понеделник, 7 юли 2008 г.

PAS DE DEUX...

Когато в спомени ходя по брега и не се усмихвам и вътрешно съм празен от названия ... и небето плаче в дъжда... Тогава горко на безцветните звуци, рисуващи картини в затворените ми очи.
Не Сънувам стъпки в пясъка от Па Де Дьо...
Нито чувства събрани в палците, извили тела на танц в душата с нереален поклон.
Няма Паднали Ангели.
И Жулиети...
Камо ли минало, съхранило пируети от танцуващи мечти.
Остава единствено да отворя вратата на Фантазията и да посрещна опитите на самоудволетворението в постигането на желания да създавам картини на Модилиани с думи...

Но... откривам само душата на Луцифер, скрита в мен и се опитваме да я освободя с движенията на тласъци, прогарящи с дълбоки прониквания.

За това ли се променяме с ласките на телата и умираме в миговете на удоволствия ?!...

В илюзии рисуващи Грях на впити устни от страст в гърди... привличащи с изкушения от случайни моменти на тишина, раждащи сподавени стонове...

И така обречено ли ще посрещна деня, запалил усещанията ми в името на прошката ?!...


Не !...


Искам да съм нощта, да покорявам с Мрака и да изчезвам в утрото безследно...









Няма коментари:

Публикуване на коментар