...понякога, Незабравям!

заобиколена
от лъжливи псета
хвърляш се
на вятъра
без цел

мразиш ме
с момента
обръщаш се
и се понасяш
а ръцете ти
протягат се
назад

нима това е
края
и всичко ли
ще тъпчем?!...
в пълни дупки
със нозе

толкова ли е
омразно?!...
че
чак фалшиво
и мъчим ли се
да проклинаме
"един избран"...
поне

а... ритъма
не пасва
с чаромата
камо ли
с усещането ни
за празнота

е...
в това сме двамата
еднакви
че
чак се плаша
дори понякога
мълча

загубил облик
сливам се
с тъмнината
губя се от спомени
и избледнявам

и...

и...
днес
ще се събудиш
без да ме почувстваш
някъде далеч
и това ще е края

може би за теб

а истината е
че...
в сънищата ти
ще се завръщам
и ще те целувам
тихо
когато спиш

без следи
ще те докосвам
а ти ще го усещаш
без да знаеш
сутрин
във безчувствена целувка
от някой друг...

и ще се чудиш
какво му липсва
а истината
ще е скрита
дълбоко
някъде в теб...

а на мен
това ме е хубавото
че никога
Незабравям...

Bludnikoff...

Прибрах се с бутилка Smirnoff и си налях два пръста с бучка лед. Miles Davis ме поздрави с първата си песен и от благодарност за добрия избор, оставих остатъка от вечерта да ми прави компания.
Пръстите ми изгаряха от напрежение, а парещото усещане пълзящо по гърлото ми стискаше гърдите ми чак до стомаха и всичко се беше свило.
Продължавах да мисля за тази й усмивка, която не бях виждал от много време. Отворих очи. Бях изпил водката си, а Miles Davis продължаваше, докато влезнах под душа.
Свалих прилепналата тениска и се оставих водата да потече по гърба ми ,изпълвайки в наситено синьо татуировката.
Едва години след случката разбрах, че белезите на гърба ми никога няма изчезнат. Накрая ги прикрих с тату и само с вглеждане от близо и с допир можеше да усети наличие на белези.
Никога не й казах. Тя не ме попита. Носех следите й и не съжалявах. Имахме си своя момент и го използвахме.
Miles Davis си беше поканил гости и колоните издаваха хармония, като от сливане на две тела, знаещи всичко нужно едно за друго, за да си доставят поредната доза удоволствие.
Втория Smirnoff беше бърз. Отсипах солидно количество за третия и се настаних на люлеещия се стол. От монитора ме гледаха очите й...

...и не знаех как да реагирам. Бях се възбудил, а тя ме наблюдаваше от другата страна под душа. Водата обливаше лицето ми и прехапах напуканите си устни.
Тя продължаваше да ме гледа втренчено, а тялото й изправено и стегнато се очертаваше от струйките вода.
Неудържимо ме привличаше. Знаеше то и умишлено продължаваше да повдига ръцете си към лицето, за да обърне залепналата си мокра коса.
Устните и бяха отворени и водата капеше тежко по повдигащите й се гърди. Зърната и свитите й ореоли се протягаха към мен и докато се усетя, бях се опрял в нея.
Вечните ни спорове и закачки прераснаха в страст от обгръщане. Лицата ни се бяха докоснали и ме захапа силно по устните. Прекрачи ме с левия си крак. Вдигна го на хълбока ми докато го задържа се повдигна във въздуха.
Опрях гърба й на мокрите плочки и тя сключи краката си на кръста ми. Приятно оформените и прасци и допира до мекотата им с еластичността на кожата й, бях последното нещо, което успях да усетя преди да проникна в нея едновременно със страхотната болка и по... устните си.
Захапката й, бе съпроводена с парещо усещане от тласъка ми докрай в нея и без да се усетим и двамата крещяхме. Тя от бързото проникване, аз и от двете.
Ноктите и се забиха в гърба ми и ме раздра. Усетих разраняването, но от него нямаше болка. Целувката й, обгърна разранените ми устни и леко ме отпи с топла нежност.
Чувството за върховна наслада и адреналин, замести болката. Остана само възбудата, която продължаваше да расте, докато я държах в ръцете си и прониквах все по-дълбоко и по-дълбоко.
Тясна и топла се повдигаше, докато си помагаше с нокти забивайки ги в гърба ми и се изправяше по-нависоко, а аз я притисках все по-страстно.
Крещеше в ухото ми и го хапеше без да се съобразява, колко силно е стиснала ръцете ми и че ноктите и бяха потънали в кръв.
Хладката вода ни отмиваше и продължавахме стихийно да се отдаваме един на друг, като че ли беше за последно...
И беше за последно, но още не го знаехме...

