неделя, 29 юли 2007 г.

...пътят,по който те търся...

Зарових своето безразличие надълбоко и си навлякох терзанието, отправих се по нанадолнището да потърся изгубеното си веселие. Знаех, че си го захвърлила и ми беше интересно да видя в какво състояние се намира...
Аз не съм този когото чакаше и не съм и този за когото танцуваше, нито видение от нощната тъмнина, камо ли безумието на лудостта. За теб господар на сънищата бях но те оставих ...Нецелуната. Бях с теб и дълго те гледах увиснал от къщата на вятъра...
Сега търся всяка сутрин дланите ти в пясъка, отпечатали част от денонощието и се надявам, че в остатъка от време ще ти покажа, кое ме накара да направя всичките тези грешки. А грешки имаше и ти беше предупредена, но ми обърна гръб и ме хвана за ръката. Пое с мен по наклонената пътека, която ни отведе до споделянето на мечтите и желанията. Превърнахме ги в докосвания от думи, а с телата си греховно преминахме границата на безвремието, скрита и чакаща малко по малко да ни открие истината. Очаквахме завръщане и там да превърнем любящите си моменти в прегръдки и капризи. Така желани и чакани, като... райски кътчета, а днешните празнини станаха оголени рани и плачеха предусещайки скръбните дни на края...
...а толкова исках да да усетиш сърцето ми с любовта на фантазията, докосната от усмивката. Забравила злобните погледи, оценена от искрените очи във слънчевите прозорчета на стоплящия ни студ. Завистта която ни помагаше да оценим хубавите спомени. Истинските приятели с които изпълвахме дните си. Самотата за да оценим милувките на нежните си длани.
Това не беше ли достатъчно, че ти провокираше всички скрити чувства за доверие и тогава реши да ме захвърлиш по неоткрития път по който сега се търся...


...а аз всъщност исках да ти кажа, че в остатъка от време желая да те целувам...



с благодарност на dressy за вдъхновението :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар