понеделник, 7 юли 2008 г.

пустиня от огледала...


да си дявол исках и след теб да препускам в пустошта
да изгубя разсъдъка си ...
обичам ли те ?!... или си ми откраднала съня
да разпъваш в мен мечтите, да летя отново пак на тях
дали ми липсваш?!... или да поискам да бъдеш моята луна
в пълнолуние да те събличам и да потъвам в твоята снага
косите ти да галят, вместо слънчевата топлина
устните ти да ми носят аромата на отворената пъстроока дълбина...
искам!... исках!... май само това направих... и се изгубих в пустиня от огледала...
как да се измъкна ?!... да ги чупя ли ?!... нали носят нещастие в любовта...
дали през тях да мина или да падна или да се предам на страха
как в себе си да се открия, когато виждам само собствена си тъга
пълзяща сутрин по гърба на една моя отдалечаваща се...
несбъдната мечта...


Няма коментари:

Публикуване на коментар