неделя, 20 юли 2008 г.

-Ела! Ела...

Чуваш ли цигулката да плаче, като нощна тишина обгръщаща лъчите от луна.
Трепета на струни от импулси, раждащи жадуване на нетърпение да стъпваш боса в мократа трева.
Разпуснала коси от пламенност, забулваш ме с жар в буйната си страст.
Прозрачна роба пред мен развяваш и в миг ме ти увличаш с тихия екстаз.
По тялото ти да пълзя и горещо... да го въздишам, докосвайки със шепи бленуваната гръд.
Искам те!... такава дива непокорна, нуждая се от твоя шепот, предизвикващ крясъка ми в празната душа.
Да се влюбя ти не искаш.
Да си сложа броня против теб.

Да бягам надалеч. Да се скрия вдън земя...
И как да го направя?!... Късно е вече!...
Едва мълвя, не дишам. Сред клони скрил съм се надничам.
И в грях те вричам, без да ме е страх...
-Ела! Ела... в заклинания шептиш...
Да се приближа или да бягам, когато пред теб съм коленичил с жадни огромни очи.
Предначертай съдбата ми отново...
Предскажи какво ме чака?!...

Сега съм в твоите ръце, не ме щади...







Няма коментари:

Публикуване на коментар