17 април 2010 г.

патоген-мутант

никога не успявам да си тръгна навреме
струващо ми тревоги
печал
малко откраднати сънища
нови надежди
частици спомени и време...
време в което се връщам назад
търся скрити докосвания
неизказани сливания
прониквания от чувства
заслепяващи всяко забавяне
превръщащо в инат възможността ми
да постъпя правилно
а аз не постъпвам правилно
дори са ме плашили с луда крава
отказвал съм експериментални ваксини
положението Не се е влошавало
влюбвал съм се пак
също толкова бързо съм разлюбвал
патоген-мутант
и нищо, идва утре
идва ден в който ще забравя някой спомен
специален
и хубавото е, че няма да помня кой е
ще бъде празно
ще размахвам ръце
в тишина
и ще се чудя
тези капки, нежно докосващи с топлина
какво са
тайни ?!...
скрити сред сини цветя
бездни
лъжи
ще ми липсва ли
ако сънувам очите и
а как ще зная
нали съм ги забравил...

а сега сънувам
но... не зная коя е
с лешникови очи
значи ли, че съм я забравил ?!...

събота, 10 април 2010 г.

а може би се изплаших...

днес
15:35
Константин Величков
срещу сладкарница НЕДЕЛЯ
през трамвайните линии
малко след Сливница, посока нагоре към затвора
черни дънки
бяла блуза
черно яке
вятъра разрошва косите й
странно толкова секси ми се стори, че затаих дъх
Сссекси...
много секси
поисках да й се обадя
да я видя
да и се зарадвам
тогава се сетих за последният ни разговор:
-"Може да ми се прииска да те срещна"...?!
-"А аз пак, мога да не искам да те срещна..."

винаги съм я харесвал
и с нищо не бях заслужил подобно отношение
ако си призная, че изпитах желание да правя секс с нея/на момента/, няма да излъжа
нещо отвътре в мен се пробуди и колкото и да го мислех...
...бях сигурен, че това няма да развали приятелството ни
но само си го мислех

подминах я
беше толкова красива,
сссекси...
усмихната...
сигурно тази нощ ще я сънувам
напоследък - често ми се случва
може пък днес да съм направил грешка
но... това е защото, все още не мога да определя дали я обичам
или просто съм любопитен...

тези дни ще разбера
а може и следващият път да бъда мил с нея
тя го заслужава
дори повече, отколкото мога да си представя...
и уж имам богато въображение ?!...

а може би се изплаших...