неделя, 29 юли 2007 г.

Хаос...

Погледнах я, беше свалила слънчевите си очила и очите и изглеждаха по-големи. Напрежението в тях беше разширило зениците и. Стоеше само на два метра от мен, но видях в тях всяко зелено петънце. Вятърът обърна косата и назад и откри красивото и лице. Една веничка леко изпъкна на слепоочието и тя прехапа неволно устните си. Бях и обещал, стигнем ли до тук, че ще го направя. Сега стоях на ръба, разперил ръце встрани. Поех дълбоко въздух.
Не скочих, само леко се наклоних напред и тялото ми започна да се повлича в празното пространство. Гравитацията ме пое. Видях в очите и да преминава вълна от страх. Въздухът започна да изгаря гърлото ми в раздираща болка от това, че крещях, докато пропадах. Единственото нещо, което чувах, беше свистенето на въздуха във вятъра, който преминаваше под моста. Скоростта, с която се приближаваше земята, взриви тялото ми в адреналин. Ръцете ми се движеха безразборно, опитвайки да хванат въздуха. Усещането беше за страх, който прерасна в Ужас. Обзе ме и не можех да си поема отново въздух. Единственото, което мозъкът ми виждаше, беше усмивката и.
На около тридесетина метра до земята паниката ме завладя. Издишах в крясък всичкият въздух от тялото си. Борех се за глътка и като че ли стопяващите се метри нямаха никакво значение. Нямах контрол над нито една част от себе си. Всичко беше въпрос на миг. Успях да затворя очи и да поема въздух.
В този момент тялото ми започна да спира. Рязкото забавяне изведнъж за около пет-шест метра с тази скорост, ме накара да изхвърля въздуха отново от белите си дробове. Все едно някой ги стисна с ръце. Увиснах и започнах да се връщам нагоре. Ускорявайки, ластикът ме хвърляше назад към пространството. Еуфорията и напрежението изстискаха всяка капка сила от мен. Отпуснат, размахвах ръце и се смеех хистерично в паника.
Усещането за скок от мост на 120 метра с бънджи беше възбуждащо. Нямах реална представа за времето, в което изминах разстоянието, но всеки един момент, който изпитах, мина под формата на Ужаса. Оставих се на чувствата, които ме изгаряха. Изпитах невероятно удоволствие.
Това нямаше да се случи, ако не бях отворил писмото в пощата си по-рано сутринта. Нищо не предвещаваше последвалите действия. Хаосът, който ме завладя докато чета, ме накара да копнея и нищо не можех да кажа, без да си призная, че тя ме изкуши, а аз не успях да и устоя.
Срещата беше едва след 30 минути. Нямах време да се приготвям и да мисля дали искам да отида. Навлякох тениската и едвам подскачайки на един крак, се набутах в спортните бермуди, без да успея да падна. Натъпках всичко по страничните джобове. Взех слънчевите си очила и нахлузих маратонките. Слизайки по стълбите, успях да си закопчая колана и изхвърчах, спирайки първото такси.
На бензиностанцията слязох и се огледах. Нямаше такава жена с такова описание. Снимката, която бях видял, беше стара и по нищо нямаше да мога да я позная, дори да седеше пред мен. Завъртях се да влезна вътре и да взема кафе. Явно я бях изпреварил. Въобще не ми мина мисълта, че може да не дойде. И тогава почти щях да се сблъскам с нея. Тя ми се усмихна и ме прегърна. Брюнетка. Малко по-ниска от мен. Перфектна. Съкровище.
Взех чашите с Айс-кафето и се завъртяхме към колата и. Климатикът работеше. Уредбата се включи и за първи път чух уникално по рода си смесване на Фламенко с електронна музика. Лек и мелодичен стил на chill-out. Веднага се влюбих в тази музика и не спирахме да приказваме докато звучеше. Сякаш се съревновавахме в надприказване.Бяхме нервни от възможността, че всичко може да се провали. Бавно се оглеждахме и пътувахме.
Когато се качихме на магистралата и скоростта се увеличи, всички коли изоставаха в дясно. Погледнах я отново. Беше много по-красива, нежна и лъчезарна. Желаех да я докосна, да вдишам аромата и. Исках да се доближа и да се притисна с целувка към нея в прегръдка. Бях по-висок. Щеше да се надигне на пръсти и щях да я повдигна към себе си. А смеха и... беше звук, който караше тялото ми да трепти.
Безразсъдно се шмугваше във всяка празнина между колите, огласяна от изоставащи клаксони, без да намали скоростта, продължавахме да задминаваме всички. Този тип каране я караше да сияе. Лицето и беше весело. По детски усмихнато. Отпуснах се на седалката без грам притеснение, че тази жена се появи, като Хаоса в живота ми.
И всичкото това нямаше да се случи, ако не и бях написал преди няколко дни съобщение. Закачката беше Явна и Арогантна. Бях се научил да провокирам и това даваше резултати. А сега пътувахме към нещо, в което сам се набутах с голямата си уста.
Имах желание да скоча с бънджи и си търсех с някой да отида. В средата на лятото всичките се бяха покрили и пръснали. Реших да потърся алтернатива в сайт за запознанства. Намерих това, което търсих и след 10 минути и изпратих съобщението, без да съм сигурен какво ще последва. И след това настана Пълен Хаос...
Стигнахме до отделения участък. Пропуснаха ни в оградената зона и се отправихме към организаторите. След като наблюдавахме няколко скока и се самонадъхвахме взаимно, двамата се включихме и започнаха да ни подготвят...
Три часа по-късно, последвалите бързи събития ни захвърлиха с невероятна скорост във най-невероятния Секс. Изпълнен с огромни количества адреналин, останал в телата ни. Изживяването беше Неописуемо. Имах чувството, че продължавам да пропадам и летя, докато прониквах дълбоко и се отдадохме изцяло на удоволствието.
Няколкото дни, в които изкарахме заедно, бяха най-силното ми преживяване през последните години. Сега в прохладата на климатика и пълната чаша с лед и водка се наслаждавам на chill-out музиката и спомена от тръпката. Преглъщам със затворени очи и се отдавам на преживяното от Адреналина, Секса и чувствата.
Завъртях се да проверя пощата си. Мигаше едно получено съобщение. Усмихнах се и потръпнах. Прехапах устните си в леко желание от това, което видях. Адреналинът инстинктивно ми се повиши. Напрежението в края на пръстите се разпространи по цялото ми тяло. Отпих водката и отворих писмото от жената, която разтуптява сърцето ми. Мислите ми се разбъркаха в усещане за вълнения и желания...
Защото ТЯ е... Хаоса...

Няма коментари:

Публикуване на коментар