Оказва се, че да имаш Прекрасно настроение понякога е много лесно.
Търсих много време тази, която може да ме накара с едно изречение да се влюбя в нея.
С едно докосване да изтръпнат сетивата ми.
Полъха от мислите й, да ме обгърне и да забравя времето.
Да спре секундата и безвремието да промени всичко между нас.
Да споделяш желанията си и спирайки по средата им да ги продължат със същия темперамент какъвто имаш и ти.
Като едно цяло, като една душа, като...
Ин и Ян, в последователна зависимост, но същевременно неразделни.
Не вярвате ли?!...
И аз не вярвах, но се оказа, че тази жена съществува.
На всичкото и отгоре я познавам от много време.
Сега въпроса е, къде съм гледал и какво съм правил през това време.
Защо не съм забелязал нещата, още в началото?!...
Може би, защото е трябвало така да стане.
Да имам възможността да се променя.
Сам да откия нуждата вътре в себе си, за тази промяна.
Не естествено да бъда такъв какъвто се очаква от мен... а такъв какъвто съм.
Уморих се, да внимавам какво казвам, какво правя и какви ще са последствията.
Скръб и Разочарования, преследващи мислите ми нощем без нужда спирайки възможността да споделям.
Като вързан към нещо, което не харесвам. Сам приковал тялото си безсмислено.
Нима страховете ми са повече от инстинкта за самосъхранение скрит в мен?!...
И какво е нещото отприщващо вътрешното ни желание да го правим?!...
Сещам се за онези "малки неща", с които заобикаляме и докосваме тръпнещи чужди съзнания.
Жестове. Отношения. Приятелства. Прошка. Любов?!...
О, да!!!
Готов съм да споря със всеки, но... все пак това е мое лично убеждение и мнение, с което не ангажирам никого.
Истинската причина да загърбя тъгата е това, че бях забравил за момент какво е да накараш някого да затвори очи, а ти да рисуваш картини в тях.
Да направиш така че блясъка в тях да се ражда от шепота ти.
Да докосваш гръд усещайки как възбудата от тялото се събира в една единствена точка и преминава в теб през пръстите ти.
Енергия. Статично електричество. Заряд... Можем да го наречем по много начини...
И винаги е различен.
Защото всичко се променя.
Променя се начина ни на дишане, на докосване, на проникване.
Променя се чувството ни на обгръщане, на обичане, на себе отдаване.
Променя се от факта, че забравяш себе си и поставяш партньора си на първо място.
Готов се да дадеш всичко за да е щастлив.
Да бъде изпълнен с онзи блясък в очите пораждащ екзотиката пълзящ надолу към устните с вкус на сутрешна текила с лимон, по време на изгрев.
Енергични движения на тялото, среднощни потъвания, приглушени звуци от докосвания, споделящи стонове и... преоткриването на надеждата.
Всичко това за мен е прекрасно.
Прекрасна е и черно-бялата фотография с магията, която открива желанието ми да върна красотата на думите с които бях свикнал да споделям Мечтите си.
Казах Мечти...
Нищо по-хубаво няма от това да бъдат споделени с...
Въздухът който дишаме... когато обичаме!!!...
...а за мен това започна с няколко коктейла и множество фотографии.
Помниш ли:
Блъди Вържан...
Текила с Лайм...
Отверка с много лед...
Вкус на среднощни удоволствия...
И красотата от срамежливостта да разкрием прелестта на голите тела, докосвани само с мислите ни... там, където свършва единия да продължи другия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар