събота, 25 октомври 2008 г.

two years...2 вдишвания...2 дълги докосвания...2 незебравяния... 2 поглъщания завинаги...




срещнах я
в бруталния свят на тъгата
с качулка се бях прикрил от...самотата
очите ми блестях
като топчета сред нови мъниста
а душата ми покрита
с прах ...
от спирачки на влак
...и писък
почти разкъсаха ме в... зората
с цветята
скрити зад гърба ми
трудно дишах
едвам се усмихвах
страх ме обсеби, на момента
и болката пълзеше
прегръщаше ме силно ...
сякаш се усмихвах за последно
и неволно
от желания... скрити
пресегнах ... в стъпка напред
почти, онемял
гърлено да я зърна
...и беше
с очи, като на кошута
в кафяво-златисто...
...погълна ме
сякаш съм далечна... възбуда
.../ е, вечерта друго стана...
ма ... променям хронологията
обратно в романа/...
..без да отроня... дума
отворих очите /свалих си очилата/
и се изпъчих гордо.... за двамина
Блу се усмихна
Нео се стегна
...и ...я обикнах...
...е сега ще кажете, това е банална история...
ми... да сте си срещали
любовта
когато не ви е искала !...

е усмихнах се
това май помогна
след това
беше лесно
защото я целунах
а тя за първи път...
плахо ме прегърна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар