вторник, 28 август 2012 г.

***

Колкото повече ти липсва някой,
толкова повече го Обичаш...
Представи си, ако никога не си го виждал,
а цял живот си го чакал...

...колко ли ще ти липсва ?!...

понеделник, 20 август 2012 г.

За едно забравено усещане...

Не искам живота ми
да е Перфектен,
за да е Прекрасен
но може да бъде,
ако всеки ден
започва от там,
кадет съм.
Използвам това,
което имам
и правя това,
което мога,
за да съм
Щастлив и Усмихнат.
И един ден,
когато се обърна,
ще кажа:
-Имах един невероятен и изпълнен с емоции и удоволствия живот, 
който не бих заменил за друг...

А в момента съм
един Усмихнат и
Щастлив човек...
...и живота ми Не е Перфектен,
но го харесва, такъв какъвто е...
и чувството е Прекрасно !...

неделя, 5 февруари 2012 г.

Все още съм blue...

В неделя сутрин все нещо ми липсва. Ранното ставане през седмицата съвсем ми е сбъркало биологичния часовник.
Смених кафето с чаша бира, чета чужди блогове и се чудя защо съм спрял да попълвам моя 2 години?

Истината май е - че съм се променил. А дали?!...

С дънки на босо в стара синя тениска с полу-изтрит надпис се въртя в кухнята. Разговора от вчера ме върна към едно мое старо аз от преди 3-4 години. Бях различен и ми харесваше да бъда такъв. А ако мога да се върна назад, какво бих променил?!...
-НИЩО!
Ще запазя всичко, както си беше... ама Всичко.

Поклащам се леко в такт с Gwen Stefani и имитирам John Travolta с танца му в Pulp Fiction...

И...
Този мой блог ме научи да не се чувствам виновен за чужди мисли, глупости и надежди. Да не се обвинявам, когато не оправдая чужди очаквания. Да не се мразя, че за известно време няма да бъда обичан и да обичам.

А какво значи да те Обичат?!...

Да се самонаранявам от това, че не съм казал или направил това, което са очаквали от мен.

Че не е справедливо - да правя компромис със себе си в името на безумни и обречени "връзки".

Да накарам някой - да се чувства добре, за сметка на моето страдание от това, че изричам "благородни лъжи".
Благородни или не, те са си лъжи.

Стига толкова. Това не е моят начин.
От сега нататък ще използвам думичката АЗ, без да се колебая.
Аз Обичах, много и безумно, но ми омръзна.
Причини - гореизброени...

Сега мога да кажа, че се радвам, че съм се променил и не съм старият blue.

Но все още съм blue...

Обещах...

... че когато порасна ще напиша едно любовно писмо.

Днес го написах!...

/...и го прибрах при останалите в кутия за обувки/.

А сега обещавам да потърся по-голяма кутия!...

3 жени и едно обичане...

горещата рядко се среща
напоследък е на изчезване
не търси перфектност, просто съсипва всичко в мен
оставя ми белези с обещания за още
не се интересува от мен, просто знае къде съм...

страстната е с остри зъби
след нея безпорядък и хаос
меки и потъващи устни с вкус на червено вино
и отворени поглъщащи очи
краде нощите наполовин, оставя ми червило на бузите
и тя не се интересува от мен, но знае къде съм...

нежната ухае на карамел, устни с вкус на кафе и бисквити
пръстите й, докосват нежно утрините
събужда с целувка тъмните ми очи
в усмивката й, потъвам замечтано
сърцето й, тупти с любов
прегръщам сгушено тялото й, а неделята бавно заобикаля събуждането ни...

а как можеш да накараш Една жена да бъде гореща, страстна и нежна?!...-зная:
-...с много Обичане...

събота, 4 февруари 2012 г.

another...

сънувам мека топла вода
бавно устните ми обгръща
не зная чувство ли е
но и жажда не е
или спомен
изпразнен от самота
запълнен от пропуснато изживяване
и как да намеря разстояние
до очакван поглед
потопен с тишина
в която сълзите ми се губят
а днес
днес сълзите си отново ще събера
през напукани шепи от студ
като топла вода
щипейки с болка
отново към очите ми ще се влеят
а имам ли нужда отново от тях
след като се събудя
дали ще зная