неделя, 29 юли 2007 г.

Хаос...

Погледнах я, беше свалила слънчевите си очила и очите и изглеждаха по-големи. Напрежението в тях беше разширило зениците и. Стоеше само на два метра от мен, но видях в тях всяко зелено петънце. Вятърът обърна косата и назад и откри красивото и лице. Една веничка леко изпъкна на слепоочието и тя прехапа неволно устните си. Бях и обещал, стигнем ли до тук, че ще го направя. Сега стоях на ръба, разперил ръце встрани. Поех дълбоко въздух.
Не скочих, само леко се наклоних напред и тялото ми започна да се повлича в празното пространство. Гравитацията ме пое. Видях в очите и да преминава вълна от страх. Въздухът започна да изгаря гърлото ми в раздираща болка от това, че крещях, докато пропадах. Единственото нещо, което чувах, беше свистенето на въздуха във вятъра, който преминаваше под моста. Скоростта, с която се приближаваше земята, взриви тялото ми в адреналин. Ръцете ми се движеха безразборно, опитвайки да хванат въздуха. Усещането беше за страх, който прерасна в Ужас. Обзе ме и не можех да си поема отново въздух. Единственото, което мозъкът ми виждаше, беше усмивката и.
На около тридесетина метра до земята паниката ме завладя. Издишах в крясък всичкият въздух от тялото си. Борех се за глътка и като че ли стопяващите се метри нямаха никакво значение. Нямах контрол над нито една част от себе си. Всичко беше въпрос на миг. Успях да затворя очи и да поема въздух.
В този момент тялото ми започна да спира. Рязкото забавяне изведнъж за около пет-шест метра с тази скорост, ме накара да изхвърля въздуха отново от белите си дробове. Все едно някой ги стисна с ръце. Увиснах и започнах да се връщам нагоре. Ускорявайки, ластикът ме хвърляше назад към пространството. Еуфорията и напрежението изстискаха всяка капка сила от мен. Отпуснат, размахвах ръце и се смеех хистерично в паника.
Усещането за скок от мост на 120 метра с бънджи беше възбуждащо. Нямах реална представа за времето, в което изминах разстоянието, но всеки един момент, който изпитах, мина под формата на Ужаса. Оставих се на чувствата, които ме изгаряха. Изпитах невероятно удоволствие.
Това нямаше да се случи, ако не бях отворил писмото в пощата си по-рано сутринта. Нищо не предвещаваше последвалите действия. Хаосът, който ме завладя докато чета, ме накара да копнея и нищо не можех да кажа, без да си призная, че тя ме изкуши, а аз не успях да и устоя.
Срещата беше едва след 30 минути. Нямах време да се приготвям и да мисля дали искам да отида. Навлякох тениската и едвам подскачайки на един крак, се набутах в спортните бермуди, без да успея да падна. Натъпках всичко по страничните джобове. Взех слънчевите си очила и нахлузих маратонките. Слизайки по стълбите, успях да си закопчая колана и изхвърчах, спирайки първото такси.
На бензиностанцията слязох и се огледах. Нямаше такава жена с такова описание. Снимката, която бях видял, беше стара и по нищо нямаше да мога да я позная, дори да седеше пред мен. Завъртях се да влезна вътре и да взема кафе. Явно я бях изпреварил. Въобще не ми мина мисълта, че може да не дойде. И тогава почти щях да се сблъскам с нея. Тя ми се усмихна и ме прегърна. Брюнетка. Малко по-ниска от мен. Перфектна. Съкровище.
Взех чашите с Айс-кафето и се завъртяхме към колата и. Климатикът работеше. Уредбата се включи и за първи път чух уникално по рода си смесване на Фламенко с електронна музика. Лек и мелодичен стил на chill-out. Веднага се влюбих в тази музика и не спирахме да приказваме докато звучеше. Сякаш се съревновавахме в надприказване.Бяхме нервни от възможността, че всичко може да се провали. Бавно се оглеждахме и пътувахме.
Когато се качихме на магистралата и скоростта се увеличи, всички коли изоставаха в дясно. Погледнах я отново. Беше много по-красива, нежна и лъчезарна. Желаех да я докосна, да вдишам аромата и. Исках да се доближа и да се притисна с целувка към нея в прегръдка. Бях по-висок. Щеше да се надигне на пръсти и щях да я повдигна към себе си. А смеха и... беше звук, който караше тялото ми да трепти.
Безразсъдно се шмугваше във всяка празнина между колите, огласяна от изоставащи клаксони, без да намали скоростта, продължавахме да задминаваме всички. Този тип каране я караше да сияе. Лицето и беше весело. По детски усмихнато. Отпуснах се на седалката без грам притеснение, че тази жена се появи, като Хаоса в живота ми.
И всичкото това нямаше да се случи, ако не и бях написал преди няколко дни съобщение. Закачката беше Явна и Арогантна. Бях се научил да провокирам и това даваше резултати. А сега пътувахме към нещо, в което сам се набутах с голямата си уста.
Имах желание да скоча с бънджи и си търсех с някой да отида. В средата на лятото всичките се бяха покрили и пръснали. Реших да потърся алтернатива в сайт за запознанства. Намерих това, което търсих и след 10 минути и изпратих съобщението, без да съм сигурен какво ще последва. И след това настана Пълен Хаос...
Стигнахме до отделения участък. Пропуснаха ни в оградената зона и се отправихме към организаторите. След като наблюдавахме няколко скока и се самонадъхвахме взаимно, двамата се включихме и започнаха да ни подготвят...
Три часа по-късно, последвалите бързи събития ни захвърлиха с невероятна скорост във най-невероятния Секс. Изпълнен с огромни количества адреналин, останал в телата ни. Изживяването беше Неописуемо. Имах чувството, че продължавам да пропадам и летя, докато прониквах дълбоко и се отдадохме изцяло на удоволствието.
Няколкото дни, в които изкарахме заедно, бяха най-силното ми преживяване през последните години. Сега в прохладата на климатика и пълната чаша с лед и водка се наслаждавам на chill-out музиката и спомена от тръпката. Преглъщам със затворени очи и се отдавам на преживяното от Адреналина, Секса и чувствата.
Завъртях се да проверя пощата си. Мигаше едно получено съобщение. Усмихнах се и потръпнах. Прехапах устните си в леко желание от това, което видях. Адреналинът инстинктивно ми се повиши. Напрежението в края на пръстите се разпространи по цялото ми тяло. Отпих водката и отворих писмото от жената, която разтуптява сърцето ми. Мислите ми се разбъркаха в усещане за вълнения и желания...
Защото ТЯ е... Хаоса...

Малките неща...2

-Защо си толкова Арогантен, Самодоволен и Груб?
-Ти от къде разбра това, след като се познаваме от 15 минути...
-Не от 30 минути сме заедно, а ти едва преди 15 започна да говориш.И защо? Да не те е страх от тъмното?
-Не.Просто исках да знаеш, че някой има с теб...и...
-Какво "И"...
-От къде имаш това мнение за мен,след като сме се засичали само по коридорите и в...асансьора?
-Виждала съм те.Чувам хората какво говорят.Наблюдавах те...
-Защо? Какво толкова интересно има в мен?
-Някои Харесват Лошите Момчета...
-Ти ме харесваш?
-Да!... но по скоро имам нужда от необвързваща връзка и секс, докато намеря този когото търся...
-Но...
-В различни етажи работим но сме почти колеги, ти си сам аз също...Защо не?
-... да знам, всяка сутрин те изчаквам в кафето за да се кача с теб в асансьора и да видя как си облечена и да усетя аромата ти...
-Защо...
-...ми може би ,има нещо в теб което ме привлича неудържимо...
-И затова ли мълча...15 минути...Лъжеш...
-Ти какво си мислиш, че съм това което виждаш в костюма и вратовръзката ...и че наистина съм гадняр... може би това е инстинкт за самосъхранение... по лесно е когато никой не очаква нищо от теб и всички са свикнали с грубостите ти, така продължаваш без да даваш надежди на някой...
-Страх те е...
-От какво...
-Знаеш ли?...Започвам да те харесвам, различен си...
-Да днес съм със Синя Риза и ...изглеждам по мил...
-Не!!! Не виждаш в тъмното как ти се усмихвам...
-Усещам веселата нотка на гласа ти...това е достатъчно...
-Една вечер те видях в един бар. Тогава те пожелах за първи път.Беше по нова година и Коледната атмосфера и коктейлите си казаха думата...
-Да и аз те видях, не беше сама...
-А ти беше с една Брюнетка...
-Падам си по брюнетки...какво друго видя...
-Беше много мил с нея...исках така да се отнасяш и с мен цял вечер...
-На свещи и вино пред камината...
-Ти си Романтик? Не мога да повярвам! Къде се кри толкова време и не се обади?
-Бях тук, до теб в асансьора...
-Не, преди това... Преди да спре тока... Преди Вчера... Преди Месец... Преди...
-Искаш ли да изпием по чаша вино довечера? Можем да започнем от някъде...
-Това среща ли е? Какво направи? Да не би да седна на пода?
-Да. Искаш ли да седнеш и Ти? Има място и за теб.
-Нали ме видя? Със светла къса пола съм. Как?
-Вдигни я нагоре. Кой ще те види? И ела седни в мен.
-Ставаш все по нахален? Подай ми ръка.
-Спри да се смееш и мърдаш, че се възбуждам.
-Ти беше възбуден още преди да седна в теб!
-Облегни се на гърдите ми и спри наистина да мърдаш.
-ХАРЕСВАШ МЕ?
-Някои харесват лошите Момичета...а си и ...Брюнетка.
-Сваляш ли ме?
-Искаш ли?
-Ти го правиш, не мога да повярвам?
-Защо?
-Не го очаквах! Но ми е приятно!!!
-Какво ще кажеш да се върнем към Необвързващия секс...
-Довечера съм заета.Имам служебна среща до късно.
-А за уикенда? Има една вила в планината! С Камина?
-Изкушаваш ме! Какво друго има?
-Тишина, свещи...вино...
-Много си гаден!
-На твоите услуги!
-Но, има още нещо? Кой купува кола преди да я пробва?
-Когато свършиш довечера ми се обади! Да пием по нещо?После ще ти дам адреса.
-Ми...Ако не дойда?
-Тогава защо сега така дяволито ми се смееш в ухото?
-Наслаждавам се на преимуществото си.
-От това че седиш върху мен ли?
-Да от това, че те накарах да ме пожелаеш...
-Да!!!...Майка ти се обади докато беше в банята. Иска а заведем близнаците следобед.Купила им е подаръци и иска да преспят там?
-Много ги глези...
-Те я Обичат!
-И ти я Обичаш! Мръсник...
-Иначе нямаше да се оженя за теб!
-Купи хубаво вино и свещи! Имаме повод да празнуваме!
-Какъв?
-Обичам те и ...си купих онова бельо, което ти хареса онзи ден в магазина...
-Много... си лоша! И те Обичам!

The blue dream

.
.































11-09-2006г.

...пътят,по който те търся...

