вторник, 3 юни 2008 г.

за малките неща.../отново/




Косата ми се беше просмукала от влагата и падаше отстрани на очите, прикривайки болката затворена в тях. Само тези, които знаеха за нея, можеха да я видят зад добре прикритата ми маска на брадясал и леко усмихнат странник.
Всичко започна от прегръдката и чувствата, които исках да скрия, а може би ръцете й, просто бяха обръча с които ме обгръщаше и привличаше в нея. Думите й, в шепот се провлачваха с топъл дъх и едвам мислех за друго освен за това, какво изпитвам?!...
Какво получавам?!...
Но не и какво заслужавам.
Тишината ме поглъщаше и в тъмносиньото небе изгубих всички думи, с които можех да променя нещата.
А думите погълнаха самата тишина.
Показаха й трепета, а докосванията от спомените приближаваха, като талази и покриваха вече хълбоците пълзящи към гърдите ни...
Устните...
Очите...
Очите скрити зад поредните маски на разочарованието.
Премесени с носталгията.
И с надеждата за нови по щастливи дни.
Само качулката ми беше свидетел, колко пъти ставахме непознати на улицата и бягахме от въпросите за истината.
Скривах се в моите коридори между процепа на мрак и светлина и в унес следвах лъжите, сякаш живеех в тях, вместо да ги забравя.
А стълбищата ме изкачваха нагоре и между протегнатите ръце, дъждът покриваше лицето ми.
Усещах го в размяната на чувствата си и като, че ли понякога се превръщаше всичко на пясък.
Но... виждах лицето си леко пречупено и напукано, а тялото ми беше надвесено и го пазеше от вятъра да не го превърне в поредната дюна и след тава да го обезличи.
С търпение се раждаха сълзите ми, но винаги бях с извърната глава към стената.
Страховете да се изправя срещу тъмнината надделяваха, а през решетката на прозореца навлизаше само дневна топлина.
А исках повече. Исках да ме обгърне надеждата. Дълбоко в мен да напират чувствата и да започна да крещя.
С вик да се опитам да сътворя Красотата.
Като нежност носена от любовта. Дъга сред сини поля. Погалила протегнатата ми ръка. С падащи розови листа скрити в усещания от малките неща, а Щастието да ме прегърне на мига и да танцува с мен ръка за ръка...



Няма коментари:

Публикуване на коментар