притурила се е тайната...

Мислите ми бяха, като тежък вятър носени с пясъка в преплетените пръсти на нощта. Тишината беше легнала за няколко минути в мен, докато не скри една тайна със частици от Луна.

Очите ми се напълниха с блясък, а тъгата започна да ме погубва с вина. Прониквайки дълбоко... и навътре.. и с шепи да поглъща остатъците от страстта.

Отпивах горчиво желанията си разредени с мрак... и не позволих на времето да изстуди мечтите ми в буци хлад.

Присъствието й, беше приятно. Като симбиозата на полепнали устни, докосващи чувствата ми потънали в суета... на полета от две тела, съвкупяващи греха.

Сто години в нощи, приковани с вериги и един ден, за миг отнеха въздуха от удоволствието, с което ме раждаше в живот. Танцуваха ненаситни музи и в празни обещания умирах всеки ден.

Но... тайната запазих. Там е!

Погледни в очите ми, ако не съм с огледални очила...