Зарових своето безразличие надълбоко и си навлякох терзанието, отправих се по нанадолнището да потърся изгубеното си веселие. Знаех, че си го захвърлила и ми беше интересно да видя в какво състояние се намира...
Аз не съм този когото чакаше и не съм и този за когото танцуваше, нито видение от нощната тъмнина, камо ли безумието на лудостта. За теб господар на сънищата бях но те оставих ...Нецелуната. Бях с теб и дълго те гледах увиснал от къщата на вятъра...
Сега търся всяка сутрин дланите ти в пясъка, отпечатали част от денонощието и се надявам, че в остатъка от време ще ти покажа, кое ме накара да направя всичките тези грешки. А грешки имаше и ти беше предупредена, но ми обърна гръб и ме хвана за ръката. Пое с мен по наклонената пътека, която ни отведе до споделянето на мечтите и желанията. Превърнахме ги в докосвания от думи, а с телата си греховно преминахме границата на безвремието, скрита и чакаща малко по малко да ни открие истината. Очаквахме завръщане и там да превърнем любящите си моменти в прегръдки и капризи. Така желани и чакани, като... райски кътчета, а днешните празнини станаха оголени рани и плачеха предусещайки скръбните дни на края...
...а толкова исках да да усетиш сърцето ми с любовта на фантазията, докосната от усмивката. Забравила злобните погледи, оценена от искрените очи във слънчевите прозорчета на стоплящия ни студ. Завистта която ни помагаше да оценим хубавите спомени. Истинските приятели с които изпълвахме дните си. Самотата за да оценим милувките на нежните си длани.
Това не беше ли достатъчно, че ти провокираше всички скрити чувства за доверие и тогава реши да ме захвърлиш по неоткрития път по който сега се търся...


...а аз всъщност исках да ти кажа, че в остатъка от време желая да те целувам...



с благодарност на dressy за вдъхновението :)

символ...

крайъгълен камък
превърнал се в страници
разлистващ времето
затихнало мълчи
хилядолетия потъва
сред мрак и руйни
безсилно се отронва
с вятъра се руши
загубен в мъгли
ленив в дъбрави
събира сълзи
на тъжни Самодиви
прехапващо страстен
засрамено боли
безмълвен и прегазен
в дъбрави крещи
пазещ обсебен
таен йероглиф
с нежност пълен
от избледняла кръв
любовна крепост
Ескалибур на Честа
символ на Вярност
на Артур Обичта

двама...

само шепот
на клони
без милост
душа наранена
тъмнина
студ
тишина
докосване
любов...крясък
смях...присъствие
сянка...плач
далеч...земя...вода
омраза
сами
със страст голяма
и нуждата една

без сълзи в нощта

да сме двама
с душа от музика

...тъжно стана
сам сами на плажа ...полъх
слънце...радост
щастие
за двама
ние двама...

...NEO-продавач...

продавам души
по безброй на ден
толкова са мънички
че няма човек
поне веднъж
който да не я е загубил
през всичките тези
години ...живот
само ни трябва
да се препънем
и мъничето се
изтърколило от нас
избягало да се скрие
сред лудия свят
а после върви го търси
хората разправят
любовта била
особено състояние
на нашата душа
продавача в мен ви шепти:
-Трябват ви нови души!!!
скиташ...
пътуваш...
дишаш...
погребваш...
и се случва да я загубиш
аз съм насреща
без пари
срещу сини усмивки
продавам души
продавам надежди
ела ме докосни...



...на Джани - Приятел вечен...
от детските ми - безгрижни сини години!!!

диалогично...

-Аз съм първата сълза...
-Здравей...Аз съм Ангелът на Любовта!
-Искаш ли да направим Тишина?
-На ръба си...
...не преливай сега...

-Аз съм втората сълза...
-Познавам твоята сестра!
-Какво ще направиш...скърбя?
-Философският камък...
...от теб ще сътворя.


-Ние сме потока от сълзи...
-Да спрете...колко много боли.
-Искаме да се върнем в нощта?
-Вдъхвам ви сила...
...пращам ви деня.


-Нас някой ни създаде?
-Познавам го, там е някъде.
-Кой беше това?
-Недочутият шепот...
...от Тишина!

миг

луна голяма
привличаща вълни
пръски пяна
подводни плитчини
опасна близост
оголваща душа
талази свалят
парченца самота
бронята прелива
става светлина

бликаща разкрива
в сърцето обичта
нежност закопняла
безмълвна красота
божествено е полетяла
съкровената мечта
пясъка разтварям
изтръгвам слова
бавно потъвам
зарови ме вода

миг почакай
до теб ще се извися
с преродена обич
като звезда ще горя