неделя, 28 декември 2008 г.

...понякога, Незабравям!

заобиколена
от лъжливи псета
хвърляш се
на вятъра
без цел

мразиш ме
с момента
обръщаш се
и се понасяш
а ръцете ти
протягат се
назад

нима това е
края
и всичко ли
ще тъпчем?!...
в пълни дупки
със нозе

толкова ли е
омразно?!...
че
чак фалшиво
и мъчим ли се
да проклинаме
"един избран"...
поне

а... ритъма
не пасва
с чаромата
камо ли
с усещането ни
за празнота

е...
в това сме двамата
еднакви
че
чак се плаша
дори понякога
мълча

загубил облик
сливам се
с тъмнината
губя се от спомени
и избледнявам

и...

и...
днес
ще се събудиш
без да ме почувстваш
някъде далеч
и това ще е края

може би за теб

а истината е
че...
в сънищата ти
ще се завръщам
и ще те целувам
тихо
когато спиш

без следи
ще те докосвам
а ти ще го усещаш
без да знаеш
сутрин
във безчувствена целувка
от някой друг...

и ще се чудиш
какво му липсва
а истината
ще е скрита
дълбоко
някъде в теб...

а на мен
това ме е хубавото
че никога
Незабравям...

1 коментар: