вторник, 3 юни 2008 г.

До изгубения град на Мечтите...

До изгубения град на Мечтите...
-Как може да се стигне ?!...
Ми...
Започваш от малък.
Бягаш до най-близкото езеро да хващаш жаби.
Сам разбираш, че целувките не ги променят.
ТИ!!!
...Се Променяш и Продължаваш...
Опитваш се да намериш най-краткия път в гонка със секундите до своята Надежда.
Скриваш се в страниците на книгите.
Живееш наред с техните мечти.
И откриваш Красоти, нямащи нищо общо с живота който водиш.
И започваш...
Първо с малка мечта.
Да свикнеш.
После започват да скачат една през друга, забравяйки ги с главоломна скорост от развихрилото се въображение.
Преминаваш различни етапи в отношенията си хората и намираш безсмислените си мечти, че няма с кой да ги споделиш.
Откриваш, че Дисфория не е лудост.
Просто не се чувстваш добре в кожата си.
Тогава започва стихиино надпреварване със сами себе си... да доказваш, че не си А-социален тип.
Разбираш, че за това не му пука на никой.
Всеки по някакъв начин желае внимание.
Усъвършенстван вид.
Ново поколение Отношения.
Започваш и ти харесва.
Влагаш време и се закачаш със скочилите.
Насладата идва с първите чувства на еуфория от която имаш огромна нужда.
Адреналина те кара да се чувстваш жив и Дисфорията... е просто минало.
Живееш в друг свят.
Нереален.
Здраво стъпил на границата, която прекрачиш ли, всичко ще се срути.
И тогава се появява!!!
Тази, която търсиш.
Мечтите ти се завръщат отново, за да напомнят истинското ти Аз.
И като съвременен ИКАР разперил крила в страх Слънцето да не те погуби... влагаш чувствата си в един словоизраз с който запечатваш обичта и любовта си в едно.
Откриваш нуждата да летиш, като пеперуда към пламъка.
И с мечти замъгляваш опасността да изгориш.
Слънцето превръщаш в Луна.
Денят във Нощ.
И накрая сам падаш от високо.
С обгорени крила и Мечти.

Чак тогава можеш да тръгнеш по пътя на изгубения град на мечтите.
Пътеките ще ти открият грешките.
А ти трябва да съумееш да промениш желанията, преди да си се сгромолясал отново.
Може да...
Разговаряш с призраци.
Да..
Търсиш утеха в чашата.
Но..
Стените си остават сиви и празни.
А...
Слънцето те приканва в обятията си.
И...
Скачаш с нова надежда.

Разперил широко от восък мечтите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар