Да изневериш на Дявола.../2/

Здравей липсващо /дяволско/ съкровище!!!
...успяваш всеки път да ме потопиш в себе си. Да ме опорочиш в мисли и да се обгърна в синьо сияние с което ме поглъщаш и покваряваш бавно. А удоволствието, с което се оставям да пълзиш по мен е сладострастието, с което ИЗбръкваш в душата ми.
Искаш да ИЗгалиш сърцето ми така, както би го направил само ти Дяволе, преди да ме погубиш и изкуши в царството на вечните мисли.
Ами ако си затворя очите и синьото ми желание щитоносно ме предпазва, какво ще се случи ?!...
Нима допира на пръстите ти ще е по различен от този в късните нощи споделени с тази, която ме чака ?!...
Нима усещането от диханието на устните ти ще ме предаде и ще се впусна в случване, когато там на брега ме очакват загорелите й бедра ?!...
Нима имам избор за да се крия зад въображението си, след като мога да се потопя мълниеносно в осезанието, да те докосна и избягам. Или ще ме погълнеш и опустошиш отворените ми очи с палавия си поглед с който ми се усмихваш ?!...
Кажи ми, какво правя тук?!...
Затворил очи с очакване да ме вкамениш, ако си поема въздух. А не съм там в обятията й да дишам живота, който ражда за мен по върховете на гърдите си ?!...
Кажи ми, защо тръпна от страх тук, когато мога да съм между бедрата й. Да причинявам спускащи се невъзможни изгарящи трепети, оставящи влажни следи по кожата в пътечки, към устните с които ме желае ?!...
Кажи ми, защо се крия изправен пред теб, вместо да се обърна и да се потопя в нейната душа в момента, когато целуна клепачите й и тя ги отвори ?!...
Нима това е по силно от мен и ще ме оставиш да те погледна или ще ме помилваш, за да се насладя за последен път преди да ме отвлечеш, докато не науча последния твой урок ?!...
Искам още веднъж да ти изневеря Дяволе!!!
И пред теб ще коленича...
Дай ми последната нощ да я обичам!...
Подари ми я!...
След това, ще съм твой завинаги...