Ако времето ти стига само за да пълзиш, то десета линия е отворена.
Молиш Азазел за отпуска.
Поемеш малко въздух и от време на време се налага, да изпълниш по някое негово желание.
Естествено, те не са безобидни.
Но щом искаш свобода, трябва да си заплатиш за нея.
Ако се откажеш ?!...
Тогава ме изпраща мен.
Намирам те...
И проблемите ти започват...
Постоянни пристъпи на параноя.
Трудно дишаш.
Света се движи покрай теб, а ти си скован и безпомощен.
Хората ти се усмихват, а ти се чудиш... какви са тези гърчове в теб.
Безсънието, мъчително те изпива.
Алкохола отваря вратата на пороците и подвластен на усещанията, те държа в ръцете си.
Сенките те плашат и ужасяват постоянно.
Очите ти потичат в грапави болки.
Гърлото ти крещи, а никой не ти обръща внимание за да те изслуша.
Изходите се затварят.
Мрака, започва да тежи върху теб.
Вкуса... още докато пълзеше го загуби.
С него и надеждата, да те спаси Ангел.
...То освен Чернокрили, никакви други не е имало.
Хората си надяваха да има от Белокрилите...
И ги създадоха с въображението си за да има на какво да се уповават.
Така, че защо ти трябваше да пълзиш нагоре?!...
Защо ти трябваше да мечтаеш?!...
Какви са тези усещания да получиш надежда, когато ще ти я отнемат болезнено.
Е... сега вземи телефона и се обади, за да ти дадат още един шанс.
Защото все пак, трябва да има в какво да вярваш.
То... Ада, не е лошо място.
Стига да свикнеш с него.
Да!
И аз минах от там, на път към свободата си...
Сещате се кой съм ?!...
Нали!
Няма коментари:
Публикуване на коментар