усмивката на дявола...

още преди да затворя вратата знаех
че всичко е променено
най-вече аз се промених
изпитвах различни чувства
различни нужди
имах потребности
които
като че ли изникваха
с всяко следващо стъпало
и колкото по-надолу слизах
толкова по-добре се чувствах
асоциацията с
казани врящи с олио
и дявол с тривърха пика
почти щяха да ме задавят в смях
само че
дявола остана горе
остана сам
затвори вратата
но пък... ме изкуши
отприщи моето неспокойствие
и ме дари с нещо
което мислех
че не притежавам
в замяна отне една частица от мен
присвои си малко от мислите ми
открадна началото на нощите
но пък си струваше
да му захапваш леко устните и да ги всмукваш
със сладък вкус
на бяло вино
на страст
и онези ококорени молещи очи
да не ги погубя
дяволски очи
красиви
безпощадни
а в следващия момент се предадоха
допуснаха ме в тях
прониквах и ги опустошавах
взимах най-ценното
което някога бяха притежавали
страха
да не ги откраднат и отвлекат
далеч в царството на любовта
самият аз
нямах такива намерения
едвам осъзнавах какво става
още с отварянето на врата
исках да награбя момента
да го обгърна в силните си ръце
и да го докосвам с устните си
бях подвластен
безсилен
и се отдадох на слабостта си
оставих съдбата да реши
и всичко се промени
усмивката
желанията
надеждата и...
докосването на дявола с нокти по гърба ми
докато разтварях сладките му устни
намъквайки се в тях с трепета на възбудата ми
просмуквах ги с тайните и изгарящите желания
докато тъмнината ни не ни обгърна
тишината не ни вкопчи в прегръдката си
и мига в който знаех
че ще оцелея
ще бъда отново жив
и нямаше да проклинам...
...деня в който дявола ме изкуши
и ако ви кажат че Дявола
не е красив
ще ви излъжат
има най-прекрасните очи
и в нито един ден до края на живота си
няма да го забравя
как с усмивката си
ми отвори вратата
за всички мои изкушения...