вторник, 20 януари 2009 г.

Ако ДНЕС!!!...беше днес...

Днес! Днес видях най-красивите очи... кехлибарен цвят на пъстро-златистото преливане до маслинено зелено с облачета от цветове на кестени и мънички неузрели лешници.
Днес! Днес видях най-прелестните устни по които така дълго желая да впия моите напукани устни и да усетя полепналата тръпка по тях докато прогарят болката ми със сълзи стичащи се от очите ми.
Днес! Днес видях косата й! Тази която ми беше забранено да докосвам. Да прокарвам сред масурите й пръстите си и да вдишвам аромата й. Да я галя с дъха си и да обгръщам в дланите си докато я целувам...
Днес! Днес е най-щастливия ми ден от няколко години насам. Ден в който открих нежността в образ и изпитах истинска тръпка от докосването на очите ми докато галех снагата й.
Днес! Днес е деня в който очите й ме видяха... или поне това усещах докато потъвах в пъстротата им завинаги...
...ето това е само една частица от първия миг, а след това времето спря и се влюбих за последен път.
Днес!... моста остана сред вълните и... чака. Там далеч сред мечтите...

вторник, 13 януари 2009 г.

да олицетвориш събуждане...

блу
в мъглявина от мрак
опустял пропуква земята
реките пресъхват
а тревата каменна само е
сянка
от тъга по стените която
тягостно
вали

блу
незабелязано спи
под заровени спомени
шепнещо минало
а земята залива под слънчеви
или може би
сини дни
в недочакани думи
на забравена вече
жена

блу
поглъща вода
и говори
с всяка капка кънтяща
в дъжда
и разпитва
за коридорите в себе си скрит
забулен от тайни на дълбоката
тишина

блу
дълго слуша
и слива се в шум
за всяка нова и истинска
синя река
щом прелива в изгрева
от събудената си за
начало
душа

замъкът блу

е отворен тъмен и тих
и се радва
на полъха
с онази прегръщаща
нежност
и проникваща
топлина
събуждаща го отново
с нечие докосване
и нови мечти


събота, 3 януари 2009 г.

когато, ме обичаше...

отново, те мразя
далечна си, толкова
мълчим, понякога
губя те, винаги
не изчакваш, да ме обвиняваш
грешим ли, заедно
бягам, нападаш ме
тягостно, плачем
проклинаме, тихичко
крием се, заедно
търпим се, от обичане
а всъщност, морето те заглушава
а аз пък, пак скитам се
и тегли ме, все към усещане
и спомням си, моменти
когато, ме обичаше...