понеделник, 7 юли 2008 г.

осезания на сянката...

какво е пеперуденото усещане в импулса на слънчева утрин с горчиво кафе, потънали в мисли за зелени градини, откраднали цвета... на очите й?!...
чува ли се шума на морето в опит с вятъра да погълне предвещаваща буря, от чувства с мелодия на похотта.
шепот на трептяща соната, обагрила в спомени синева за поля от недокоснати нежни слова..
и ще ни убива ли изящно или направо ще ни разкъсва на фини моменти, попиващи по длани с допира на тяло в желания за мимолетна хармония из цялата душа...
ще обгръща ли нашите стонове, прониквайки в непознатите дълбини, създали затворени осезания с премижали очаквания, да се събудиш с някой, споделящ с теб всичко това...
слънцето се усмихва, кафето горчиво, какво по-хубаво начало за вечността...

Няма коментари:

Публикуване на коментар