неделя, 20 юли 2008 г.

помниш ли ме?!...



не зная
защо те сънувам
зная
че не съм те забравил
от предишното си прераждане
възможно ли е
толкова много да ми липсваш
че извън сетивните ми усещания
да привличат отминали спомени
и колко пъти
трябва да ме докоснат
огнени жигосвания
от нови случвания
за да те забравя завинаги
без да ме покоряваш в сънищата
кажи ми
защо те нося
а ти ме прегръщаш
с гальовните си ръце
обгърнала лицето ми в косите си
от аромати омайващи
с дъх на слабостта ми
нима устните ми не галят
голите ти рамене
потопявайки ме в нови усещания
за мекота на стонове
проникващи с шепот в ушите ми
възбуждащи неконтролируеми трепети
в погубване от зеленикавите ти очи
причиняващи в опорочаване
изкушаващи мисли
да се погубвам в миг
в миг
когато ми липсваш...
в онзи миг
който още не съм усетил
в този си живот...
в същия онзи миг
заради, който продължавам
да се прераждам и да те помня...
и не зная
защо те сънувам
зная
че днес е последния ми ден...
а утре
ще се преродя отново
за да изживея мига
с прелитащи пръсти
затворен в очите от красота
на докосванията ни
от нежности
и обливащи ни със забравени спомени
в търсене да се срещнем
дори и в сънищата си
-А ТИ, помниш ли ме?!...




Няма коментари:

Публикуване на коментар