неделя, 20 юли 2008 г.

в тишината на глъчката...



Предишната вечер бях в същия този бар. Не зная как се озовах в него, докато блуждаещото ми съзнание не ме подпря с лакти на дългия махагонов бар.
Чашата беше пълна. Леда леко потракваше в нея и с плуващото парче лайм на повърхността.
Водката беше най-силното изкушение от седмици с което се сблъсках.

Едвам треперещ и стискащ все сила мразовитото усещане я надигнах към напуканите ми устни.
Главата ми се клюмна назад почти със цялото съдържание на чашата и я тропнах със звънтящите кубчета лед в шума... с замах, отекващо като гръм по бара из шумното заведение.

Това беше достатъчен повод бармана да я напълни отново и усмивката му заплува в неоновата светлина, приглушена от дима на цигарите.
Обърнах се и... тогава те видях.
В едно от сепаретата седеше и леко повдигаше чашата си с грация на предизвикваща суетност, едва ли не оглеждаща целуващите си устни по ръба.

Музиката беше точно зад теб и едва ли чуваше нещо освен ако не ме забележиш как те привиквам с крещящите си очи.
Наблюдавах те.
Всяко движение.
Отмятане на косата.
Облизване на устните.
Преглъщането и удоволствието блестящо в очите ти да си точно в този момент там.

Миг в който те пожелах, докато езика ти облизваше устните.
Повтарящ се миг, преди всяко отпиване.
Миг, в който тялото ми се възбуждаше и крещеше за още и още... и исках да те докосна, да танцувам с желанието ти ,набъбнало със зърната през потника ,който едвам удържаше гърдите ти да не изскочат.
Приковала погледи, носеше тялото си в движения предизвикващи желания във всички осмелили се да те погледнат.

Седях и отпивах ледената водка, подпрял се на бара с гръб.
Разтворил крака и копчетата на ризат, едвам успявах да задържа... без да я преглътна.
Климатика беше над мен и хладната струя ми изглеждаше, като пареща вълна на слънцето изгаряща кожата ми, докато наблюдавах ръцете ти, леко повдигащи Вискозната материя на полепналата пола по бедрата ти.

Нямах нито желание, нито намерение да спра да те наблюдавам.
Тъмнината заглуши всичко и те наблюдавах, как бавно прокарваше ръце по тялото си, отдавна загубила притеснението си и оставила се на емоцията от момента.

Можеше да прикриеш с косата си лицето.
Разголените гърди.
Голите си рамене по които исках да докосна устните си...
Но не го направи.
Продължаваше бавно да се приближаваш в тишината на моя поглед и нямаше нищо друго освен теб.

Държах празната чаша, без да преглъщам последната глътка... заедно с парчето лайм в устата си.
Силния алкохол ме изгаряше.
Не дишах, а на всичкото отгоре и гърдите ме заболяха от липсата на кислород.

Тялото ми се скова.
Вълна от напрежение ме изпълни.
Адреналина пращеше в мен и само едно бодване, беше достатъчно да се спукам във въздуха.

Само твоя поглед ме държеше прикован към бара и ... усещането от случващото се приближаване на впитите ти устни, към НЕпреглътнатото усещане за мига, на моето напиращо усещане за привличане.
Не знаех коя си.
Виждах зелените ти очи.
Кестенявата коса да ме обгръща и устните, които се впиха и ме дариха с живот.
Отнеха ми парчето лайм от устата и ме потопиха с въздух да дишам отново.

Да живея и да те докосвам с дланите си.
Коя си ти !?...
Приказно създание носещо утеха в моя Свят ?!...
Нима моята фантазия, някой ден ще е реалност ?!...
Нима има нещо по-хубаво да обичам, някоя като теб...
Наведох се към ухото ти и прошепнах...
...докато чух в тишината на глъчката :
-Здравей Блу!!!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар