-Ела!Ела!... покажи лицето си!... кажи шептейки, че не ме разбираш.
Докосни ме!... можеш ли?!... и после си тръгни. Не се обръщай...
Защо ли?!... може би защото, ще си минало в моите очи...
Но!... ще те запазя, като спомен, винаги някъде там дълбоко в празните тъмнини...
Вълна от чувства /някога били/! Усещания!... Болки в мрак и с невидимият дъх... горещ, в мен почти ме вледени... Рушеше... всичко погроми. Предупредих те!... А ти не слушаше, гледаше в страни. После ме прокуди с лаконичност, жал и множество вини.
Ето ме!... сега изправих се. Опълчих се на себе си. Чашата преляла е... отсипи я, защото всичко ще се наводни. Оскърбления. Обиди. Заточи ме в укори с нападки... без да видиш, колко всичко в мен се промени. Отдалечавам се. Без да ме интересуват мнения, нападки, че дори признания за обич изтръгнати от нямане на... споделени утрини в чакане да се събудиш и да ме погълнеш в твоите огромни и прекрасни... блестящи очи.
Не чух гласа ти... Не докоснах косата ти... с разтворени пръсти, която избрах пред всмукващите устни с аромат на смокини. Протегнах празни ръце и... ти се обърна да препускаш волна към далечни самотно-нетърпими и отминали приказни земи... Някъде, където има смели и безстрашни рицари... Някъде, където някой някога ще се върне и ще ти каже, че пак те обича... Но първо...
-Ела!... Ела!... затвори очи, за последно искам да ти подаря, едно предчувствие... осезание за изпитан миг от навлизане на звуци, надбягващи се с желанията ти, да танцуваш отново с трепета на страстта, докато пръстите загребват полъха ми от аромата на моята пареща последна сълза...
Ето идва. Чуй цигулката... Отвори очи. Нека краката ти танцуват за... не пожеланото минало, измисленото настояще и забравеното бъдеще. Там някъде, пак може да се срещнем, но... само ако продължиш омагьосващо да танцуваш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар