петък, 31 декември 2010 г.

Синдромът на Естета

можеш да затвориш очи и да усетиш:
-полъха на сияйната нощ
-мекотата на шума
-безкрайният шепот на листата
-топлината на изгрева

и можеш и да се втренчиш в него, като:
-пясъчна дюна, обгърнала последният дъх
по пътека, водеща към измислена мечта
-светлина, танцуваща в плясъка на всяка вълна
със целувка, отнела всяка свобода

да можеш да се опиташ да забравиш:
-първият си страх, щастлив празник
-първата си дума, обич
и в хаос да се сблъскаш с емоциите на копнежа
заливащ с похот всеки миг

можеш да затвориш очи и да усетиш тези неща
а можеш... и да си сложиш слънчеви очила
защото има толкова много красота
която с годините става все по-хубава

а всеки от нас се превръща в естет
/по един или друг начин/
любещ всичко изящно/прекрасно...