лъч надежда, преди да угасне... видя ли я ?!...

днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
слънцето ще пожали пустинята
желая те страстно
и зная как да проникна
в недрата на тялото ти
да открия мига
в който спираш да дишаш
и крясъка ти освобождава душата
а ръцете ти...
те са моята опора
да се върна в теб
преди да продължа да падам
днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
вятъра ще пропусне листата
жадувам те порочно
и в буйната ненаситност
да те догоня в екстаз
да те намеря сред радост
потичаща в сълзи по лицето ти
а очите ти да ме спасят
преди да се изгубя
в тяхната красотата
днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
думите ми ще успеят да ти го кажат
така както ме загуби
така както сънищата ти
не те оставят да продължиш
и моите милувки
те карат да ме очакваш
толкова дълго
след толкова кратка нощ
на толкова мимолетно усещане
докосващо сърцето ти
и ти го разкъса с тъга
и го захвърли след себе си
и го събрах в шепи
и го зарових
там където мога
да те обичам
много повече
повече от колкото
мога с думи
да ти обясня

виж очите ми
за откриеш истината...

16 часа свобода...

ааа...
не е честно така
сега в какво да се
превъплатя ?!...
за да мога с теб
по жарава да ходя
да си нося
Косата в ръка
и ти да се правиш
че не забелязваш
и точно в полунощ
тялото ти ще обладая
с хиляди тласъци
под изгряващата Луна
и с лъчите й
ще проникна
в разтворените ти бедра
като поглъщащи очи
остатъците на мечтите
и ще те любя
дълго до сутринта
с греха
от пороците
ще те изпия
ще отнема болката ти
от вина
ще те разкъсам
от проклятията ти черни
а на сутринта
ще те пусна
отново да дишаш
ще ти подаря деня
и блясъка му
с обичта
но... цена
ще трябва да платиш
да се чукаш
всяка вечер
с мен след полунощ

сега
остават ти 16 часа
свобода
после си моя...



open your eyes in world of erotic

начало /2/...

днес се чувствам различно
изпитвам желания да се потопя в изкушенията ти
възбудата ми да си играе с въображението
а думите сами по себе си вече бледнеят пред чувствата, които се разливат
пръстите ми потрепват бавно все едно докосват топлината и влагата между бедрата ти
и не зная за вкуса им, но е достатъчно да го опитам за да зная, че е дрога и съм пристрастен
като вкус на вино по устните с лепкава наслада от привличане с нежност
а нежно е
да се докосваш с дъх по кожата и да разпръскваш косата по възглавницата, да отделяш кичурите на тласъци от стонове и да поглъщаш отворените очи, докато целуваш зажаднели устни, приковавайки ги в захапка и леко засмукване в сладостта от аромата на желанието, споделено с трепета пълзящ нагоре по тялото в очакване на повдигащи се гърди и да ги погълнеш с топлината на устата си в танц с твърдите зърна и гальовната грапавина на езика, извличащ меките провлачени стонове и да ги улавяш в опиума на фина прегръдка от забиващите се нокти в неустоими и неконтролируеми желания по гърба с дълбоки, дълбоки, дълги белези
и нежно е
да се спускаш из венериния хълм по влажната кожата потопила устните с аромат от набъбнали устни разделящи извисили се и разтворени бедра с мекотата на привличането от зависимостта да ги отпиваш и поглъщаш с красотата на съвършеното цвете разпъпващо се в изящно прелъстяване на момента в миг спиращ и пленяващ те в чара на тайните родили всички грехове и удоволствия съдържащи се във вихъра на удоволствията да докосваш с любов потеклата прелест на великолепието от пищността на тялото ти събрало всички изкушения в едно...
да ме погълне с проникване от крещящи тласъци и конвулсии оплитащи телата ни в жаждата на екстаза и възбудата отново всичко да започне от начало...

...и ще купя шоколада, който си пожела...

начало...

gift...

най-хубавия подарък
който съм получавал
е смеха ти
глас изпълнен с толкова топлина
носещ усещане за влюбване
понасящ към аромат
от плуваща еуфория
на сладки поглъщания
изпепеляващ с трепет
свил от вълнение душата ми
най-хубавия подарък
който съм получавал
е погледа ти
с очи въвличащи ме
в прониквания на дълбини от чувства
преплитащи се с докосвания
до твоята нежност на обичане
омайващо мислите ми
в самозабрава и себеотдаване
най-хубавия подарък
който съм получавал
е целувката ти
парещо докосване
откъснало забраненото удоволствие
раждащо греха на копнежа
да се отдадеш потопяващо в жарта
спиращо мига
в несвърщваща наслада от пристрастяване
най-хубавия подарък
който съм получавал
... си ти
и желанието да те почувствам
и да бъда до теб

а сега ме научи да дишам
за да мога да изричам

-Обичам те!...

зная защо плачеш...

зная защо плачеш...
защо си тъжна и унило си затворила очи
косата ти пада и скрива лицето и само издайническите ти хлипове докосват тишината с която си се свила в мен
събрах всички сили за да извървя почти на усет дългия коридор потънал в тъмнина
тази вечер нямаше призраци в него да плашат възбудените ми усещания
бях изморен и се нуждаех от тишина в компанията на чаша вино и ...
преди да видя лицето ти, вече знаех, че си плакала
отново
напоследък си обезверена и почти си се предала
държите навика да се бориш и тялото ти е почти рухнало и отслабнало
само огромни червенини под очите ти, издават нуждата за сън
седнах и още преди да потъна в дълбочината на меките възглавници ти се сви топло в скута ми
взех почти пълната ти чаша с вино и отпих задържайки букета от течността
наслаждавам се на момента от който имам нужда цял ден
тръпчивост изгори гърлото ми с преглъщане, а пръстите ми докоснаха косата ти
мълчеше.
не си ми говорила цяла вечност
очите ти отново са затворени
бавно се отпускаше и красивото ти лице се обръща
изглежда пак си някъде другаде, а тялото си оставила да го пазя и едно усещане ме преследва как потъваше с мен
мълчим и само мъката ми, ме стиска с болка в гърлото, за да не крещя срещу празнината обгръщаща ни
истинската причина е, че изпитвам страх да си призная колко често си мисля за нуждата да ти кажа истината
да споделя с теб за мечтите си, че не са нищо повече от прехвърлящи се мисли
без основи и са безсмислени моменти за губене на време
ръката ти се вдигна и преплитаме пръсти
сложи я върху гърдите си без да отваряш очи
виждам как през миглите се процеждат сълзи, а сърцето ти успокояващо възвръщаш спокойния си ритъм
зная защо плачеш...
защо е изчезнала прекрасната ти усмивка и защо лицето ти е белези от сълзи
искам да ти прошепна за една топлина прокрадваща се в мен
пълзяща нагоре, устремена към сърцето ми в опити да обгърне мрачната ми душа с ново спокойствие
с онова чувство за което знаеш че го има, но никога не го усещаш, освен когато спреш да обичаш
а искам точно това да направя
да обичам в самия миг, когато безвремието изминава вечността на момента и щастието и радостта те изпълват завинаги с надежди, които никога няма да те подминат
защото мига е спрял и сме безсмъртени точно сега
точно в раждащите се спомени
зная защо плачеш...
страх те е да си признаеш, че можеш и да спреш да обичаш
имаш нуждата от доказателство, че всичката светлината, която цял живот раздаваш и се опитваш да подредиш в пъзел от обичта си, ще се върне в теб
и само един единствен човек да те обича така, както си копняла, както си мечтала... и той да е до теб
за себе си не зная талкова отговори, зададени от многобройното мълчание с което засипваш моя ден, но... зная, че пак се скитам
през коридори от тъмнина
нахлупил качулката на самотата прикрит от маските на празнота
там съм в тишината в онзи миг, преди грохота да връхлети и тогава е най-страшно и тихо и най-много ме боли, че те няма и си те представям, как си се свила отново в моите мечти
зная защо плачеш...
защото плача аз...