а ръцете се протягат в синя хлад.
Тъмнината крилете ми ражда,
но преплитат се, падам...
във вертикалния свят.
Докосват се в сблъсък
аз се обезличавам...
а душата ми с чувства сънува
... мечти.
Целуват се с блясък.
Изпълват с усмивки.
Убиват всичко...
Погалило ме в слънчеви дни...
А въздушните кули подпират небето
бялото слънце да обгърне
другото ми сърце.
Нима съм стъклен?!...
Нима не ми е студено?!...
Настръхнал се спускам, боли...
А ти, в...
...затворени очи научи ли се да виждаш?!...
Да спасяваш красивите мисли,
а след това да им вдъхваш живот.
Последна минута,
приближавам се...
Полусън,
миг...
Трясък.
Цял...
Ако можех да съм отново ?!....
Пак бих скочил
в Пъстрооките ти дълбини...
Няма коментари:
Публикуване на коментар