вторник, 20 януари 2009 г.

Ако ДНЕС!!!...беше днес...

Днес! Днес видях най-красивите очи... кехлибарен цвят на пъстро-златистото преливане до маслинено зелено с облачета от цветове на кестени и мънички неузрели лешници.
Днес! Днес видях най-прелестните устни по които така дълго желая да впия моите напукани устни и да усетя полепналата тръпка по тях докато прогарят болката ми със сълзи стичащи се от очите ми.
Днес! Днес видях косата й! Тази която ми беше забранено да докосвам. Да прокарвам сред масурите й пръстите си и да вдишвам аромата й. Да я галя с дъха си и да обгръщам в дланите си докато я целувам...
Днес! Днес е най-щастливия ми ден от няколко години насам. Ден в който открих нежността в образ и изпитах истинска тръпка от докосването на очите ми докато галех снагата й.
Днес! Днес е деня в който очите й ме видяха... или поне това усещах докато потъвах в пъстротата им завинаги...
...ето това е само една частица от първия миг, а след това времето спря и се влюбих за последен път.
Днес!... моста остана сред вълните и... чака. Там далеч сред мечтите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар