-Тръпки, нека споходят съня!...

скръбта си ляга
с всички чувства от нощта
без да плаче на сутринта
отново
и в мисли стъпва,
бяга през деня
а вечер чука...
на вратата доволно
стенейки
се моли...
-Тръпки, нека споходят съня!...
-Да намерят, изгубените ми пътища!...
но в лунна омая,
дори без следа
крещи без смисъл ...
-До кога?!...
ще пълзя жигосано...
в истини...
бавно...
убиващи...
без залези...
в утрини...
без ласки на обич!
забравям те,
дори във лъжи...
с болка в сълзи
от разстояния далечни и
НЕзапомнящи...
в тъга изградена от стени
НЕзабравенно
с илюзии създавам надежди
за Изолда...
и Гуинивиър...
и Самодивата в нощта
че и аз...
и за куп обречени
мигове съхранени
от нашите спомени...
ела със мен
танцувай сега
нека им покажем на какво сме...
в тайни нощем
НЕспособни...