понеделник, 7 юли 2008 г.

matrix...

Бунтар съм на сравнения и какво от това...
Ако ме издадеш ще кажа, че си ти и пак ще ми повярват.
Това е, като да си буден, но и да спиш, а Нео всъщност е само име.
Въпросите бавно пълзят, към място на което искаш да бъдеш.
А иронията ми по тялото ти мълви, като топли ръце докосващи слабините.
Без да се чудиш защо си тук, усещаш го по края на пръстите.
С отворени очи в мисълта ми летиш и промъквам се в теб недоловимо.
А истината ще те ослепи, без да си вързана не можеш да помръднеш.
Дъха ми навлиза с горчиво тръпчиво необуздано привличане.
Целуващо дълбокото взиране.
Разтворило се с проникване...
И се налага да избереш, дали да се събудиш и с болка в самота да мълчиш ?!...
...Или с червеното хапче, да ме погълнеш в крясък на нощта с привличащи желания...
...там някъде в необятното царството на мечтите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар