неделя, 20 юли 2008 г.

Да изневериш на Дявола...


Здравей липсващо /дяволско/ съкровище!!!
... днес имах странен ден...първо, цял ден съм на компа, но не ми стига времето да погледна към теб... на всичкото отгоре се появи една жена, дето ми е огромна слабост, познаваме се от близо 8-9 години...
Но... едва последните 2-3, започнахме да се закачаме, тоест аз я закачам, а тя милата само пърха с пъстри очи и се усмихва, поне е очарователна и ми уйдисва на акъла, та ми разказва за някакъв курорт над... ******** как е изкарала...
А аз горкия, само преглъщам и стягам мускули, белким ми се хвърли на врата... ма то така не става... Та накрая, я закачам...
-С компания ли беше?!...
-Не само двама... ъъъ....
-Сприятеля ли, си?!...
-...да! И се кълна последно море ми е с него ...
-Значи си ми изневерила...
-...така ме ядосваше, че ми идваше да го...
-Значи си ми изневерила - /отново/...
Тук малко ме попогледна така, странно усмихна се, главата и се завъртя в страни и ...
-Да, всъщност го направих...
... и, на мен ми стана едно мило, че са ми изневерили и отворих ръце да я прегърна, а тя се сгуши в мен едвам хлипайки...
-Аз съм толкова добричка, искам някой да ме обича и да е внимателен с мен. Много ли искам - и си повдигна на милиметри устните...
Имах чувството, че усещам вкуса на кафето. Горещо. Парещо и така предизвикващо и ... прелъстяващо, направо ми изгори обонянието, а напуканите ми устни ме заболяха.
Все още я държах в прегръдката си и се чудех дали да отнема момента завинаги в заграбване с нежно прегръщане на вътрешните ми пориви за близост или...
Тя завъртя главата и я сложи на гърдите ми.
Имах чувството, че сърцето ми ще я пребие от бой...
Нанасяше и куп юмручни удари, а тя стоеше неподвижно и аромата от черната и коса ме обгръщаше сякаш ме изнасилваше...
Бавно се разделихме, погледа й беше влажен, а устните с нервен порив в усмивка едвам се разтягаха...
Разговора продължи в друга насока и след 10 минути усетих, че още държа ръката й. Почти виновно разтворих преплетените пръсти и ...сковавайки усмивката ми за да звуча сериозно...
-Искаш ли да пием някоя вечер студено вино?!..
-Обожавам го! Непременно!!!...
Почти, вече можех да поема въздух и да започна да дишам, след всичкото това вълнение...
-Може и тази вечер... свободен ли си...
Нямаше сила, която да ме спре да не съм свободен... Дори, ако трябва и да умирам, щях да изпрося последна нощ...
Нощ в която щях да изневеря на Дявола и да му върна изкушението, с което ме дари и не ме остави да...
-Да! Свободен съм...
А едни нови пъстри очи ме погълнаха с блясъка си и...

Та... ти изневерих дяволе !!!...
За кой ли, пореден път...


Няма коментари:

Публикуване на коментар