вторник, 9 декември 2008 г.

лъч надежда, преди да угасне... видя ли я ?!...


днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
слънцето ще пожали пустинята
желая те страстно
и зная как да проникна
в недрата на тялото ти
да открия мига
в който спираш да дишаш
и крясъка ти освобождава душата
а ръцете ти...
те са моята опора
да се върна в теб
преди да продължа да падам
днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
вятъра ще пропусне листата
жадувам те порочно
и в буйната ненаситност
да те догоня в екстаз
да те намеря сред радост
потичаща в сълзи по лицето ти
а очите ти да ме спасят
преди да се изгубя
в тяхната красотата
днес мога да те обичам
много повече
отколкото някога
думите ми ще успеят да ти го кажат
така както ме загуби
така както сънищата ти
не те оставят да продължиш
и моите милувки
те карат да ме очакваш
толкова дълго
след толкова кратка нощ
на толкова мимолетно усещане
докосващо сърцето ти
и ти го разкъса с тъга
и го захвърли след себе си
и го събрах в шепи
и го зарових
там където мога
да те обичам
много повече
повече от колкото
мога с думи
да ти обясня

виж очите ми
за откриеш истината...






Няма коментари:

Публикуване на коментар