понеделник, 7 юли 2008 г.

гарота с ухание на портокал...

В черна стая плавно се движи груба фигура. Музиката пълзи със светлина от настолна лампа върху лицето й, но сякаш нея я няма.
Разбърква със средния си пръст чашата с водка, а шепата и прегръща леденото усещане. Докосва го до челото си, без да отговаря на въпросите.
Снимките летят срещу нея. Доказателствата говорят.
Мълчалива е от много време. А спомените я навестяват...

...Знае какво я чака. Още една нова последна поръчка. Като миналия път.
Само, че този път няма да стреля.
Ще го удуши с гарота, още преди да се стопи бучката лед в чашата й, нея няма да я има.
Иска да забрави безсънните нощи.
Съвестта й, по-добре да не се завръща.
Да носи шарени дрехи подчертаващи женствеността й, с привлекателните й форми.
А какво се получи... предадоха я, като ненужна вещ.
Пистолета и още димеше, когато полицията се появи от никъде.
Нощта беше на нейна страна. Плавно се промъкна в сенките и потъна в мрака им.
Знаеше какво трябва да направи. Искаше свободата си.
Тя минаваше през него. Не се почуди. Дори не трепна.
Шумът заглъхваше от изстрела, а тя разпусна дългата си коса.
Разтвори ризата и гърдите и се надигнаха свободни с първата усмивка от няколко години насам...

...всичко свърши. На снимките имаше неясна фигура. Нямаше да я задържат и още час.
И вече си представяше новия си живот. На ново място. С нови хора и приятели.
Всичко можеше да се промени. Отпи последната глътка от водката.
Погледа и блестеше в зелено. Скри го зад огромните си черни очила.
Огледа се за последно и взе едно единствено нещо за спомен от предишния си живот.
Гаротата, беше първият й подарък.
И единствения, който я подкрепяше и й даваше сила винаги.
Кой знае, може отново да и потрябва в новия й живот...

Няма коментари:

Публикуване на коментар