вторник, 16 декември 2008 г.

Bludnikoff...

Прибрах се с бутилка Smirnoff и си налях два пръста с бучка лед. Miles Davis ме поздрави с първата си песен и от благодарност за добрия избор, оставих остатъка от вечерта да ми прави компания.
Пръстите ми изгаряха от напрежение, а парещото усещане пълзящо по гърлото ми стискаше гърдите ми чак до стомаха и всичко се беше свило.
Продължавах да мисля за тази й усмивка, която не бях виждал от много време. Отворих очи. Бях изпил водката си, а Miles Davis продължаваше, докато влезнах под душа.
Свалих прилепналата тениска и се оставих водата да потече по гърба ми ,изпълвайки в наситено синьо татуировката.
Едва години след случката разбрах, че белезите на гърба ми никога няма изчезнат. Накрая ги прикрих с тату и само с вглеждане от близо и с допир можеше да усети наличие на белези.
Никога не й казах. Тя не ме попита. Носех следите й и не съжалявах. Имахме си своя момент и го използвахме.
Miles Davis си беше поканил гости и колоните издаваха хармония, като от сливане на две тела, знаещи всичко нужно едно за друго, за да си доставят поредната доза удоволствие.
Втория Smirnoff беше бърз. Отсипах солидно количество за третия и се настаних на люлеещия се стол. От монитора ме гледаха очите й...

...и не знаех как да реагирам. Бях се възбудил, а тя ме наблюдаваше от другата страна под душа. Водата обливаше лицето ми и прехапах напуканите си устни.
Тя продължаваше да ме гледа втренчено, а тялото й изправено и стегнато се очертаваше от струйките вода.
Неудържимо ме привличаше. Знаеше то и умишлено продължаваше да повдига ръцете си към лицето, за да обърне залепналата си мокра коса.
Устните и бяха отворени и водата капеше тежко по повдигащите й се гърди. Зърната и свитите й ореоли се протягаха към мен и докато се усетя, бях се опрял в нея.
Вечните ни спорове и закачки прераснаха в страст от обгръщане. Лицата ни се бяха докоснали и ме захапа силно по устните. Прекрачи ме с левия си крак. Вдигна го на хълбока ми докато го задържа се повдигна във въздуха.
Опрях гърба й на мокрите плочки и тя сключи краката си на кръста ми. Приятно оформените и прасци и допира до мекотата им с еластичността на кожата й, бях последното нещо, което успях да усетя преди да проникна в нея едновременно със страхотната болка и по... устните си.
Захапката й, бе съпроводена с парещо усещане от тласъка ми докрай в нея и без да се усетим и двамата крещяхме. Тя от бързото проникване, аз и от двете.
Ноктите и се забиха в гърба ми и ме раздра. Усетих разраняването, но от него нямаше болка. Целувката й, обгърна разранените ми устни и леко ме отпи с топла нежност.
Чувството за върховна наслада и адреналин, замести болката. Остана само възбудата, която продължаваше да расте, докато я държах в ръцете си и прониквах все по-дълбоко и по-дълбоко.
Тясна и топла се повдигаше, докато си помагаше с нокти забивайки ги в гърба ми и се изправяше по-нависоко, а аз я притисках все по-страстно.
Крещеше в ухото ми и го хапеше без да се съобразява, колко силно е стиснала ръцете ми и че ноктите и бяха потънали в кръв.
Хладката вода ни отмиваше и продължавахме стихийно да се отдаваме един на друг, като че ли беше за последно...
И беше за последно, но още не го знаехме...

7 коментара:

  1. Отива ти заглавието ;)
    Къде се губиш? :)

    ОтговорИзтриване
  2. блуждая в ... далечината ;)а ти ?!...

    ОтговорИзтриване
  3. Защо не си сложиш едно бутонче за последователи в блога?
    Ще ме улесниш ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Невероятно е ...Истински ли си?

    ОтговорИзтриване